Биатлонистът Владимир Илиев: На олимпиадата няма да пускат без ваксина

- Владимир, къде ви намираме и как протичат тренировките до момента?

- В момента съм в Руполдинг, Германия. Хващате ме в последната седмица от лагера. Ще се приберем за малко в България за почивка, преди отново да продължим с тренировките в чужбина. Остава още малко от истинската част на нашата работа. След това влизаме в дълга серия от състезания. Някъде около Коледа ще направим още един подготвителен лагер. Започнахме по-рано през тази година, защото е олимпийска. Още на 9 май стартирахме. Направихме четири успешни лагера. Имах дребни проблеми в началото, но не ми попречиха чак толкова. Тренировките и тестовете показват хубави резултати. Няма място за притеснения.

- Всичко наред ли е с коляното, заради което пропуснахте някои от важните стартове през миналия сезон?

- Отчетохме всичко. Допуснахме грешка в подготовката с избора на мястото за нейното провеждане, но после я оправихме. Това е много важно в нашия спорт. След това дойде карантината, в която ни поставиха в Германия. Проблемът с коляното се оказа обездвижването. Защото оттогава не съм имал болки. Не обичам да си давам много почивка. Винаги съм активен. Тези 12 дни, в които останах в една стая от 20 квадрата, изиграха лоша роля. Оттам дойде контузията. Така е било писано.

- Завършихте по възможно най-добрия начин. Влязохте в Топ 10 на старт от Световната купа. Колко важно психологически беше това предвид липсата на резултати през сезона?

- Важно беше. Веднага след карантината останах 12-и на световното първенство. Постижението беше отговор на много въпроси. Имах голям аванс във функционалната форма, която пропадна след карантината. Като знам моите възможности, при едни хубави обстоятелства това място щеше да е много по-напред. Накрая влизането в Топ 10 показа, че с малко тренировки бързо може да си върнем формата. За съжаление се случи в самия край на сезона. Набрахме форма, но нямаше къде да реализираме още успехи.

- Спомняте ли си често с останалите от националния отбор за кошмарната карантина, в която бяхте принудително поставени?

- Такава ситуация се случва веднъж в живота. Сега отново бяхме на лагер там. Но, слава богу, не и в същия хотел. Няма как да не си спомняме. Първите дни бяха критични. В такива ситуации човек осъзнава какво е свободата. Разбира много неща от живота. Не само свързани със спорта. Първите три дни бяха критични психологически. Никой не вярваше, че се случва. Мислехме го за сън. Всеки стоеше и се чудеше какво става, при положение че повечето бяхме здрави. Имаше и заразени от нас със симптоми, но не го караха много тежко. Аз бях от здравите. Всичките ми тестове бяха отрицателни, а те бяха много. През три дни. Виждаш една врата, но знаеш, че не може да излезеш през нея. Ограничен си в малко пространство. Храната беше носена на вратата от хора в костюми. Все едно си някакъв много заразен човек или си някакво зло. След четвъртия-петия ден се примирихме. Свикнали сме да се адаптираме. Изтраяхме 12 дни. После се видя истината. С Милена бяхме отново и отново с отрицателни тестове. Стояхме, защото такива бяха правилата. Още тогава на майтап с мои близки им казах, че вкарват здрав човек в една стая и накрая ще го извадят болен оттам. Точно това се случи с моята контузия.

- Екатерина Дафовска сподели, че планирате да бъдете ваксинирани през есента, преди старта на новия сезон. Направихте ли вече ваксините и как е обстановката в Европа?

- Непрекъснато правим тестове при пътуването. Като гледам нещата в Европа, доста голям процент от хората са ваксинирани. Времето, в което неваксинираните хора ще могат да излизат от вкъщи, приключва скоро. Започват да поставят ограничения за тях. Ние приехме решението, въпреки че повечето от нас не са за ваксинирането. Наскоро Международният съюз по биатлон имаше конгрес. Казаха, че за олимпиадата няма да допускат неваксинирани хора в Китай. Това е условието. За състезанията от Световната купа все още може и да не си ваксиниран. Но подлежиш на тест всеки 72 часа. При всяко пристигане и отпътуване непрекъснато трябва да си проверен. От тази година всеки сам си плаща тестовете. Ще направим ваксинацията, когато се завърнем. Първата доза е в неделя. Другата ще е след четири седмици.

- Имахте възможност да направите пълен лагер с руския треньор Александър Касперович. Какво подобрение виждате във вашите умения, откакто работите заедно?

- Темата е дълга. От средата на миналия сезон работим пълноценно с него и с другия треньор - Витали Норицин. Той също е с голям опит и реално провежда повечето тренировки. Касперович е повече по организацията и дисциплината. Промяната е голяма. В България нямаме подобни треньори. Не знам каква е причината. Целият спорт се развива, само ние стоим на едно място. Имаше хора, които бяха скептични към руските треньори. Те са на много високо европейско ниво. Във всяка една част от тренировката имаш задача, която да свършиш. Работиш за определен елемент, който да ти помогне за зимата.

- Очаква ви четвърта олимпиада. Освен натрупания опит с какво Пекин ще бъде по-различна от останалите?

- Различното е, че тренираме с тези хора. Федерацията направи усилие, колкото и скъпо да им струва, за да имаме шанс да постигнем нещо голямо. Ако се върна назад, първите две олимпиади бяха много неуспешни. На третата знаех защо съм там и какво мога да постигна. Там малшансът попречи. На олимпиадата не трябва да правиш нищо по-различно. Психологически е по-различно, защото мислиш повече за състезанието.

- Вече 17 години сте част от националния отбор. Това е половината ви живот. Как звучи този факт?

- Когато го чуя от друг човек, е доста време, но не ги усещам годините. Доста бързо минаха. В началото бях далеч от професионалния спорт. Започнах от 110-о място и постепенно тръгнах напред. Ако имах тази възможност, която в момента имам да тренирам с този отбор и с федерацията, която откликва на нашите искания, тези резултати щяха да дойдат много по-рано и щяха да са повече.

- Отивате към края на кариерата, но през последните години показвате най-добрите резултати. Замисляте ли се за окачване на ските?

- Мисля за отказването, колкото и да не ми се иска. В последните години нещата се промениха, откакто сме заедно с Милена Тодорова. Животът ни върви в една посока. Зависими сме един от друг. Точна дата за отказване не съм мислил. Всичко зависи от резултатите. Някои спортисти говорят за мотивация, но при мен това никога не е бил проблемът. Не смятам, че някога ще спра да обичам биатлона. Преди години бяха попитали Оле Ейнар Бьорндален от какво се страхува най-много. Той отговори: Денят, в който ще се откажа от спорта. При мен е нещо подобно. Има нещо като страх от този ден, но той ще дойде. В момента още не съм готов. Мога да покажа още неща. Продължавам да се уча. Функционалните възможности показват, че не съм достигнал лимита. Докато съм здрав и докато не решим някои други неща с Милена в нашия живот, ще сме в спорта и двамата. Ще дадем всичко, което можем, за България.