Яна Маринова разяснява на ученици коварен капан, който кара да се примириш с насилника

Актрисата дава съвета, който би искала да чуе, когато е била малка - каквото и да става не бива да мълчиш

Много е важно, когато си жертва на насилие, да говориш. Ако хората, дори и близки, не те подкрепят, това не означава, че не си прав. След като имаш нужда да говориш, значи трябва да говориш. В това е твърдо убедена актрисата Яна Маринова, но това е и съветът, който би искала да чуе преди години, когато е била малка. Темата за домашното насилие вълнува актрисата, защото е свързана с детството ѝ.

Тя иска да помогне на повече хора, които са жертви на насилие, независимо дали вкъщи, в училище или на работа, и затова организира дискусии в различни училища в страната. Така се среща с ученици, учители, родители в София, Пловдив, Бургас, Русе и Варна, а дискусиите са обединени под името “Игра на доверие”. Яна Маринова се опитва да обясни на младите, че каквото и да се случва с тях, те не бива да си мълчат, въпреки вкорененото мислене да не се споделя какво преживяваш.

“Искаше ми се да направя тези срещи, за да обясня на младите хора, че много често ти казват най-важно е да бъдеш себе си, но никой не ти позволява да бъдеш себе си. 

Казват ти “трябва да се противопоставяш срещу неправдата”, обаче щом го направиш, те бият на протести”, разказва актрисата.

Организираните от нея срещи в 5 български училища и младежки центрове в страната се превръщат в мястото, където младите могат да говорят спокойно, да дадат личен пример или да разкажат за свой приятел, да поискат съвет или просто да споделят. На тези срещи Яна Маринова не е нито лектор, нито учител. Тя не дава съвети и не казва как трябва да се постъпи в дадена ситуация, а споделя какво би направила и какво мисли. Иска да помогне на тийнейджърите да се научат да разпознават насилника, да знаят кога могат да простят и възможна ли е обичта без агресия. 

“Когато става въпрос за насилие, независимо дали за жертва или насилник, това е отделяне на адреналин

Случващото се е атрактивно, колкото и безумно да звучи. Чувстваш се по-различен, като герой от екшън филм, но на теб ти харесва да бъдеш такъв. Харесва ти да си в опасност, да има какво да разкажеш, отнякъде да бягаш. Почваш да се чувстваш важният”, разказва Яна Маринова. Според нея този проблем не е само при ученици и тийнейджъри. Много от жените, които стават жертва на насилие, разсъждават по същия начин. Те се чувстват необикновено обичани, затова не могат да се отделят от мъжа, който ги тормози. “Насилникът е склонен да спи пред вратата, да скочи от кола в движение, да направи безумни неща, в които да се чувстваш специално. Докато една връзка, която се гради на доверие, на обич, тя е малко по-различна, не е с големи амплитуди на изпитване на емоции. Реалната обич, реалното щастие доста често обичат тишината. Не са толкова показни. Другото са повърхностни взаимоотношения”, казва актрисата.

Яна Маринова е много впечатлена как младите разговарят с нея по темата. Тя все повече се убеждава, че те имат нужда от това да споделят, да чуят съвет или просто някой да ги изслуша. Според нея българският манталитет човек да си премълчава, когато му се случва нещо, трябва да се изкорени.

“Какво от това, че не може да спасиш света, ако не може да дадеш реалната помощ - пари или подслон? Означава ли, че не може да помогнеш с това, с което можеш - да говориш?”. И това кара Яна Маринова да общува с хората, които имат нужда.

Освен в срещите с ученици актрисата говори по темата и във филма по нейна идея “Игра на доверие”,

който се очаква да излезе по кината тази есен. Режисьор е Мартин Макариев, а автор на сценария е Борислав Захариев. Филмът беше сниман миналата година. Той разказва историята на майка и дъщеря, които искат да извоюват своята самостоятелност, но и да намерят спасение от всичко, което им се е случило. В главните роли влизат Луиза Григорова-Макариев, Владимир Зомбори, Яна Маринова и дъщерята на Александра Сърчаджиева и Иван Ласкин - София. “Това беше моят начин да дам по темата, моята голяма цел е да разказвам чрез филмите и ролите си. Направих този филм “Игра на доверие”, който е свързан с моето детство”, разказва Яна Маринова.

За актрисата е важно, че е отворила дискусията по темата и се надява тя да бъде продължена.

 

“Аз самата много често се чувствам виновна, че не мога достатъчно да правя, а само говоря по темата Това е вътрешната борба - помагаш ли, като правиш такова нещо, или само помагаш на себе си? Отговорът е по-скоро помагам на себе си”, казва Яна Маринова. Тя говори на младите, опитва се да им бъде полезна, защото би искала преди години някой също да ѝ е казал тези съвети. “Правя го заради себе си, защото ми се е искало на мен някой да ми каже тези неща. Тези млади хора идват и ми казват, че аз съм им помогнала. Казват ми, че са страхували, решили са обаче да направят нещо за живота си. Дори и това, че съм помагала на себе си, е имало смисъл, защото някой друг също е извлякъл полза”, казва актрисата.

Най-големият съвет, който дава актрисата на учениците, е да споделят. А ако някой им каже да не разказват какво преживяват, за да не “изглеждат глупави или смешни”, да осъзнаят, че той не е нито близък, нито приятел. Преди да организира дискусиите по темата за насилието и агресията, актрисата се е притеснявала. “Признавам, че не бях сигурна дали имам капацитета и правото да чувам историите на учениците, но те ме прегърнаха, всички бяха със страхотно отношение”, казва Яна Маринова.