Алекса, която спечели голямата награда “Петя Дубарова”, съчинявала стихчета от 3-годишна, а баба ѝ ги записвала

Деветокласничката от английската гимназия в Бургас обича да рисува и да снима

16-годишна ученичка от Несебър взе голямата награда на община Бургас в 23-ото издание на националния поетичен конкурс “Петя Дубарова”. Алекса Георгиева от Несебър впечатли журито с разказа си “Уловени мигове”.

Възпитаничката на английската гимназия в Бургас, в която е учила и Петя Дубарова, участва за втори път в конкурса. Заради ситуацията покрай коронавируса обаче официалната церемония в Морското казино премина по-необичайно. Тя се предаваше онлайн във фейсбук страницата на общината, а в казиното присъстваха само победителката, част от журито и зам.-кметът Диана Саватева. Останалите отличени млади автори, както и председателката на журито - писателката Кристин Димитрова, се включиха в церемонията онлайн.

“Много голяма част от конкурсите, на които съм се явявала, са ми донесли успехи, отваряли са много врати, но наградата от конкурса “Петя Дубарова” е най-голямата.

Един разказ само, а

колко възможности

ми отвори

Възможности за изява, за развитие, нови запознанства, казва победителката пред “24 часа”. Разкрива, че пише и поезия и проза, но когато започва да участва в конкурси, се опира на прозата, защото ѝ се струва по-сигурна и по-стабилна.

“Там можеш да подредиш всяко събитие, всяка емоция, да ги притъпиш или засилиш, ако е необходимо. Всичко е в твои ръце. Докато поезията е емоция. Веднъж тръгнала, не може да бъде спряна. Страхувах се да показвам на света стиховете си, защото когато най-сетне бяха завършени, аз бях не по-малко изненадана от резултата. Не бяха под мой контрол”, разказва Алекса.

“Не мога да кажа кое ми е по-любимо - поезия или проза, да чета или да пиша. От няколко години започнах да се занимавам малко по-сериозно с писане, но трябва да призная, че това, на което отделям повече време и внимание, все още е рисуването”, казва талантливата Алекса. Носител е на много

награди от национални

и международни

конкурси по рисуване

Увлечението ѝ към изобразителното изкуство е съвсем разбираемо, като се има предвид, че майка ѝ Михаела Георгиева, която ръководи общинския детски комплекс в Несебър, е художничка и преподавател по изобразително изкуство. И както самата Алекса казва, от бебе, наред с многото книжки, е заобиколена от четки и боички. Затова и наградите в конкурсите за изобразително изкуство още в ранна детска възраст не учудват никого.

Първите ѝ стихчета

се раждат, когато

е 3-4-годишна,

грижливо скътани от нейната баба, която още ги пази. Казва, че от малка обича да чете много и е благодарна на близките си, че са ѝ дали тази любов към книгите и учението. Както и на добрите си учители по литература в училище “Любен Каравелов” в Несебър, а сега и в английската гимназия.

“Това е едно много изявено, шарено дете, което работи целеустремено”, описва деветокласничката директорката на антлийската гимназия Жаклин Нейчева. Учителката ѝ по български език и литература Ася Хаджирачева пък е удивена, че на Алекса еднакво добре ѝ се удава писането и на поезия, и на проза, а миналата година

дори написала

училищна пиеса

“Това е дете с голям творчески потенциал и смятам, че наградата “Петя Дубарова” е напълно заслужена”, казва преподавателката.

“Помня, че още не можеше да пише, когато измисляше стихчета и ние ги записвахме, беше много малка. Като родители се гордеем изключително с нея. Поздравления и на организаторите на конкурса “Петя Дубарова”. Миналото лято Алекса участва в техния уъркшоп и беше много впечатлена от срещата си с утвърдени автори, както и с други деца”, казва майка ѝ.

Онова, с което Алекса най-много иска да се занимава, поне засега, е фотографията. Тя самата не обича да се снима и рядко застава пред обектива, но обожава да е зад камерата. Най-любимият ѝ обект са хората, които изследва с окото на фотограф.

“Както може би си личи и от писането ми,

имам много голяма

страст към всичко,

свързано с човека

Външен вид, емоции, чувства, начин на мислене. Изкуството е това, което ме влече най-силно. Рисуването на картини, било то с думи, четки или фотоапарат”, казва тийнейджърката.

Убедена е, че вдъхновението може да дойде отвсякъде и напълно неочаквано. С неподправена искреност признава, че е била изненадана, когато ѝ съобщили, че тя е носителката на голямата награда в конкурса “Петя Дубарова”.

“Разбира се, във всичко, което пиша, влагам максималното от себе си - старание, желание, чувства. Но никога не съм смятала, че заслужавам толкова голямо признание. Радвам се и се гордея, както и всички около мен”, казва момичето.

Алекса участва в 23-ото издание на националния поетичен конкурс с

една история за

уловените мигове

За запознанство между две момчета, които са на летен лагер по рисуване и стават много близки, но когато лятото свършва, трябва да се разделят и всеки поема по своя път, хващайки своя влак. Тогава всичко, което им остава, са уловените мигове.

“Алекса (макар тогава още не знаехме, че е Алекса, защото за нас кандидатите са номера), ни впечатли с умелия, пестелив начин, по който може да изразява сложни емоции. Няма украси, но има красота. Няма кресливи епитети, но има дълбочина на взирането в събитията и изживяването им“, казва председателката на журито Кристин Димитрова. Тя и колегите ѝ останали впечатлени от лекотата на изказа в разказа на деветокласничката - интересен за четене без сензационни подправки.

“Това е качество на най-добрите. Великолепен заден план - гарата, релсите, летният курс по рисуване, който става причина за запознанството между героите. Спокойно, но много целенасочено развиване на характерите. И резултатът почти прилича на любовна история, но в по-дълбок план е едно

леко тъжно

сбогуване с

детството и

развълнувано

усещане за

предстоящото,

каквото и да е то”, казва Кристин Димитрова.

Според нея участниците в тазгодишния конкурс се оказват по-сериозни и някак по-угрижени. “Сред темите имаше доста смърт, осиновени деца, младежи, които заминават за чужбина и със свито сърце очакват раздялата с досегашния си живот, последни срещи с възрастни близки. Преди време далечното пътуване беше извор на надежда и вълнуващо предусещане на нови възможности. Сега очевидно не е така. Има някакво завръщане към корените, търсене на вътрешния извор, упование в националното. Всички герои и героини на име Дженифър, Алън, Мадисън, Грегъри и други, вдъхновени от филмите действащи лица, някак се бяха стопили”, анализира писателката.

По традиция вестник “24 часа” също обяви своята специална награда, която този път бе присъдена на 17-годишните ученици Николай Петков и Божана Славкова от Бургас.