Мечетата Мишо и Маша подарък за царя

Васил Говедарски извайва милите муцунки с моторен трион

Има едно важно правило в протокола на английския кралски двор - никога да не се подаряват живи животни! Анималистични портрети и скулптури обаче може и дори са желателни.

Така се случи на рождения ден на Симеон Втори, когато той и съпругата му доня Маргарита получиха две дървени мечета, поръчани от екипа на Симеон. Авторът им (той беше поканен на 83-годишнината му заедно със семейството си - б. а.) условно ги е нарекъл Мишо и Маша, докато ги е изработвал, но царското семейство може да прекръсти новите си “домашни любимци”.

А скулпторът Васил Говедарски притежава таланта

да “вижда”

горски обитатели

в стари дънери

и да открива образите им за публиката с помощта на моторна резачка и длето. За него резачката е много прецизен инструмент - тя върши 99 процента от работата, а по-фините детайли - очи, нос, нокти, изработва с дърворезбарски длета. Няма значение какво ще бъде дървото, дали е сухо, или сурово, важно е да е здраво и качествено. “Тук съм в подножието на Рила планина, избирам си дънери, те ми показват какво се крие в тях”, казва Говедарски.

Ателието му в с. Овчарци, община Сепарева баня, е истински магнит за туристите - пълно с дървени мечки, бухали, лисици, сови, глигани, сърни, вълци, коне, има дори крокодил. Мечтата му е да извайва африкански животни. В момента изпълнява една от многобройните си поръчки. По молба на кмета на Сопот изработва

бухал, кацнал на том

от романа на Иван

Вазов “Под игото” Пластиката ще е на входа на необичайна библиотека - тя ще бъде открита в огромен изкорубен стар дънер в града на поета. Майсторът има сантимент към тази птица, символ на мъдростта - първото нещо, което изваял от дърво, бил бухал. Още го пази.

А по изработката на мечки го запалил синът му Иван - почитател на приказките за “Маша и Мечока”.

Далеч преди името на майстора с резачката да се разчуе покрай царския подарък, учителят по рисуване има заслужена слава в родния си край, особено с майсторенето на огромни мечки, най-голямата от които е с височина 2,50 м и диаметър 1,60 м. С нея предизвиква истински фурор. Той е от потомствена фамилия на дърводелци. С моторна резачка вече е направил над 100 фигури. При оформяне на пластиките понякога ползва ъглошлайф и други машини, а детайлите изработва с различни длета. Може да му отнеме от няколко дни до няколко седмици в зависимост от размера и сложността.

Съпругата му Мони му помага с оцветяването и лакирането на фигурите и го прави с удоволствие. Желанието на Васил е след време

да подреди фигурите

си в малък музей в

селото

Интересна е случката с актьора Владимир Карамазов, станал жива реклама на Смолян, целувайки мечка, призовавайки туристите да се снимат с новата уникална “табела” на Смолян. Тя е от огромно дърво с размери 4,20 на 1 метър и също е работа на Васил Говедарски. “Много наши съграждани изразиха задоволството си от поставянето на тази уникална пластика. Радвам се, че виждам снимки до нея”, посочва кметът Николай Мелемов.

“От 30 см до 3 м са

ми дърворезбите

Не съм резбар, през живота си никога не съм правил дърворезба и не знаех да работя с длетата. Учител съм по изобразително изкуство, средното ми обзование е стоителен техник. Може би така съчетах двете неща - изкуството и строителството. Отначало си самофинансирах проектите - каквото взимах като заплата си, го давах за дърворезбите - разказва Говедарски, който не крие, че се издържа от изкуството си. - Целият ми род са потомствени дърводелци. Най-вече с бъчви са се занимавали. Казах си -

спирам с тази

професия, но той -

животът, пак ме

върна”

“Заедно работим със съпругата ми Симеонка - Мони, и сина ми Иван - тя също е художничка. Иван в момента е на тема планети. В с. Овчаровци се живее спокойно. Красива гледка, живо е... Имаме голям двор, не усетихме никакви ограничения от вируса... Пък сме и много близо до Сепарева баня и туризмът е развит при нас. Имам много поръчки, но дърворезбата не става толкова бързо. Интересът е голям и от България, и от чужбина. Най-търсена стока са мечки и сърнички... Обичам животните. Имам хубаво ателие, това ми е рекламата. Там има 100-тина неща.”

В Белица - парка за танцуващи мечки, има работа на Говедарски. “Хубави кафяви очи съм ѝ направил”, казва скулпторът. - Някой път, като си отрежеш едно дърво, и започваш да мислиш - това става, друго не става. Мислиш си много неща, но само едно нещо става - самото дърво те кара. Всяко нещо си намира човека. Големите парчета, като ги отрежеш, и мечката се показва много бързо, но дребните детайли отнемат време. Виждам кое ми пречи, махам го - става дърворезбата. Клиентите си ги кръщават както пожелаят”, не крие той.

Няма да се откаже да вижда образи, превъпътени в дървета. Например св. Иван Рилски, вграден в секвоя... Щом го почувства и изработи, ще го дари на манастир. Много пъти е дарявал свои творби. За Васил Говедарски е важно истината да излезе наяве изпод пластовете дървесина. Прави го. С моторния си трион. Нищо, че се оцелява и се отоплява с останките от дънерите, които превръща в духа на съществата, които ги населяват. А той има дарбата да ги вижда. И извайва и съживява от паметта на дървото. Със своя трион...