Народната певица Янка Рупкина: Живея втори живот, на 55 г. съм, не на 85 г.

Когато гласът ми започне да се клатушка, ще спра да пея

Коя е тя

Янка Рупкина е родена на 15 август 1938 година, но е записана в регистрите с дата 25 август. На 22 години печели първа награда от събора надпяване в Граматиково. Видни фолклористи я канят на конкурс на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио, който тя печели. През 1971 г. народната певица пострадва в самолетната катастрофа, в която загиват много български певци. Рупкина издирва и записва стотици оригинални песни от Странджанския край за БНР. През 2012 година е удостоена с орден "Кирил и Методий". Почетен гражданин на Бургас е от 2017 г.

- Навършвате 85 години, а това си е почти юбилей. Имате ли все още участия?

- О, не съм спряла още. Продължавам да работя. Правя добри концерти на световно ниво, хората ми се радват и аз също на тях.

- Мислите ли за спиране?

- Когато гласът започне да се клатушка, вече ще спра да пея. За момента няма изгледи да се отказвам. Много от колегите ми се чудят как на толкова пеене и на толкова години съм успяла да си запазя гласа. Всъщност аз никога не съм го пазила. Очевидно Бог и народът ми го пазят.

- Май не се чувствате на 85?

- Аз претърпях голямата самолетна катастрофа през 1971 и сега живея втори живот. Така че се чувствам на около 55.

- Преди година преживяхте и COVID.

- Аз почти си бях тръгнала към онзи свят, но лекарите ме върнаха обратно. Ако не много, поне десетина години още да поживея, да порадвам хората, те да ми се порадват. Това богатство пари не струва, когато гледам как хората ми се радват. Искат да се снимаме, не ни питат след концерт дали сме изморени. Просто искат да им обърна внимание. Така че не е лека нашата работа, каквото и да казват.

- Вие сте над 60 години на сцената, така ли е?

- Аз съм от 64 години на професионалната сцена. След като се пенсионирах, редовно изнасям концерти у нас и в чужбина и всеки ден пея. Ако не съм на концерт, просто репетирам, защото не знам кога ще ме извикат. Името е отговорност и трябва много да внимавам, защото хората са критични към всеки детайл.

- В България критичността май е национален спорт?

- О, аз съм направила толкова много концерти и по света, и у нас и всеки път има нещо, за което някой да се хване. Веднъж в зала "България" имахме огромен концерт и аз на едно място пропуснах да вляза с оркестъра. Една баба го беше забелязала и след концерта ми каза: "Янка, много хубаво пя тази вечер, но на едно място сбърка". Беше сладка жена.

- А друг случай?

- О, непрекъснато има случаи някой да те критикува. Веднъж друга баба ме поздрави, че много хубаво съм пяла, и след това ми каза: "Само ако съм те видяла още веднъж с бримка на чорапа, ще ти се накарам". Аз докато го обувах, видях бримката, ама нямаше време да го сменям. Как го забеляза тази баба? Точно бримката ли? Беше много сладка.

- Вие сте публична личност и това е доста голямо бреме май?

- Казват ми: "Ти представляваш България и трябва да си перфектна". Ама аз първо съм човек, след това певица, нормално е да се случи нещо такова. На всеки може да се случи.

- Всъщност вас ли гледат или бримката?

- Много пъти съм се питала това. Понякога, когато съм в квартала, ме гледат и само търсят за какво да се хванат. Но това си е наша национална черта. Аз не се сърдя на хората. Вече преди да изляза на сцена, си гледам добре чорапите, когато изляза на пазар, гледам какво ще обуя, макар и да отивам до магазинчето до нас.

- Кога запяхте за първи път?

- Бях на 6 годинки. Много смътно си го спомням. Онези години до 18 не ги смятам, защото съм се учила.

- БНТ ще прави филм по случай 85-годишнината ви.

- Да, ще дойдат колежки от "Мистерията на българските гласове". Много прекрасни колежки имам, с много хубави гласове. Особено когато изпяхме "Калиманката" на Кюркчийски. Тя звучи на седем гласа. Аз все едно летях в космоса, когато слушах зад мен как пеят жените.

- На 15 август ли сте родена или на 25-и?

- На 15 съм родена, но на 25 съм записана. Те моите рождени дни са много. Катастрофата със самолета също ми е рожден ден, защото Господ ми даде втори живот. Аз всеки месец черпя за рожден ден, защото всеки месец имам повод. Дори внукът ми, когато беше малък, ме питаше: "Бабо, ти защо толкова често черпиш за рожден ден?".

- Явно за вас всеки ден е рожден ден?

- Точно така. Всеки ден е рожден ден, стига да сме здрави.

- А защо са ви записали 10 дни след раждането ви?

- Била съм много едро бебе и съм се родила обвита в плацента. Майка ми е имала здравословни проблеми заради мен и това е забавило записването. А баба ми казала, че това дете ще има голям късмет в живота. И е така, аз съм щастлива и доволна от живота си. Щастлива съм, че ще оставя нещо на България.

- Кой ви подтикна да започнете да пеете?

- Баба ми. Тя пееше много хубаво. Аз в началото не исках много да пея, но тя беше дипломат и намери начин да ме накара. Беше селска жена без образование, но така направи, че ме закова веднъж, докато слушах медения й глас. Аз бях отвън, а тя ме извика и ме сложи в скута си и ми изпя една песен.

- Носи ви се славата, че сте много толерантен човек?

- Обичам всичките си колеги - можещи и неможещи. Слушам и много друга музика. Като класическа например. Обичам музиката от всеки жанр, стига да е стойностна.

- Вие доста се интересувате от спорт също?

- Тренирала съм карате, но много пътувах и нямаше време за спорт.

- Кой е любимият ви български филм?

- Вчера гледах "Двойникът" с Тодор Колев. Просто буквално ме закова на леглото. Познавам почти всички наши големи актьори като Гец, Кольо Анастасов, Татяна Лолова. Веднъж на един концерт минах зад Стоянка Мутафова и й запях на ухо. Тя дори не се обърна, а каза: "Това може да си само ти, щура Яно!".

- Имате много заразителен момичешки смях?

- Душата ми е такава. Като начало мисля, че съм една добра гражданка на България, весел и лек човек, който няма какво да крие. Имала съм възможност да печеля много пари, но за мен е по-важен моралът. Винаги за мен е било по-важно да представя добре България, да се държа прилично и приятелски с хората.

- Освен бримката?

- Освен бримката. Аз обичам всички хора. Обичам родното си място, ходя в Странджа, когато имам възможност. Съжалявам единствено, че на целия свят пях, а на моите родители не успях да пея. Сега, когато отида на гроба, им попявам.

- Спите ли спокойно?

- Да, когато нямам някакви тревоги с близките си, разбира се.

- Имате доста голяма колекция от костюми?

- Отделяла съм много от личните си средства, за да си купя костюми. Даже си откупих и костюмите от националното радио, когато се пенсионирах, за да ги имам за спомен. Тях ще ги оставя за поколенията.

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
5 двойки, оставили дири в любовната история
Марта Вачкова издаде моминско парти в цвят лавандула край морето
5 шокиращи сексуални тайни, които само една домашна помощница знае
Дебел унгарец стана хит на европейското
Какво кара различните зодии да изневеряват?

Напишете дума/думи за търсене