Си Ен Ен “открадва” Андон Балтаков от Асошиейтед прес
Паола Хюсеин | 26 Януари 2020 г. | 91 показвания | 0 коментара

Новият генерален директор на БНР се връща в родината си с магистратура от “Йейл” и 20 години в САЩ

Мандолината е със струнния строй на цигулката. Затова и структурата на мандолинния оркестър е като на симфоничния, има първа мандолина, втора. И когато 40-те души в него засвирят, хармонията е перфектна.

Години по-късно Андон Балтаков осъзнава, че именно участието му в мандолинния оркестър на Сандански като ученик му дава знанието за силата на добрия екип. Може да си перфектен изпълнител, но само в синхрон с останалите ставаш голям и мощен.

Така ще се опита да настройва радиото емигрантът, който се завърна от Америка, за да ръководи БНР, след като бе избран с конкурс от СЕМ.

Впрочем заминаването му и 20-годишният му живот зад океана правят много интересен паралел със съдбата на родителите му. Те и двамата са от Пиринска Македония, но през 60-те години се местят в Димитровград, където има много работа покрай социалистическата индустриализация. Там през 1973 г. се ражда и Балтаков. През 1981 г. обаче се връщат обратно в родния Сандански.

Малкият Андон е доста активно дете. 10-11-годишен започва да се учи да свири на мандолина, след като диригентът на мандолинния оркестър в града минава през училището му да търси млади музиканти. Родителите му - медицинска сестра и електротехник, винаги са го поощрявали и не го спират. “И на мен, и на сестра ми са давали достатъчно свобода, за да развиваме талантите си”, казва Балтаков.

След 2 години момчето става един от 40-те музиканти в оркестъра и свири Вивалди, Петко Стайнов, “Турския марш” на Моцарт, унгарски и румънски сюити. С програмата си тръгват на турнета в Гърция - първият му досег с капиталистическа държава, а по-късно във Франция и Испания.

“Радио Благоевград”

още пази записите

на оркестъра, в

които свири и

малкият Андон

Толкова е запален, че след като влиза в езиковата гимназия в Благоевград (учи английски), продължава да се връща всеки уикенд в Сандански за репетициите на оркестъра.

“Затова и в концепцията си за БНР отделям толкова място за музиката, защото тя от детството е съпътствала моя живот”, казва днес новият генерален директор.

Но така е и с радиото. От 10-годишен грабвал вестника вкъщи и си представял как чете новините по радиото. Тъй като бил много добър по математика, става студент в УНСС, макар че е приет с английски и в Пловдивския университет. Следва “Икономика на непроизводствената сфера”, чието име по-късно е сменено на “Икономика на социално-културните дейности” - свързана с образование, култура и здравеопазване. Като част от културната дейност е медийният модул. Завършва с дипломна работа на тема “Организация и управление на журналистическия и творческия персонал в радиото”.

И, разбира се, още като студент през май 1994 г. започва работа в радио “Гласът на Америка” (Voice of America, по-късно става радио “Витоша”), след като се е явил на конкурс. По това време Петко Георгиев е програмен директор там, но напуска два месеца след идването на Балтаков. Младежът е едва на двайсетина години, когато получава отговорната задача да води сутрешния блок. След това го местят да чете следобедните новини от 12 до 18 ч, които приключват с 30-минутното обзорно предаване “България днес”.

Напуска “Гласът на Америка”, за да кандидатства като преводач от английски в прослушвателната служба на БНР и през март 1995 г. вече е на новото място. Именно там се сблъсква със световните новини на Би Би Си, “Гласът на Америка”, руското радио “Свобода”, Асошиейтед прес и Ройтерс. Така практически чуждите емисии го учат как се прави новинарско радио. Балтаков превежда и от двата езика, като оформя текстовете си като новини - готови за прочитане в ефира.

Журналистите в БНР никога не са били ревниви към работата си и с охота дават път на младите, за да се научат и те. Така насърчават и Балтаков ту да напише материал на международна тема, ту сам да го озвучи в студиото. Способностите и гласът му бързо са забелязани и скоро стига до първия си ефир на живо - да чете новините в “Нощния Хоризонт”.

“Още си

спомням

химна и

как ръцете

ми се

изпотиха,

като светна червената лампа (за старт на ефира - б.а.). Малко хора слушат бюлетина в 12 часа в полунощ, но въпреки това беше стресово.” Изкарва няколко нощни дежурства, след което го пускат да води “Нощен Хоризонт” - “страхотен кеф”.

Голямата отговорност пада върху него от януари 1996 г. до април 2000 г., когато води сутрешните новини на “Хоризонт” в “Преди всички”. 23-годишен застава пред аудитория от 1,5 - 2 млн. слушатели. “И знам, че от 6 до 11 ч “Хоризонт” определя дневния ред, динамиката на държавата и начина, по който хората се осведомяват. Никой не ми е определял реда на новините”, разказва той.

Първият му досег със САЩ е през 1997 г., когато от БНР го пращат като специален пратеник с Надежда Михайлова, тогава външен министър, на 52-ата сесия на Общото събрание на ООН.

Бил е и специален пратеник на БНР в Делфи, Гърция, където се срещат външните министри на Гърция - Теодорос Пангалос (“още му помня името”), Румъния и България, за да обсъдят как ще реагира източната част на Балканите на евентуални действия на НАТО за Сърбия. Срещата е малко преди американските бомбардировки.

На тези две събития вижда как се прави международна политика. А в студиото на “Хоризонт”

изживява една от

най-стресовите си

ситуации, когато

Тодор Живков умира

в Правителствена болница. Балтаков е дежурен от 4 ч сутринта и малко след като пристига в радиото, телефонът му звъни.

Мъжки глас му казва, че се обажда журналист от в. “Нощен труд”, и му съобщава, че Тодор Живков е починал. Първата му реакция е да провери има ли такъв журналист изобщо, защото от болницата не вдигат телефона. Колегата го успокоил, че е истина, но така или иначе съмнението останало. Пуска новината в 6,30 ч, но завършва с изречението “Моля правителствените и държавните институции да потвърдят или отрекат тази информация”. Нери Терзиева, тогава прессекретар на президента Петър Стоянов, се обажда и казва: “Да, истина е”. Чак към 9,30 ч пристига официалното съобщение.

Въпреки натовареното и интересно журналистическо всекидневие в един момент Балтаков си дава сметка, че заплатата му от радиото стига да си купи 2 кг сирене. Междувременно спестяванията на родителите му изгарят покрай хиперинфлацията, след като били инвестирани в държавни ценни книжа. Тогава решава да пробва късмета си и кандидатства за зелена карта. Бил почти забравил, когато един ден през пролетта на 1998 г. намира в пощенската си кутия дебел плик, адресиран до него.

“Поздравления,

г-н Балтаков!

Вие сте сред

избраните

кандидати за

зелена карта”,

пише вътре.

Почти по същото време и приятелката му Десислава получава подобен плик, тъй като и тя е кандидатствала за зелена карта. Нейното интервю е през април 1999 г., а неговото - през май. Месец след това - през юни, е сватбата им в София. След това заминават заедно.

Установяват се в Ню Йорк, където живеят и до ден днешен, макар че през годините са били и на други места. Балтаков започва работа като отговорен редактор на българския седмичник “Неделник” за емигрантите ни в САЩ и Канада.

“Ако следваш правилата, много по-лесно навлизаш в американския начин на живот и културата им. За мен сега в България все още е културен шок, макар да съм българин. Трябва ми време да си върна старите познания за уредбата на живота тук”, казва днес Балтаков.

Там много бързо със съпругата му осъзнават, че без американско образование няма да успеят. И двамата вземат GMAT (General Management Admission Test) - изпит, подобен на по-познатия у нас SAT, но за магистърска степен в бизнес училища.

Приети са в “Йейл”,

теглят заеми, за да

финансират

образованието си

и се местят в Ню Хейвън, Кънектикът, където се намира прочутият университет. Докато учат, през 2002 г. се ражда първият им син - Ейдън.

Днес и двамата са магистри по бизнес администрация, а съпругата му се занимава с маркетинг. Впрочем тази година се навършват 15 години от завършването на Балтаков и той се надява да отиде в “Йейл” през май на срещата с колегите си.

За да изкара нужния стаж, който се изисква между двете години на магистратурата, Балтаков се свързва с медийната компания “Метромедия” (преди време тя беше собственик на няколко български радиа, сред които БГ Радио). Пращат го на стаж в Хелзинки, където компанията има 4 станции - за финландска музика, за джаз, за класическа и градското “Метрорадио”. Българинът отново се среща с тотално различна култура при допира си с финландците и Хелзинки. Задачата му от стажа е да разбере как може да се подобри работният процес в радиото, за да генерира повече приходи.

Когато завършва “Йейл” през 2005 г., знае само, че иска да е в медия, а не да се занимава с инвестиционно банкиране или консултантски услуги за управление като повечето си колеги. Сяда и пише писма до Асошиейтед прес (АП), Ройтерс, “Ню Йорк таймс”, “Уолстрийт джърнъл”. Не обяснява, че си търси работа, а представя себе си. Едното писмо е до Джим Кенеди - старши вицепрезидент за стратегическото планиране в АП, който дори му се обажда в деня, когато СЕМ обяви Балтаков за новия шеф на БНР - “явно новината е стигнала и до него”.

Кенеди го кани на среща и разговорът им продължава около 3 месеца. После с главния изпълнителен директор на АП му дават домашна работа - да очертае предизвикателствата и бъдещето пред агенцията. Балтаков пише за дигитализацията и диференциацията на различните продукти в портфолиото ѝ, праща реферата си и го канят на работа. През юни 2005 г. става мениджър в АП.

Три месеца по-късно му дават втора тежка задача - да подготви икономически анализ на продуктовото портфолио на конкурента им Ройтерс. И остава в АП още 7 години.

Прекъсва, защото Си Ен Ен праща за него ловци на глави. Популярният английски термин на практика означава “открадване” на качествен кадър за чужда компания.

В Си Ен Ен уж го канят да работи по спортното им портфолио “Търнър спортс”. “Няма нужда да разбираш от спорт, по-добре да разбираш от бизнес”, отговарят те на притесненията му, че бейзболът и американският футбол изобщо не са му ясни.

Отива в Атланта и на място научава, че му е уредена среща и в Си Ен Ен с шефа на видеопродуктите. Този път разговорите продължават близо 6 месеца, докато Балтаков приеме работата. По това време вторият им син Самюел е на 2 години и затова семейството се колебае дали да се мести.

В Си Ен Ен помага да увеличат трафика към видеопродуктите си на сайта. Когато започва през 2012 г., дневно имат около 2 млн. видеогледания. Когато си тръгва, те са станали 6 млн. на ден.

“Започнах там като старши директор видеопродукти и бизнес. Година след това видяха, че целият сайт има нужда да повиши трафика си и да възприеме бизнес дисциплината, която въведох за видеопродуктите. Тогава ме направиха

старши директор по

бизнес операции за

целия уебсайт на

“Си Ен Ен диджитъл”,

обяснява Балтаков.

След 3 години в Си Ен Ен и Атланта семейството се връща в Ню Йорк, а българинът става вицепрезидент на новинарските продукти на “Прокуест” - една от най-големите институции за научноизследователска литература.

Малко преди да се върне в родината си, работи по два проекта на Ройтерс - единият е свързан с навлизането на агенцията на видеопазара в САЩ, а другият - с използването на изкуствен интелект.

“За мен е много важна Европа” - така обяснява решението си да се яви на конкурса за шеф на БНР. Изобщо не е сигурен в изхода му, даже имал обратен билет за тази неделя.

В радиото обаче вече трепетно го очакват. Все пак за първи път там ще има толкова образован генерален директор, който иска да даде нещо обратно на БНР, научило го на толкова много неща.

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★★ Любов: ★★
Късмет: ★★ Работа: ★★★★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Само 15 биатлонисти в света са по-добри в момента от българина Красимир Анев. Това показа масовият старт на 15 км, с който приключи световното първенство в италианския зимен център Анхолц-Антерселва. В него Анев се нареди на 16-ата позиция. В елитната дисциплина участваха 30-те най-добри състезатели сред мъжете към момента

Подписът на шейха бил фалшифициран на протокол за разпределение на печалбата, съдът в Смолян разпореди да му върнат парите Шейх Мохамед Жасим ал Тани - най-големият катарски инвеститор в България и роднина на емира на Катар, се оказа жертва на злоупотреба в особено големи размери, съобщиха от компанията на шейха. 1,2 млн

21 са номинираните за лидер до момента 50-ият партиен конгрес - в Деня на победата Скандал за работата на червената ЦИК 83 848 са членовете на БСП. Цифрата беше съобщена пред червения пленум вчера. Така най-накрая стана ясно колко точно са социалистите, които ще имат право да гласуват на вътрешните избори за лидер

Новият епизод на хитовия сериал "Приятели" ще бъде излъчен ...
Световният №1 в тениса Новак Джокович клечи в ледена вода. ...
Между двата мача на “Лудогорец” плюс контролата на ...
Днес своята 80-годишнина отбелязва журналистката Божана ...
На 22 февруари 1980 г. - преди 40 години, Българската ...
"Левски" ще изглежда много по-офанзивен в двубоя срещу ...
За 59 г. в България Сумартава Чакравардая се е ...
Мениджърът на "Ливърпул" Юрген Клоп вече печели симпатиите ...
Никол Станкулова призова повече хора да осиновяват кучета, ...
България е на 49-о място в света по средна скорост на ...
Пенсионираната скиорка Линдзи Вон показа голямо дупе на ...
Съотборник на Ивелин Попов има най-сексапилната жена в ...
“24 часа” и всички останали печатни издания търсете в ...
Световноизвестният италиански моделиер Джорджо Армани ...
На 85-годишна възраст почина известният теоретик на киното ...
Зрителите за първи път ще видят любимото лице от малкия ...