Поетът и съпругата му Мила имат две дъщери - Леда и Бистра. Тя не се омъжва втори път
Вие сте цял пламенност!
Така възкликва белгийският поет Емил Верхарн към Гео Милев, когато през 1914 г. двамата се срещат в Лондон.
Наистина това е думата, в която се събират целият живот и творчество на българския поет, от чиято трагична смърт на 15 май се навършиха 95 години.
Георги Милев Касабов - Гео, е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махала, днес град Раднево. Началото на рода поставя Георги Милев Касабов, на когото е кръстен бъдещият поет. Прякорът му бил Касапина, защото въртял търговия с животни и кожи. Често пътувал из Османската империя, но дори там никога не слагал турски фес на главата си.
Бащата на Гео - Мильо Касабов, е учител, но се занимава и с журналистика. Когато той е на 2 г., родителят премества семейството си в Стара Загора и там през 1907 г. основава издателство и открива книжарница.
В “града на липите и поетите”, както по-късно ще бъде титулувана Стара Загора,
наричат малкия Гео
“вундеркинда
на книжаря Мильо Касабов”. Първото увлечение на детето чудо е рисуването. Когато е на 4-5 години, вече може да чете.
Тръгва на училище по-рано и завършва старозагорската гимназия на 16 г. Като ученик издава ръкописни вестници и сборници и сам ги илюстрира.
Пише хумористични, патриотични и лирични стихотворения. Организира театрални представления. Превежда стихове от Пушкин, Лермонтов, Некрасов и др. Завършва гимназията научил руски и френски, ходи на частни уроци по английски.
17-годишен вече е студент по романска филология в Софийския университет, но голямата му мечта е да се образова в Европа. За половин година научава немски език и през 1912 г. заминава за Лайпциг, за да учи литература. И в града, в който през 1846 г. Иван Богоров издава “Български орел”, първия наш вестник, Гео Милев се увлича по модернизма.
В Лайпциг Гео слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел, която не успява да защити.
Творческият дебют на Гео е през декември 1913 г., когато в “Листопад” - седмично литературно-художествено списание с редактор Димитър Бабев, са публиквани неговите “Литературно-художествени писма от Германия”.
На 28 юли 1914 г. избухва Първата световна война. През август Гео Милев заминава за Лондон, където се запознава с Емил Верхарн, когато нарича “голям белгийски народен поет”. Българинът е силно впечатлен от неговата поема “Окървавена Белгия”, публикувана във в. “Обзървър”, намира адреса на белгиеца и го посещава в дома му.
След време Гео Милев ще напише: “Говорим за Белгия, за България.
Аз му изтъквам
много прилики между
българския и
фламандския народ,
такъв, какъвто го е възпял той с всичката жар на душата си - “печалните равнини” на Фландрия, които “заминават към север” “под скръбта на томлението на небесата”, с техните “бедни хора”, “хора на полето”, “черни селяни”, които “пият дъжд, гълтат вятър”, “пушат мъгла”... и глухите полета на Тракия. Аз говоря почти с патос.
– Vous etes plein d’ardeur!… (Вие сте цял пламенност) - извика Верхарн.
Това може би ни свързва”.
Гео ще нарече Верхарн свой учител в поезията, а делото му – за пример и идеал. От българските автори за свои ментори признава Яворов и Пенчо Славейков.
От Лондон Гео Милев заминава за Германия с намерение да продължи образованието си. Но в Хамбург
е арестуван от
местната полиция
по подозрение,
че е английски шпионин Няма доказателства за това и е освободен. През 1915 г. Гео се връща в родината си.
В Стара Загора 20-годишният младеж поема работата по книжарницата на баща си Мильо Касабов, който е мобилизиран. Издава нещо като вестник, който се състои от няколко листа, в които публикува в негов превод стихове от Емил Верхарн, Пол Верлен, Фридрих Ницше, Рихард Демел и др.
Сам почитател на символизма, във всеки брой пише портрет на младите български символисти и публикува техни стихове: Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и др.
През зимата на 1915–1916 г. заедно с Никола Икономов - актьор, режисьор и драматург, също старозагорец, организира театрална трупа, с която изнасят няколко представления в града.
През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран за обучение в Школата за запасни офицери в Княжево. Като старши подофицер е изпратен в 34-и Троянски полк, разположен край Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния взвод.
На 29 април 1917 г. неговият пост е подложен на артилерийски обстрел от английска батарея. Гео Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.
В края на декември 1917 г. поетът Николай Лилиев запознава Гео с Милица Димова Керанова, която е от Брезник. Тя е актриса, с 4 години по-голяма от него. Като студентка в СУ участва в оперна трупа, в която е и Елисавета Багряна. Учила е и в Сорбоната в Париж.
След като през 1919 г. двамата се връщат в България, Гео Милев започва да издава сп. “Везни”. То се утвръждава като територия на експресионизма и символизма в България. Списанието излиза до 1922 г.
Издава две стихосбирки - “Жестокият пръстен” (1920) и “Иконите спят” (1922).
В София младото семейство заживява на квартира - първо на ул. “Ломска”, където на 5 февруари 1920 г. се ражда първата им дъщеря Леда-Евгения.
След години Леда Гео Милева ще стане известна с песничката за зайченцето бяло и като първата жена - генерален директор на Българската телевизия. През 1921 г. се ражда и втората им дъщеря - Бистра. Тя ще работи дълги години в сферата на просветата и
ще се издигне до
зам.-министър на
образованието
През септември 1923 г. избухва “първото в света антифашистко въстание”, както го определяше официалната историография до 1989 г.
От началото на 1924 г. поетът създава ново списание, което нарича “Пламък”. В него печата статии и есета под рубриката “Грозни прози”, началото на поемата “Ад” и др. В книжка 7-а на “Пламък” публикува поемата си “Септември”.
Тя е разделена на 12 части, в които той проследява избухването и потушаването на въстанието. Списанието е забранено, а книжка 7-а иззета от книжарниците.
На 23 януари 1925 г. срещу Гео Милева започва углавно дело №249 по ЗЗД заради “тежките слова и разобличаването на жестокостта на управниците”, потушили въстанието.
Осъден е на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за две години. Гео Милев обаче решава да обжалва делото пред Апелационния съд. На 15 май е извикан за “малка справка” от полицията и повече никой от близките и приятелите му не го вижда.
Щеше ли поетът да оцелее, ако не беше решил да обжалва присъдата си? Или властта вече го е била записала в своя мартиролог и само е било въпрос на време да го убият?
Тези въпроси никога няма да получат отговор.
Леда Милева разказваше, че най-яркият спомен от детството й е арестуването на баща й от дома им на ул. “Цар Самуил”:
“Появи се един господин, цивилен агент, както научих по-късно, и попита тук ли живее Гео Милев. Аз услужливо му казах, че той е мой баща и ей сега ще го извикам. Спомням си как отворих вратата и видях
баща ми - тъкмо
ставаше от
кушетката,
на която е спал
После излезе от вкъщи с агента...”
От този 15 май 1925 г. поетът изчезва безследно. Всички опити на съпругата му да научи нещо за него са безуспешни. Мила Керанова умира през 1969 г. в София на 74 години, без да се омъжи втори път.

Коментари (0)
Вашият коментар