В "Клети създания", победил на фестивала във Венеция, на Ема Стоун й присаждат мозък от неродено бебе

Предизвикателен и утешаващ, отблъскващ и привличащ, условен и натуралистичен - новият филм на Йоргос Лантимос демонстрира всички качества, за да бъде признат за киношедьовър.

“Клети създания” (Poor Things) има целия потенциал да стане символ на 2023 г. При това гръцкият режисьор не отстъпва от привичния си радикализъм, като направи - колкото и да изглежда невъзможно, новия си филм още по-странен, отколкото “Кучешки зъб” и “Омарът”.

Като достоен претендент във Венеция и представлявайки ултрасъвременно произведение на изкуството, произведението на Лантимос е и увлекателна приказка за възрастни.

В нея викторианският доктор Франкенщайн на име Годуин Бакстър (съкратено от God, тоест Бог) съживява млада самоубийца, като присажда мозък от неродено дете. С което стартира верига събития, много по-шантави и удивителни, отколкото описаните от Мери Шели.

Като лидер на “новите странни”, който еднолично докара Гърция до киноренесанс, Лантимос бързичко след първите си успехи (“Кучешки зъб” нашумя на фестивала в Кан, а “Алпи” - във Венеция) се преориентира към английския, както преди него го направи датчанинът Ларс фон Триер. Неслучайно двамата често са сравнявани.

По-широката аудитория и звездният кастинг предполагат и реверанси в посоката на мейнстрийма, това си е закон в киноиндустрията. Такъв компромис беше “Фаворитката” (The Favourite, 2018) - филм на годината по версията на европейската киноакадемия с десет номинации за “Оскар” и статуетка за най-добра женска роля на Оливия Колман.

Но всъщност май се оказа, че трагикомедията на Лантимос за живота в английския кралски двор му е била необходима само за да получи свобода за по-нанатъшните си проекти и достойни за амбициите му бюджети.

Споменатите по-горе “Кучешки зъб”, “Алпи” и “Омарът” имаха някои общи недостатъци - концепцията надвива визията и на авторите трябва да им вярвате просто така. В “Клети създания” Лантимос най-после се отпуска и изгражда в своята стиймпънк фантазия умопомрачителен свят, достоен за Жорж Милес.

В небето се носят дирижабли и се движат летящи трамваи, по тревичката се разхождат кучегъски и свинококошки. Но даже и на техния фон няма нищо по-странно от главната героиня Бела Бакстър, изиграна от Ема Стоун.

Актрисата, чиито неизвестни възможности Лантимос вече разкри във “Фаворитката”, тук изпълнява ролята на живота си. Едва ли ще изиграе по-добра. Непрекъснатият секс се съчетава с истинска трагедия, театралната гротеска и клоунада - с изключителна психологическа точност, макар и изложена в известна ексцентрична форма. Бела е прекрасно чудовище, което е в мокрите сънища буквално на всички мъже около нея.

“Клети създания” заслужава и почетно място в списъка на най-точните и вдъхновени, но въпреки придържането към първоизточника и най-оригинални екранизации. Едноименният роман е написан през 1992 г. от патриарха на шотландския постмодернизъм Аластеър Грей, който преди смъртта си разрешава на Лантимос да го екранизира, защото цени много неговия “Кучешки зъб”.

Литературният първоизточник на Грей преосмисля викторианския канон, като смесва “Франкенщайн” с “Пигмалион” и избира историята да бъде разказана от не особено надежден свидетел - асистента на гениалния хирург и бъдещ мъж на Бела Макс Макендлесс.

На края на филма става въпрос, че неговата версия най-малкото не е достоверна и в частност се опровергава в края на филма от самата Бела, която отрича прекрасна история за своето възкресение.

Лантимос и неговият съавтор Тони Макнамара (който е писал и сценария на “Фаворитката”) решават да се доверят на въображението на екзалтирания Макс. Даже отиват по-нататък, като освобождават напълно разкрепостената си героиня от “мъжката” гледна точка. Даже от няколко “мъжки” гледни точки.

Последователно Бела я командват нейният създател и опекун Бог, годеникът Макс, любовникът Дънкан и накрая мъжът, с когото тя е още преди смъртта си и за когото нищо не помни. Тя успява да ги победи всичките. В това число и за правото сама да си разказва биографията. Или поне собствената си версия.

И да не забравим - душата на “Клети създания” е авангардно-издевателският саундтрек на младия британски поп-рокмузикант Джърскин Френдрикс, приятел на музиканти от бандите Black Midi и Black Country, New Road. Лантимос се пали по дебютния му албум Winterreise и го кани да създаде музикалния пейзаж на новия си филм, препълнен със звуци от недонастроени инструменти от арфа до латерна.

Досега гръцкият режисьор използваше само класическа музика, сега обаче намери прекрасна оригинална от същия екстравагентен творец, какъвто е той самият. И наистина саунтракът на Фердрикс звучи, както изглеждат филмите на Лантимос.

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Лили Иванова подари букет от бели рози на Мариус Куркински
ТЕСТ: Споделяте ли прекалено  много за себе си?
Френски актриси обвиняват режисьори в сексуален тормоз
Журналист създаде инфлуенсърка с AI, 9 й предложиха романтична връзка
Ернестина Шинова и Андрей Слабаков станаха баба и дядо (Снимка)

Напишете дума/думи за търсене