Поетът и съпругата му Мила имат две дъщери - Леда и Бистра. Тя не се омъжва втори път

Вие сте цял пламенност!

Така възкликва белгийският поет Емил Верхарн към Гео Милев, когато през 1914 г. двамата се срещат в Лондон.

Наистина това е думата, в която се събират целият живот и творчество на българския поет, от чиято трагична смърт на 15 май се навършиха 95 години.

Георги Милев Касабов - Гео, е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махала, днес град Раднево. Началото на рода поставя Георги Милев Касабов, на когото е кръстен бъдещият поет. Прякорът му бил Касапина, защото въртял търговия с животни и кожи. Често пътувал из Османската империя, но дори там никога не слагал турски фес на главата си.

Бащата на Гео - Мильо Касабов, е учител, но се занимава и с журналистика. Когато той е на 2 г., родителят премества семейството си в Стара Загора и там през 1907 г. основава издателство и открива книжарница.

В “града на липите и поетите”, както по-късно ще бъде титулувана Стара Загора,

наричат малкия Гео

“вундеркинда

на книжаря Мильо Касабов”. Първото увлечение на детето чудо е рисуването. Когато е на 4-5 години, вече може да чете.

Тръгва на училище по-рано и завършва старозагорската гимназия на 16 г. Като ученик издава ръкописни вестници и сборници и сам ги илюстрира.

Пише хумористични, патриотични и лирични стихотворения. Организира театрални представления. Превежда стихове от Пушкин, Лермонтов, Некрасов и др. Завършва гимназията научил руски и френски, ходи на частни уроци по английски.

17-годишен вече е студент по романска филология в Софийския университет, но голямата му мечта е да се образова в Европа. За половин година научава немски език и през 1912 г. заминава за Лайпциг, за да учи литература. И в града, в който през 1846 г. Иван Богоров издава “Български орел”, първия наш вестник, Гео Милев се увлича по модернизма.

В Лайпциг Гео слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел, която не успява да защити.

Творческият дебют на Гео е през декември 1913 г., когато в “Листопад” - седмично литературно-художествено списание с редактор Димитър Бабев, са публиквани неговите “Литературно-художествени писма от Германия”.

На 28 юли 1914 г. избухва Първата световна война. През август Гео Милев заминава за Лондон, където се запознава с Емил Верхарн, когато нарича “голям белгийски народен поет”. Българинът е силно впечатлен от неговата поема “Окървавена Белгия”, публикувана във в. “Обзървър”, намира адреса на белгиеца и го посещава в дома му.

След време Гео Милев ще напише: “Говорим за Белгия, за България.

Аз му изтъквам

много прилики между

българския и

фламандския народ,

такъв, какъвто го е възпял той с всичката жар на душата си - “печалните равнини” на Фландрия, които “заминават към север” “под скръбта на томлението на небесата”, с техните “бедни хора”, “хора на полето”, “черни селяни”, които “пият дъжд, гълтат вятър”, “пушат мъгла”... и глухите полета на Тракия. Аз говоря почти с патос.

– Vous etes plein d’ardeur!… (Вие сте цял пламенност) - извика Верхарн.

Това може би ни свързва”.

Гео ще нарече Верхарн свой учител в поезията, а делото му – за пример и идеал. От българските автори за свои ментори признава Яворов и Пенчо Славейков.

От Лондон Гео Милев заминава за Германия с намерение да продължи образованието си. Но в Хамбург

е арестуван от

местната полиция

по подозрение, 

че е английски шпионин Няма доказателства за това и е освободен. През 1915 г. Гео се връща в родината си.

В Стара Загора 20-годишният младеж поема работата по книжарницата на баща си Мильо Касабов, който е мобилизиран. Издава нещо като вестник, който се състои от няколко листа, в които публикува в негов превод стихове от Емил Верхарн, Пол Верлен, Фридрих Ницше, Рихард Демел и др.

Сам почитател на символизма, във всеки брой пише портрет на младите български символисти и публикува техни стихове: Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и др.

През зимата на 1915–1916 г. заедно с Никола Икономов - актьор, режисьор и драматург, също старозагорец, организира театрална трупа, с която изнасят няколко представления в града.

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран за обучение в Школата за запасни офицери в Княжево. Като старши подофицер е изпратен в 34-и Троянски полк, разположен край Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния взвод.

На 29 април 1917 г. неговият пост е подложен на артилерийски обстрел от английска батарея. Гео Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.

По-късно му слагат изкуствено око, а той пуска дълъг перчем, с който се опитва да го прикрие.

В края на декември 1917 г. поетът Николай Лилиев запознава Гео с Милица Димова Керанова, която е от Брезник. Тя е актриса, с 4 години по-голяма от него. Като студентка в СУ участва в оперна трупа, в която е и Елисавета Багряна. Учила е и в Сорбоната в Париж.

В началото на 1918 г. Мила и Гео заминават заедно за Берлин, където той трябва да се лекува. Там му слагат изкуствено око. Двамата заживяват без брак. Въпреки че родителите му не харесват Мила за снаха, на 13 юни 1919 г. двамата се венчават в Софийската епархия. Кумува им старият приятел, артистът Никола Икономов, който вече е в Народния театър.

След като през 1919 г. двамата се връщат в България, Гео Милев започва да издава сп. “Везни”. То се утвръждава като територия на експресионизма и символизма в България. Списанието излиза до 1922 г.

Издава две стихосбирки - “Жестокият пръстен” (1920) и “Иконите спят” (1922).

В София младото семейство заживява на квартира - първо на ул. “Ломска”, където на 5 февруари 1920 г. се ражда първата им дъщеря Леда-Евгения.

След години Леда Гео Милева ще стане известна с песничката за зайченцето бяло и като първата жена - генерален директор на Българската телевизия. През 1921 г. се ражда и втората им дъщеря - Бистра. Тя ще работи дълги години в сферата на просветата и

ще се издигне до

зам.-министър на

образованието

През септември 1923 г. избухва “първото в света антифашистко въстание”, както го определяше официалната историография до 1989 г.

От началото на 1924 г. поетът създава ново списание, което нарича “Пламък”. В него печата статии и есета под рубриката “Грозни прози”, началото на поемата “Ад” и др. В книжка 7-а на “Пламък” публикува поемата си “Септември”.

Тя е разделена на 12 части, в които той проследява избухването и потушаването на въстанието. Списанието е забранено, а книжка 7-а иззета от книжарниците.

На 23 януари 1925 г. срещу Гео Милева започва углавно дело №249 по ЗЗД заради “тежките слова и разобличаването на жестокостта на управниците”, потушили въстанието.

Осъден е на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за две години. Гео Милев обаче решава да обжалва делото пред Апелационния съд. На 15 май е извикан за “малка справка” от полицията и повече никой от близките и приятелите му не го вижда.

Щеше ли поетът да оцелее, ако не беше решил да обжалва присъдата си? Или властта вече го е била записала в своя мартиролог и само е било въпрос на време да го убият?

Тези въпроси никога няма да получат отговор.

Леда Милева разказваше, че най-яркият спомен от детството й е арестуването на баща й от дома им на ул. “Цар Самуил”:

“Появи се един господин, цивилен агент, както научих по-късно, и попита тук ли живее Гео Милев. Аз услужливо му казах, че той е мой баща и ей сега ще го извикам. Спомням си как отворих вратата и видях

баща ми - тъкмо

ставаше от

кушетката,

на която е спал

После излезе от вкъщи с агента...”

От този 15 май 1925 г. поетът изчезва безследно. Всички опити на съпругата му да научи нещо за него са безуспешни. Мила Керанова умира през 1969 г. в София на 74 години, без да се омъжи втори път.

През 50-те години на миналия век в столичния квартал “Илиянци” е открит масов гроб. Сред останките на погребаните в него е намерено и изкуственото око на Гео Милев. Според показанията на министъра на войната през 1925 г. Иван Вълков поетът е удушен с тел в Дирекцията на полицията.