Книгата разказва богатата, драматична, величествена и поучителна история на българите от появяването им на историческата сцена до създаването на България. Трудна задача, защото древните българи продължават да бъдат един от най-загадъчните народи на света. В продължение на четири века учени от много държави спорят и не могат да постигнат съгласие дори по най-елементарните въпроси.
Написани са десетки книги, изказани са стотици хипотези и всяка от тях е била оспорена. Защо произходът на българите все още е обвит в тайнственост? Дали подходът на историците е погрешен или пък корените на българите са толкова древни, че правят възможни всякакви догадки и предположения.
Авторът Пламен Петков е събрал безспорните факти от най-древната история на българите, както и най-интересните теории и хипотези, които все още търсят потвърждение - какъв е произходът им, къде е прародината им, на какъв език са говорели, как са се обличали, с какво са се хранели, как е била устроена войската им, с кого са воювали и с кого са се съюзявали, как са строили и в какви богове са вярвали. Основен източник на настоящата история са средновековните хроники, в които битието на древните българи е описано от техните съвременници.
Името българи се появява в древните хроники през ІV-V в. - време, което се смята за началото на мощен миграционен процес известен като Великото преселение на народите. Българите са част от това преселение заедно с хуни, готи, авари, алани, вандали, както и други славянски, германски, ирански и тюркски племена. Това е време, в което под натиска на ордите, връхлитащи от Изток, събитията в Европа се развиват толкова стремително и социалната и политическа карта на Стария континент се променя толкова бързо, че много народи изчезват още преди да са попаднали в историческите хроники. Съдбата на българите обаче не е такава. Народ, наричащ себе си българи, съществува и днес, а историята е запомнила няколко държави с името България.
Първата - Стара Велика България, основана от владетеля Кубрат, се е простирала на север от Черно море и Кавказ до Карпатите и около Азовско море. Времето на Велика България е единственото, в което повечето от българите и сродните им племена са били обединени в една държава. След разпадането й през втората половина на VІІ в. българите се разделят и всяка част от тях тръгва по свой път.
Онези, които останали в старите си земи на север от Кавказките планини, се подчинили на Хазарския каганат и в продължение на векове за тези райони се говори като за Черната България.
Друга част се преселват към средното течение на река Волга и басейна на река Кама, където създават Волжка България. Тази държава съществува до ХІІІ в., когато след десетилетия войни е покорена от монголо-татарите и е включена във владенията на Златната орда.
Трета част от българите, водени от Аспарух - престолонаследника на Кубрат, изграждат Дунавска България, чийто наследник е днешна България.
Коментари (0)
Вашият коментар