Баскетболният суперталант Константин Костадинов: Искам да играя в "Лейкърс"

Константин Костадинов е определян от специалистите за най-големия талант в българския баскетбол. 17-годишният бургазлия е част от академията на испанския гранд "Реал" (Мадрид). Заминава за испанската столица през 2016-а и се превръща във водеща фигура на юношеските формации. През миналата година той имаше най-добри показатели сред всички играчи на европейското първенство до 16 г., Дивизия "Б". Отличните изяви при подрастващите доведоха до покана в мъжкия национален отбор на България. Очаква се Костадинов да дебютира следващия месец за европейските квалификации срещу Гърция и Босна.

Със съдействието на неговия мениджър Хуанхо Бернабе от "Реал" (М) направиха изключение от строгите правила за медийни изяви на техните млади баскетболисти, за да може читателите на "България Днес" да се запознаят с даровития играч.

Огнян ГЕОРГИЕВ

- Константин, първа повиквателна в мъжкия национален отбор. Кой ви се обади за новината и с кого първи я споделихте?

- Обади ми се треньорът Барчовски. Каза, че ме вика в националния отбор. Беше невероятно. Обадих се след това на моите родители. Първо, че се завръщам в България, а и ще играя за мъжкия отбор.

- Направихте първа тренировка във вторник сутринта, как ви приеха останалите момчета?

- В началото беше малко трудно, докато се сприятеля с повечето. Вече съм един от тях. Първата тренировка не беше лесна, но се оправих. Треньор Барочовски очаква да играя на 100%. Да правя асистенции, да вкарвам кошове и да се забавлявам. Тук ще играя на малко по-различен пост. Повече ще бъда тройка крило.

- Предстоят ви европейски квалификации в Сараево следващия месец срещу много трудни съперници. Как виждате нашите шансове срещу Гърция и Босна?

- Няма да е никак леко. Трябва да се хвърлим, да пазим защита и да вкарваме кошове. Необходимо е да намерим някакъв начин, за да ги победим и да имаме шансове в квалификациите.

- Това лято пандемията попречи на юношеския национален отбор да играе на световното първенство в България. Имахте ли по-специални амбиции?

- Амбициите бяха много големи. Надъхани бяхме. Ние бяхме един от малкото български отбори, които щяха да играят на световно първенство. Бяхме структурирани добре като тим. Имахме шансове да продължим след групите.

- Записали сте се на баскетбол, след като виждате обява за клуб "Делфин". Какви са спомените от първата тренировка?

- Нито знаех как да стрелям, нито знаех как да дриблирам, но с времето се понаучих. Не познавах никой в началото.

- Едва на 13 заминавате за Испания. Как успяхте да се оправите сам на подобна възраст?

- В началото беше страшно трудно. Трябваше да се сприятеля с играчи и треньори. С хората, които живеят с мен в общежитието. Не знаех и испански. Научих го за 5-6 месеца. Когато всеки ти говори на испански, дори да не искаш, пак се научаваш. В академията напъват много да учим. Ако имаме лоши оценки, не ни спират от игра, но се карат и искат повече да се стараем. Сутрин от 8 до 14 ч. съм на училище. След това трябва да подготвя домашни и чак в 6 вечерта съм на тренировка. Събота и неделя имаме мачове.

- Испания беше една от най-тежко ударените държави от коронавируса в Европа. Какво е положението в момента и колко тежки са мерките?

- По улиците е много неприятно. Всички трябва да са с маски и да почистват ръцете с гел. Не разрешават повече от шест човека да се събират на едно място. Страшна работа. В училище ходим три дни, а после два дни се готвим онлайн.

- Ваш идол е Коби Брайънт, мечтаете ли някой ден да играете като него в "Лейкърс" и как приехте неговата кончина след катастрофата с хеликоптер?

- Първо трябва да стигна до НБА, за да имам подобни претенции. Ако се получат нещата, бих желал да играя за "Лейкърс". Когато почина, първите дни бях доста тъжен. Умря един от моите идоли, но трябваше да свикна. Искам да следвам неговия пример. Никога да не се отказвам и винаги да тренирам максимално добре всеки ден, защото тогава ще си подготвен.

- Къде се виждате в професионален план след пет години?

- В Европа. Ако не е в Испания, тогава в някой отбор, който играе в Евролигата. При положение че нямам достатъчно късмет, тогава в тим, състезаващ се за Еврокъп.