Проф. Мутафчийски - героят, който спасява под дъжд от куршуми
Симона Димитрова | 27 Март 2020 г. | 479 показвания | 0 коментара

Той е първият медик доброволец при терористичния атентат в Сарафово

Участва във военни мисии в Македония, Ирак и Афганистан. От Кербала пази парче от взривената цистерна. Там пътува с над 100 км/час, за да не ги уцелят с РПГ

На Нова година в Афганистан се разминава с бомбардировка. На 100 м от палатката им се взривява ракета

Искрено се забавлява на колажите си в социалните мрежи, като любимият му е с Валери Божинов

Кумирът му във военната медицина е личният лекар на Наполеон маршал Ларейн

Малцина знаят, че генералът, който ни спасява от коронавируса, има зад гърба си три военни мисии в Македония, Ирак и Афганистан и е първият медик доброволец по време на терористичния атентат в Сарафово.

Ген. Мутафчийски вече е звезда в социалните мрежи, но всячески бяга от известността. Единственият му плюс от нея са колажите, с които искрено се забавлява. Дори разкри кой е любимият му.

"На него един известен футболист казва: "Сега какво ще правя,

като не мога да играя футбол?

А аз му отговарям: "Ами ти пък кога си могъл да играеш", обясни с усмивка шефът на Националния оперативен щаб. Въпросният футболист в колажа е Валери Божинов.

Смешките с проф. Мутафчийски вече са стотици, но има и една разтърсваща снимка. На нея той седи в коридора с още няколко лекари, видимо изморени след тежка операция. Именно този кадър предизвика буря в социалните мрежи.

Как обаче генерал-майор Мутафчийски стигна дотук?

Роден е на 20 август 1964 г. в Дупница.

Увлича се по медицината още на 5-годишна възраст, защото си чупи ръката. Когато отива да му я наместят и гипсират, въпреки болката той е искрено възхитен от лекаря и осъзнава, че медиците помагат истински на хората.

Детската му мечта не угасва и затова след средното си образование записва медицина.

Още като студент става стипендиант на Министерството на отбраната и се сблъсква с военната медицина. Осъзнава, че за да помогнеш на тялото на човек,

трябва да познаваш душата му,

и затова изкарва и курсове по психология.

След дипломирането си през 1990 г. постъпва във ВМА за курс по вътрешни болести, после печели конкурс за специализация и остава 3 г. в Клиниката по обща хирургия.

Със самочувствието от този опит през 1996 г. отива в Бургас, където още с пристигането го чака бойното му кръщение в хирургията. Пътува с часове на зазоряване и влиза в болницата да се представи. Вкарват го веднага на визитация, където се обсъжда неясен случай и всеки трябва да го прегледа и да си каже мнението. Идва ред на новака и той казва: "Има перитонит и трябва да се оперира веднага". "Щом трябва, оперирай го", отговарят бургаските началници и проф. Мутафчийски

от вратата се озовава в операционната

под зорките очи на целия екип. Пациентът бил с перфорация на язва и перитонит. След интервенцията дочул: "Това момче не си е губило времето в София".

Още в началото на кариерата му колегите му забелязват, че той има точна ръка и бистър ум. Именно това му помага да придобие специални умения в коремната, чернодробно-панкреатичната, лапароскопската, спешната хирургия, чернодробната трансплантация и интраоперативната ехография.

Във ВМА се връща с конкурс и става асистент по спешна хирургия. През 1998 г. оглавява спешното отделение там с над 100 души персонал.

Кумирът му във военната медицина

е личният лекар на Наполеон маршал Ларейн, който всъщност е бил и шеф на медицинската му служба.

"Дотогава е било прието след битка да се събират ранените и който оцелее, оцелее - обяснява проф. Мутафчийски. - Ларейн въвежда за първи път по време на бойните действия да се евакуират ранени в безопасна среда и да бъдат лекувани."

Този принцип генералът прилага през 2000 г., когато за първи път отива на военна мисия в бежанския лагер в Радуша, Македония, по време на т.нар. косовска криза.

Тогава няма преки военни действия, но за младия лекар е интересно да работи на такъв терен.

Лекували предимно жени, деца и старци. Най-тежкият му случай тогава бил внезапната смърт на 24-годишно момче, който имал проблем със сърцето и нищо не можело да се направи.

Тогава проф. Венцислав Мутафчийски осъзнава, че

по професия е хирург, но по призвание - военен лекар

Първият му сблъсък с истинското лице на войната е през 2003 г. в Ирак след атентата в Кербала, където загинаха 6-има наши войници, а 68 бяха ранени.

Само за 2 часа военните лекари са готови за тръгване, като генералът става шеф на екипа за медицинска евакуация на пострадалите. Пътува с началника на Генщаба ген. Никола Колев и министъра на отбраната Николай Свинаров. От София до Багдад летят с "не много надежден военен самолет", до Кербала - с хеликоптер, където дълго време кръжат над останките на някаква сграда. По-късно лекарят разбира, че това всъщност била взривената база на българските войници. "До нея пътувахме с кола. Там се кара с над 100 км/час по разбитите пътища и като попитах защо, ми обясниха, че така по-трудно ще ни уцелят с РПГ", разказва генералът.

Когато трябва да евакуират ранените българи, осъзнава, че всъщност нищо не разбира от взривна травма, и се учи от американските си колеги.

Преживяното в Кербала преобръща живота му на 180 градуса и остава най-кошмарният му спомен.

Освен картината с ранените войници, която никога няма да забрави, в кабинета си пази и парченце от взривената цистерна.

Безценният опит, който трупа в Ирак, разгръща в дисертация, а като един типичен военен лекар

пази в кабинета си и кортик

"След Освобождението всички медицински офицери са имали кортик - обяснява проф. Мутафчийски. - На първите немски модели от едната страна пише "С нам и Бог", а от другата - "милосърдие". Те са служели на лекарите като средство за безнадеждно ранените. Във военната хирургия има една категория пациенти, които са неспасяеми. Ние следваме и една сентенция - да го оставим да умре достойно. Едно време това се е изразявало с убийството им чрез един точно премерен удар между прешлените на врата. Това е върховен израз на милосърдие. Днес, разбира се, не ги убиваме, но им даваме достатъчно наркотични аналгетици, за да умрат в сравнителен комфорт. Такова нещо не съществува в цивилната медицина."

През годините си изгражда собствен стил на работа, като негово правило е

по време на сложна операция да не разговаря

Недопустимо е за проф. Мутафчийски да се разказват вицове и лекарите да се смеят, докато се спасява човешки живот.

Отличните му умения го отвеждат и на третата му военна мисия в Афганистан.

Болницата била на територия колкото Югозападна България, за която носели отговорност той и още един хирург. С предимство се грижели за войниците, а след това лекували и местното население.

Първата операция на проф. Мутафчийски била на испански войник. След приключването си излязъл и видял как над 2000 войници чакали отвън, за да разберат дали приятелят им ще оздравее. Настъпила истинска радост, след като лекарят съобщил, че любемецът на базата е добре.

Сериозно е разтърсен обаче след като му докарват

6-годишно момче, простреляно по погрешка в крака с калашник,

докато карало колело. Имало и спорен момент - дали има кръв в корема, тъй като траекторията на куршума е предполагала такава възможност. Проф. Мутафчийски обаче казва твърдо, че няма кръв в корема, а това изправя на нокти испанските му колеги. След успешното приключване на операцията се оказва, че нашият генерал е прав, и с това печели доверието на останалите лекари.

По време на мисията си в Афганистан прекарва и коледно-новогодишните празници, като точно навръх Нова година са поздравени по особено страховит начин.

Лекарите се били събрали в голяма палатка и докато празнували, се разминали на косъм от смъртта.

Талибаните ги бомбардират,

но за щастие ракетата се взривява на 100-200 м от палатката им.

"Поздравиха ни подобаващо, но ако мерникът беше малко по-точен, можеха да убият 500 души", обяснява проф. Мутафчийски.

Той обаче вярва, че над човешката сила има друга - божествената. Лекарят се моли на Бог, а от Афганистан до днес носи кръст, подарен от жена му.

Отново не се прибира само със спомени от грозното лице на войната, а прилага безценния си опит на наша земя.

Налага му се да покаже уменията си на военен лекар на 18 юли 2012 г., когато е атентатът в Сарафово.

По случайност или не, тогава проф. Мутафчийски е на почивка в къщата на родителите си в Черноморец. Приятел му звъни и му казва какво се е случило, а той, без да се замисля, пали колата и тръгва към инцидента. Лекарят е първият доброволец, защото най-добре разбира как да се погрижи за взривните травми на пострадалите. Терористичният акт оставя траен белег в ума му и затова всяка година ходи на мястото, за да отдава почит на загиналите.

Спасяването на човешки животи между дъжд от куршуми вероятно не е лесна задача. Генерал-майор проф. Мутафчийски не може да гледа филми за война, защото съпреживява някои от ситуациите. Никога няма да забрави и изгубените си пациенти, защото

"всеки човек носи душа и има сърце, а не е просто една консервена кутия, която отваря и оперира".

Затова да се разсее от тези картини в главата си, се грижи семейството му. Изключително много се радва на двамата си синове близнаци Марк и Александър. Неведнъж е споделял, че си спомня с усмивка техните първи месеци, когато се редували единият да плаче, а другият да спи. Нямало почивка.

Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски истински се гордее със синовете си, а днес цяла България подкрепя него и му се възхищава.

"Аз не съм съгласен да стоя в ъгъла и да гледам с любопитство как останалите правят чудеса. Не. Аз искам да правя чудесата", категоричен е лекарят.

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★★ Любов: ★★★★
Късмет: ★★★ Работа: ★★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Капитанът на кораба, който беше отвлечен край Бенин, е освободен и вече се е прибрал в България. Това съобщи в предаването „Здравей, България“ по Нова тв заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев. „Беше проведена много добре обмислена и координирана операция от няколко държави”, обясни Георгиев

Министерството на труда и социалната политика напомня какво трябва да се знае преди заминаване за работа в чужбина. Информацията е публикувана на Фейсбук страницата на ведомството. Работникът трябва да е писмено запознат с минималните условия на труд и заплащане в приемащата държава - минимално възнаграждение, продължителност на работната седмица

Илон Мъск и приятелката му Граймс промениха странното име, което първоначално бяха решили да дадат на новородения си син, а именно X ? A-12, съобщава dir.bg. Това хвърли последователите на двойката в социалните мрежи в голямо учудване. В своя публикация след раждането на сина си певицата Граймс бе пояснила значението на всеки символ в името: X -

Пламен Константинов – Гибона ще направи сериозни промени в ...
Прочутата лечителка и ясновидка Соня Заварчик е голяма ...
Днес рожден ден има вторият демократично избран президент ...
Отношенията между майката на Кристиано Роналдо Долорес ...
Скалите на Тюленово, р. Росица и Пловдив - първите ...
Когато полет номер 828 на “Монтего Еър” каца безопасно след ...
Легендата на германския футбол Михаел Балак изненадващо ...
Вратарят на „Айнтрахт“ (Франкфурт) Кевин Трап е трябвало по ...
Водачът на Мюсюлманското вероизповедание в РСМакедония ...
Генетичните изследвания на останките от праисторически ...
Футбол е имало и скоро пак ще има, но поне в Италия, и ...
Бившият собственик на "Левски" Тодор Батков призова за ...
Деветокласничката от английската гимназия в Бургас обича да ...
Лондонският “Челси” е поредният клуб с апетити към Мауро ...
„Ние сме една от най-интелигентните нации и то не просто в ...
„Преди дни пях със сина на Тони Стораро. Когато един човек ...