Големите любови на български поети и писатели

От hiclub.bg

"Сиела" представя "Големите любови на български поети и писатели. Тайният им живот от Възраждането насам" от Венелин Митев.

Разводът на Иван Вазов с Атина Болярска се точи цели 30 години, а след смъртта му неговата муза Евгения Марс, на която той посвещава 70 стихотворения, иска да продаде за 500 000 лева лирата, която му връчват по случай 50-ия му творчески юбилей.
Яворов има поне един извънбрачен син, който живее в Швейцария.
Елисавета Багряна отнема двама съпрузи на Дора Габе и няколко любовници, но двете поетеси цял живот демонстрират приятелски чувства пред жадните за сензации техни зложелатели.
Палавото Ленче от Лом разбива сърцето на Елин Пелин на стари години.
На смъртния одър Радой Ралин пита бившата си: „Грозданке бе, ние що се разведохме?"

Тези и много други любопитни факти и невероятни случки е събрал на едно място авторът на книгата „Големите любови на български поети и писатели" Венелин Митев. Години наред той е изучавал биографиите и творчеството на най-интересните рицари на перото у нас от Освобождението до наши дни, за да се добере до малко известни или съвсем неизвестни моменти от интимния им живот. За тях не се говори в часовете по литература, но те представят творците в по-различна светлина - понякога смешна, понякога тъжна или дори трагична. Защото те са живи хора от плът и кръв и докосването до техните дълбоко лични преживявания и разочарования разкрива по неповторим начин изключителното богатство на личността им и засилва интереса към творчеството им.

Венелин Митев завършва българска и френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Години наред е кореспондент на БТА в Москва и в Париж. Бил е главен редактор на списанията „Паралели" и „За жената" и директор на издателство „Прес-Есперанто". Автор е на документално-художествената книга „Двойници и самозванци" (1991), на стихосбирките „Едва сред път" (1993), „Somero Cigana" („Циганско лято", 1993, на есперанто) и „Взривени сънища" (2002), както и на изследването „Tradukarto" („Изкуството на превода", 1990, на есперанто). Превежда проза и поезия от френски, руски и есперанто.