Коцето Калки: Интервю в “24 часа” ни помогна да направим “Еверест концерт”

Д-р Костадин Георгиев, когото всички познават като Коцето-Калки, е най-известният музикант сред зъболекарите и най-известният зъболекар сред музикантите.

През 1987 г. завършва стоматология и същата година заедно със свои приятели създава група "Медикус". През годините двете му поприща - музиката и грижата за хубавите усмивки на пациентите му, вървят ръка за ръка.

След броени дни - на 8 декември, ден преди рождения му ден той отново ще се качи на музикалната сцена с един специален концерт. В "Сити Марк Арт Център" Коцето Калки ще изпълни своите хитове заедно с талантливи хлапета от музикалното училище и от ЧСУ "Рьорих". Участие ще вземат също съпругата му Мартина Табакова и синът им Теодор. Коледното събитие ще бъде и с благотворителна цел, част от парите за билетите ще бъдат дарени на деца.

А ето и кои са любимите 7 неща на Коцето Калки, които му напомнят за любопитни истории от неговия живот.

Портретът от Кайро

Роден съм в София, но малко след това родителите ми ме изпращат в Кайро, където баба и дядо са работили в българското посолство. Кръстен съм на дядо Костадин като първороден от шестте му внука. Там посрещам първия си рожден ден и там преживявам първата си среща със смъртта. Неясна тропическа болест ме покосила, а лекарят на посолството бил безсилен. Родителите ми разказват, че дядо, който бил атеист, влязъл в едно помещение сам, плакал и се молил цяла нощ. На сутринта 42-градусовата ми температура изчезнала. Голямата му любов ме пази и досега от някакво светло измерение. Така е преминало ранното ми детство край сенките на пирамидите. Някога пак ще се върна там.

Пиратските ми обеци

За първи път сложих обеца на ухото си в знак, че съм истински музикант, след като създадохме група "Медикус" през 1987 г. Две години след това участвах в първия телевизионен конкурс за млади естрадни изпълнители по БНТ. Преди да изляза на сцената, дойде режисьорът и ми каза: "Ако не свалиш обеците, няма да бъдеш излъчен след монтажа!". Махнах ги. Спечелих наградата на публиката и без обеци. Впоследствие ги смених с индийски. Оттогава не съм се разделял с тях. Казват, че са задължителен атрибут за пиратите, защото това им плаща погребението.

12 струнната китара

Тази китара я купих в средата на 90-те години от Виена. Тя замени предишната ми 12-струнна китара, която беше повредена. От тогава е преживяла стотици сцени и най-вече спектакъла "Секс, наркотици и рокендрол", който навлиза в 31-ата си година. Преди години на сцената на Театър Българска Армия, в началото на спектакъла, китарата преживя необикновена случка – при излизането ми на сцената се сблъсках с момчето, което носеше пушек-машината и всичките струни се скъсаха като отрязани. Другите повреди бяха малко, но това е единствения спектакъл, в който импровизирах без китара. Иначе този инструмент е обиколил повече от 20 страни.

Турбинният наконечник

Тук сигурно ви побиват тръпки, но това е моят трудово-лечебен инструмент от 1982 г., когато постъпих в Стоматологичния факултет на МА - София. Може би по странен начин той обединява стоматологията и музиката, от една страна, защото и двете лекуват, от друга – защото отдавна замислям произведение за турбина и симфоничен оркестър.

Бамбуковата флейта от Индия

Познавах се от години с Александър Илиев – мим и преподавател във ВИТИЗ тогава. Беше ходил няколко пъти в Индия и ми донесе един тибетски медальон за подарък. Казвам му: "Саше, заведи ме в Индия, че повече не издържам!". Той отговаря: "Трябва да измислим нещо, че билетите са много скъпи!" Обаждам му се по-късно и му казвам: "Измислих! Най-високият концерт в света!". "Гениално!", казва той и дава интервю в "24 часа". След два дни ми се обаждат първите спонсори и казват: "Искаме да финансираме вас и още някого". Така започна тази одисея, която премина през Индия, Непал, чак до базовия лагер на Еверест, където в подножието на връх Калапатар (5545 м), точно срещу Еверест, заснехме концерта и го изпратихме до офиса на Гинес. Дони, Теодосий Спасов, група "Ом", Дари, Панчо, Славка Славова – общо 20-ина ентусиасти. Няколко дни преди това буквално пред очите ни се разигра най-голямата трагедия на Еверест, когато загинаха едни от най-добрите алпинисти в света. Години след това направиха за нея филма "Еверест". Месеци след концерта получихме отговор от Гинес, че сме вписани като едно от 100-те най-добри постижения за 1996 година.

Домашната статуя на Буда

Пътувайки из Хималаите, в Северна Индия се срещнахме с Далай Лама. В град Дхармсала посетихме неговата резиденция и по случайност неговият секретар ни намери пролука за среща. Впоследствие се запознахме с други лами на манастири по пътя, както и с мъдростта на учението на Буда. По една или друга случайност тогава се честваше пълнолунието, в което той се е родил, получил е просветление и е напуснал този свят. Статуята, която е у нас, дълго време ме "гледаше" от пиедестала си в дядовата ми къща, а сега е вече вкъщи. Тя носи вкуса на онова пътешествие и ми напомня за чистата земя на Буда, където царят съвършеното спокойствие и щастие.

Пишещата машина на Теди

Тази старинна пишеща машина е плод на дълго обикаляне по антиквариати. Купих я специално за предстоящия ни спектакъл "Пак ще бъде Коледа" на 8 декември в "Сити Марк Арт Център". Нашият син Теди открива спектакъла с произведение за пишеща машина и пиано и така прави завръзката на целия сценарий. Събитието е посветено на децата, които имат по-малки шансове в живота, но продължават да мечтаят и да се борят.

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Никол Кидман с ограничителна заповед срещу папарак, нападнат от бащата на Тейлър Суифт
Отпускат 25 милиона лева за българските култура и изкуство
Ал Пачино и Зендая са сред актьорите, които ще обявяват печелившите на Оскарите
Християна Лоизу чака бебе, обяви новината в ефир

Напишете дума/думи за търсене