Идея от 1972 г.: бутат царския дворец и вдигат палат за Държавния съвет

Сградата на някогашния царски дворец е трябвало да бъде съборена, за да се осигури място за палата на Държавния съвет.

Първоначално е избрано мястото на Семинарията

На 9 юли 1971 г. заедно с приемането на новата конституция на НРБ е създаден Държавен съвет като висш, постоянно действащ орган на държавната власт. Решението за неговото създаване е взето на пленум на Политбюро на ЦК на БКП през 1968 г. Интересна е концепцията, разработвана цели 3 години и благодарение на която Държавният съвет е конструиран.

Тази концепция дава предимство на принципите за единство на народа и за единство на властта пред принципа за разделение на властите. Съветът стои на върха на пирамидата от държавни органи и “слива законодателни и изпълнително-разпоредителни правомощия, като по този начин осъществява комунистическата концепция за демократичен централизъм”.

За какво всъщност

става дума

По това време Тодор Живков е първи секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет. Понеже страната се управлява от Партията с главно П, Живков реално е начело и на държавата. Постът председател на Министерския съвет - изпълнителната власт - е нещо като добавена стойност.

Когато Живков се среща със събратята си от социалистическия блок, проблеми няма. Но когато е на посещение в страна с президентско управление или посреща президенти от чужбина, възниква проблемът за равнопоставеност. Отсреща има държавен глава президент, ние излизаме с партиен глава - соцлидер. Не върви някак си, няма тежест.

До създаването на Държавния съвет функциите му се изпълняват от Президиум на Народното събрание. Което означава, че председателят на този Президиум е държавен глава на България. Поне така е де юре. Де факто обаче човекът на този пост е

като английската

кралица - царува,

но не управлява

А и тогава парламентът не работи постоянно като сега, а се събира на сесии по 3-4 пъти в годината.

Със създаването на Държавния съвет този проблем отпада. Председател на съвета, естествено, става Тодор Живков, който отстъпва Министерския съвет на Станко Тодоров.

Първи негови заместници са Кръстю Тричков и Георги Трайков, а “обикновени” зам.-председатели - Пеко Таков, Георги Джагаров, Иван Попов и Митко Григоров. Почти всичките са издънили се и прогонени от Живков бивши държавници и политици, които той сега реанимира.

Те и администрацията на Държавния съвет се настаняват в сградата на днешното президентство. Дали заради суровия сталински вид и дух на каменната сграда, или някаква мания за величие и грандомания, но някои от съветниците на Живков лансират идеята за построяване на внушителен и представителен дворец, който да приюти новия най-висш орган - Държавния съвет на НРБ!

Основен двигател на идеята е поетът Георги Джагаров, председател на Съвета по развитие на духовните ценности на обществото при Държавния съвет на НРБ.

Богомил Райнов, автор на книгата "Людмила", в която описва историята с палата на Държавния съвет
Богомил Райнов, автор на книгата "Людмила", в която описва историята с палата на Държавния съвет
Богомил Райнов със сериозна доза сарказъм пише в книгата си “Людмила”: “Напразно Джагаров с поетично вдъхновение обясняваше смисъла на начинанието. Напразно описваше респекта, а защо не и възхищението на новоназначените чужди посланици, когато ще се явяват да връчват акредитивните си писма. Понеже Съветът ще се издига величествено върху най-високото място на столицата, дето в момента дреме никому ненужната Семинария. А към величествената постройка ще води едно дълго и също величествено стълбище от витошки сиенит, по което посланиците ще възлизат с почит и душевен трепет, съзнавайки, че в този момент изживяват един от връхните мигове в кариерата си.”

Живков посреща хладно идеята - стиснатият селянин в него, изглежда, проговаря, че не бива да се харчи народна пара за представителни цели. “Тая няма да я бъде! Това не влиза в нашите приоритети!”, отсича той. Според Райнов Първия имал вкус към някои чуждици.

Към средата на 70-те години

идеята е осъвременена:

по-добре е дворецът като централна институция да издига снага в центъра на София. На мястото на царския дворец, някогашен турски конак, от който са останали само дълбоко вкопаните каменни основи и част от главната фасада.

Какъв хубав ансамбъл ще се получи в комбинацията мавзолея на Георги Димитров, Партийния дом и палата на Държавния съвет!

Богомил Райнов е официално поканен от Комитета за култура да участва в жури, което трябва да определи най-добрия архитектурен проект за сграда за Държавния съвет, която ще се простира от площад “9 септември” чак до Руската черква. Явно е била пожертвана и сградата, в която се помещава Природонаучният музей, както и сградите на старото руско посолство в София.

Богомил Райнов разказва, че лично тогавашният министър на архитектурата и благоустройството арх. Георги Стоилов показва на членовете на журит проектите на анонимния конкурс. Той предимно показва недостатъците на всеки гипсов макет. Само за един от тях казва добри думи. Макар че конкурсът е анонимен, всички знаят, че това е проектът на ръководения от самия него творчески колектив. Като министър можел да си го позволи.

Но до подписване

на протокол така

и не се стига

Идеята за построяване на внушителен дворец, какъвто ще издигне румънският диктатор Николае Чаушеску в Букурещ, пропада. Неговият Дом на народа е втората по големина административна сграда в света след Пентагона в САЩ. Но по финансова стойност е първа - към 2000 г. е оценена на 3 милиарда евро.

Защо ние останахме без внушителен соцдворец?

Богомил Райнов разказва, че няколко дни след журирането Людмила Живкова идва на гости в дома му. Нещо, което често правела. Двамата имат много общи теми за разговор и си приказвали с часове. Та на тази среща Людмила била казала: “Такъв скандал вдигнах на баща си, че не мога да ти го опиша. Важното е, че дворецът остава...”

Пред Райнов тя се опитва да оправдае баща си със съветниците, които много често го подвеждали. “Така си беше, но то не можеше да служи за оправдание”, казва писателят в книгата си “Людмила”.

Мнението на Георги Йорданов, министър на културата, науката и просветата преди 1989 г., вижте в текста "Георги Йорданов: На мястото на НДК щеше да е опера., Брежнев промени проекта" 

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене