Сибари - градът на долче вита в гръцките колонии в Италия

Били забранени шумните занаяти и петлите, за да не смущават живота на жителите

Когато днес в Италия наричат някого сибарит, обикновено става въпрос за човек, който обича лукса, удобството, изисканата храна и удоволствията на живота. Думата звучи модерно, a всъщност е свързана със събития отпреди хилядолетия. Италианската енциклопедия “Трекани” обяснява, че сибарит идва от латинското Sybarita и гръцкото Sybarites, “жител на Сибари”, древна ахейска колония, известна със своето богатство, разкош и разглезеност. С други думи, в преносен смисъл  означава човек с изтънчени вкусове, който се обгражда с прекомерни удобства и лукс.

Всъщност зад тази дума стои град, съществувал преди 2500 г. в Калабрия. Днес е почти изчезнал от повърхността на земята. Казвал се Сибарис, Sybaris. Някои съвременни експерти  го сравняват с Манхатън на Магна Греция, гръцките колонии в Южна Италия. Той е бил богат, космополитен и обсебен от желанието да превърне лукса в стил на живот. Това бил град, в който пристигали финикийски тъкани, египетски лен, арабски парфюми, перли от Индия, бижута и керамика от Изтока. Сибари контролирал огромна територия и имал стени с дължина почти 9 километра.

Градът се простирал между реките Крати и Koшиле, върху плодородната равнина на днешна Северна Калабрия. Ахейците основали колонията през втората половина на VIII век пр.Хр., на брега в залива на Таранто. Благодарение на земеделието, търговията и контрола върху огромна територия Сибари станал една от най-мощните колонии на Магна Греция. “Петролът” на града била най-вече земята. Плодородната равнина

давала огромни

количества жито, плодове,

грозде и маслини. Отглеждали се овце и най-вече коне, тъй като били символ на престиж, но и важен икономически ресурс. Във вътрешността на града имало находища на мед и желязо. Добиваното сребро пък било използвано за сеченето на монети. Те били изработвани по прочутата техника incusa - изображението от едната страна се повтаряло от другата, но като вдлъбнат отпечатък. Най-често върху тях се появявал бик с обърната назад глава - олицетворение на река Крати и символ на неудържимата сила на водите ѝ.

Сибари обаче забогатял не само от земята си, а и от търговия. В него пристигали луксозни тъкани, лен, керамика, парфюми, бижута и други ценни стоки, които намирали пазар в Италия. А Сибари знаел къде да намери най-добрия пазар за тези стоки. От едната страна били гръцкият свят и Азия. От другата - етруските градове и богатствата на Италия. По средата бил Сибари, който владеел 25 града. Древногръцкият историк Диодор Сицилийски говори за 300 000 жители на Сибари, забогатели чрез земеделие. 

В книгата си “Сибарис между историята и легендата” историкът Франко Лигуори разглежда не само политическата и икономическата мощ, а и културата, археологията и легендите, които започнали да изграждат образа на Сибари като град на прекомерния разкош. Античните автори разказват за

място, което превърнало

комфорта в религия

Според някои легенди сибаритите не понасяли шума. Затова шумни занаяти като ковачество и други производства били държани далеч от местата, където живеели богатите граждани. Според други предания пък в тези зони на града не било позволено дори да имаш петли, за да не смущават съня на жителите. 

Според някои сведения готвачът, който измислял ново ястие, получавал изключителното право да го приготвя в рамките на една година. С други думи, това било нещо като своеобразно антично авторско право върху кулинарната идея. Друга история пък разказва за сибарит, който не можал да заспи върху леглото си от рози, защото го боцкали няколко прегънати листенца. Въпреки че този разказ звучи почти комично, показва как подобни истории в античния свят създали образа на жителите на Сибари като разглезени хора, които не понасяли и най-малкия дискомфорт.

Една от най-известните легенди обаче е свързана с конете. Според преданието сибаритите обучавали конете си да танцуват под звуците на музика. Когато бойците на Кротоне нападнали града, се възползвали от това и започнали да свирят. Така конете на сибаритите започнали да танцуват, вместо да се хвърлят в битка. 

Сибари имал много сериозен съперник в лицето на намиращия се наблизо Кротоне. През 510 г. пр.Хр. конфликтите довели в крайна сметка до война, в която Сибари бил разрушен. Според античната традиция победителите отклонили течението на реката, за да може водите ѝ да преминат през разрушения град. Краят на Сибари през 510 г. пр.Хр. се превръща в един от най-драматичните моменти в историята на Магна Греция. 

На неговото място по-късно възникнал Тури, а след това римският Копия. Археолозите днес всъщност изследват територия, която съхранява следите от три последователни града. Въпреки че Сибари не продължил да живее като град по подобие на Рим и Атина, той останал като понятие в съвременния език.  Днес Сибари е и име на част от община с 5000 жители.