"Тримата мускетари: Д'Артанян": Венсан Касел играе пропилия се Атос, Портос признава, че е бисексуален

Романът “Тримата мускетари” на Александър Дюма-баща е екранизиран над 150 пъти. Първата е от 1898 г., а премиерата на последната киноверсия към този момент беше на 6 април тази година.

Самият роман е публикуван преди 180 години, но най-новият екранен прочит е на режисьора Мартен Бурбулон, който си е поставил амбициозната цел да напасне класиката към актуалната етика на епохата.

Новите френски “Трима мускетари” са опит за първата истински фундаментална и автентична екранизация на хартиения бестселър.

Амбициите на продуцентите се виждат буквално във всеки детайл. Първо, това не е само един, а са два пълнометражни филма - след първия излиза и “Тримата мускетари: Милейди”. Второ, снимачният период (27 седмици) и бюджетът (72 млн.) са внушителни.

Трето, работата с консултантите по историческите и литературните източници е изключително задълбочена. И четвърто, исторически локации - от Лувъра до Фонтенбло, пределно автентичните декори и гигантската масовка, впечатляват.

И накрая, но не на последно място е съставът от изпълнители. Те са в диапазона на няколко поколения звезди - от Ерик Рюф (Ришельо) и Луи Гарел (Луи ХIII) до младите и актуални Франсоа Сивил (Д'Артанян) и Лина Кудри (Констанс Бонасьо).

Мартен Бурбулон, който направи име с комедията “Тате или мама” и биографичния “Айфел”, все пак никога не беше снимал нещо толкова мащабно. Впрочем, както и другите съвременни френски режисьори.

Двете серии на “Тримата мускетари” бяха призовани да станат едновременно отговор на холивудските блокбастъри и продължение на класическите европейски исторически епопеи.

Тези задачи донякъде се бият една с друга и опитът да бъдат решени едновременно е в голяма степен израз на прекомерна амбиция.

Всъщност именно тук вероятно е ахилесовата пета на филма. (Между другото, знаехте ли, че бащата на Д'Артанян се казва Ахил?) - от една страна, да се впишат събития от един чисто приключенски роман в педантична възстановка на историческия контекст, а от друга - да нагласи текста, написан в едни романтични времена, към днешната етика, тоест да създаде реален филм за едно далечно минало, който в същото време да звучи модерно.

Ако за Дюма-баща и повечето негови интерпретатори гражданската война по онова време и обсадата на Ла Рошел са само част от живота на великолепната четворка, то при Бурбулон са в центъра на вниманието. Режисьорът сменя жанра от исторически екшън на политически трилър. Дук

Бъкингам вече не е героичен любовник на френската кралица, а преди всичко английският министър на отбраната. Ришельо и Ана Австрийска стават много по-важни персонажи в интригата, а демоничният, но все пак измислен герой Рошфор - статист.

На преден план излиза противостоянието на католици и протестанти, като от двете страни на барикадата се оказват родни братя - в случая католикът Атос и протестантът Бенжамен. Но с това страданията на Атос не свършват - той е представен като алкохолизиран лишен от чар мизантроп, склонен към параноя и смазан от перманентно чувство за вина.

Отговорността за изгражането на образа Бурбулон възлага на Венсан Касел, но даже за актьор с такава харизма това е трудна задача.

Арамис на Ромен Дюрис не се отличава твърде от романтичния си прототип, освен че зад демонстративното му спокойствие и смирение отчетливо се забелязват наченки на неврастения, която е следствие на двойствения му живот.

За сметка на това Портос (Пио Мармай) избягва традиционните подигравки, че е дебел - тук той не е познатият самохвалко и смешен здравеняк, а раблезиански “възрожденски човек”, който отгоре на всичко е откровено бисексуален.

Още по-силно са променени женските персонажи. Милейди (Ева Грийн) има основателни причини да разобличи изневярата на кралицата и да ненавижда мускетарите.

Не я интересуват парите, а властта.
Ана Австрийска (Вики Крипс) пък е смела и жертваща се жена, която в много отношения превъзхожда своя съпруг. Той обаче във филма не е комичен, а по-скоро трагичен образ.

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Чао на бръчките около очите
10 знака от Вселената, че най-накрая сте влюбени в сродната си душа
Селфи дисморфия – модерната болест на социалните мрежи
Защо е полезно да плачем?
ТЕСТ: Познавате ли етикета на телефонните разговори?

Напишете дума/думи за търсене