Бебетата птеродактили можели да полетят веднага след излюпването си

Птеродактилите - летящи влечуги, които издавали пронизителни крясъци в небето през юрския период, преди милиони години, можели да полетят веднага след появата си на бял свят, съобщи ЮПИ. Става въпрос за характерни особености, които нямат аналог в историята на еволюцията, предава БТА.

Ново изследване показва, че птеродактилите били достигнали физиологична зрялост, когато разчупвали черупките на яйцата си, за да се излюпят. Учени по-рано смятаха, че новопоявилите се на бял свят птеродактили не били напълно развити и не можели да летят. Преценката им бе базирана върху откриването на фосилизирани ембриони на птеродактили в Китай. Малките влечуги били със слаборазвити криле.

За целите на новото изследване развитието на ембрионите било сравнено с нивата на пренаталния растеж при птиците и крокодилите. Анализът установил, че въпросните ембриони били далеч от момента на излюпване.

Учени наскоро попаднаха на по-развити ембриони от вида в Китай и Аржентина. Птеродактилите загинали точно преди да се излюпят, а развитието им навежда на мисълта, че вече били готови да полетят.

"Теоретично погледнато, птерозаврите направили невъзможното, но не го знаели и затова по някакъв начин го сторили", заяви палеонтологът и експерт по птеродактилите Дейвид Ънуин от университета в Лестър, Англия.

Според учените, способността да се лети била от съществено значение за оцеляването на бебето птеродактил. Новоизлюпените птеродактили трябвало да се грижат за себе си и да уловят сами плячката си. Макар и от съществено значение, летенето било опасно. Ненадзираваният от родителите полет се оказал фатален за множество млади птеродактили.

Учените се надяват да проучат необичайната стратегия за развитие на птеродактилите в бъдещи сравнителни изследвания.

"Птеродактилите се различавали от птиците и прилепите, така че сравнителната анатомия може да разкрие нови начини на развитие при изчезнали видове", отбеляза зоологът Чарлз Дийминг от университета в Линкълн.

Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.