Берлин - мегаполисът мери ръст с Ню Йорк и Лондон

Вече две десетилетия Берлин приковава вниманието на човечеството като столица на най-гъсто населената държава в Европа. При третото излизане на този град на световната сцена като седалище на правителство, Германия отново е обединена, тя отново е могъща, но не претендира да бъде "Велика".

А Берлин само за две десетилетия след Обединението се превърна в европейски мегаполис. Той вече не се намира на зловещата границата между Запада и Изтока, а в сърцето на Европа. След разбитите мечти за имперска слава и изпитанята на разделението в годините на Студената война, градът преоткрива своята слава като политичекси център и кипящо средище на култура и изкуство. Авантгардни, инакомислещи интелектуалци и жадни за изява и признание творци превръщат този град в най-голямата творческа лаборатория и най-модерната сцена в света - в мегаполис.

Берлин е сборен пункт и за амбициозни млади хора - адвокати, банкери, архитекти, художници, студенти, артисти, защото тук те откриват въэможности да покажат най-доброто от себе си. Градът придоби притегателната сила на Ню Йорк и Лондон.
В Берлин никой не те пита какво си правил до сега. Там искат да знаят какво можеш и какво правиш сега. Неговите три университета, безбройни професионални училища и академии, огромното културно наследство, съхранено в библиотеки и музеи, с право му дават самочувствие на световен град.

 Тук животът кипи 24 часа в денонощието, 7 дни от седмицата - в безбройните и винаги пълни кафета, дневни и нощни барове, вариетета, джаз и танцови клубове. Дори само бърз преглед на театралните и филмови афиши доказва, че в Берлин може да се види най-доброто от цял свят.

Галериите предлагат ретроспектива на Анди Уорхол, редом с най-доброто от Кети Колвиц, инсталации и визии за бъдещето, хепънинг и бодиарт редом със Шагал, Ван Гог, Франц Марк, Кандински и Татлин. Световни оперни величия се надпреварват в стремежа си да блеснат на берлински концертен подиум и не крият възхищението си от прекресната, благодарна публика на този мегаполис.

В сърцето на обединен Берлин, на някогашната "ничия земя" - гранична полоса между някогашните източна и западна част на града, оградена от едната страна с Берлинската стена, а от другата със зловеща телена ограда - само за едно десетилетие изникна Потсдамския площад /Potsdamer Platz/. Това ново градско ядро носи името на някогашния легендарен берлински площад, ширил се на същото място. Местни и туристи са единодушни в мнението си, че в тук е материализирана визията на човечеството за Града на бъдещето. Смелите творения на авгардни архитекти от световна класа - от Ренцо Пиано до Хелмут Йан, за чието реализиране не са жалени нито фантазия нито инвестиции - свидетелстват за неограничени висини на полета на духа и за вълшебната сила на парите.

Надали някой е можел да предскаже, че тази ничия земя, където войната и следвоенните години из основи бяха заличили блясъка и славата на някогашния столичен площад, ще се превърне в най-голямата строителна площка на света, погълнала до сега повече от 5 милиарда евро. Тук все още ежедневно се "вграждат" 2,5 милиона евро. Трите небостъргача на Дебис - комплекса са се превърнали в символи на новата столица. Във футуристичен стъклен дворец се е подслонил Сони-центъра - огромен комплекс от киносалони, обзаведени с последната дума на техниката и мултимедийни зали. В този център се връчват престижните филмови награди на Берлиналето - Златната и Сребърната мечка.

В новата столицата на обединена Германия и сградата на легендарния берлински Райхстаг придоби нови функции. Той отново се превърна в седалище на парламента на републиката. Това ново историческо предназначение на старата и разрушена по време на войната сграда наложи основна реконструкция. Народни представители влизат за първи път в представителната постройка, конструриана от франкфуртския архитект Паул Валот, през 1894 г. Кайзер Вилхелм II не бил очарован нито от сградата, извисила се в непосредствена близост да двореца му, нито от надписа над портала - "На немския народ".

След мистерозния пожар през 1933 г. и разрушенията от жестоките битки за всеки метър в последните дни на войната през 1945 г., архитектурният комплекс е възстановен частично и козметично. Той обаче изгубва основната функция, за която е изграден. Спогодбите, сключени между четирите Велики сили, не резрешават той да бъде седалище на народни придставители на изгубилите битката, на победените. Историята като че ли забравя за него. Четири десетилетия любопитни можеха да единствено да надникнат в някои от залите и да разгледат изложбата "Въпроси на немската история".

През 1995 г. авантгардният творец Христо Явашев - Кристо получи разрешение от Бундестага да опакова Райхстага и историческата сграда изчезна за една седмица под сребрист похлупак. Този хепънинг привлече над 4 милиона туристи и напомни, че такава сграда съществува. Светът отново заговори за него, когато през 1991 г. Бундестага прие решение за преместване на столицата в Берлин.

Проектът за основната реконструкция на Райхстага е на бртанския архитект Сър Нормън Форстер и е погълнал 300 милиона евро. От сградата на Паул Валот е останала само външната фасада. От вътрешността й са изнесени 45 тона камъни и строителни материали.

Новият стъклен купол е атракция и за парламентаристите, и за туристите. Специална конструкция от стъкло и огледала "вкарва" светлината в пленарната зала. Журналисти и туристи могат да наблюдават работата на политиците "от високо" - от галериите на купола. А особено шик е да наблюдаваш дебатите, докато си пиеш кафето в някое от луксозните бистра, разположени между зимните градини на стъкления похлупак на Райхстага. За това удоволствие ежедневно хиляди се редят търпеливо на опашка.

Символ на неизпепеленият творчески дух на този древен град обаче не е футуристичният Потсдамски площад, нито свъръхмодерната конструкция на новия купол на Райхстага. Един Пегас, кацнал гордо на покрива на Шаушпилхаус - концертна зала, сътворена от великия архитект Шинкел, бди над хуманистичните идеи и над непресъхващия извор на творчески дарования, които Берлин и Германия са дали на света. Разперил криле и готов за полет над един от най-красивите площади в Европа - Жендарменмаркт, където се издига и паметника на Фридрих Шилер, той привлича възхитени погледи на милионите туристи. А берлинчани - кореняци и новозаселили се, вярвят, че докато този Пегас бди над техния град, там никога повече няма да бъдат изсичани липи, за да маршируват военни ботуши по широките му булеварди.