Бродуей идва в София със 7 деца и тяхната пееща възпитателка

Постановката на американеца Уест Хайлър се играе до края на януари в операта

Участието дори само на едно дете артист в каквато и да е пиеса е вече умилително. А представете си какво е в един мюзикъл да участват не едно, а цели седем деца от едно семейство на възраст от 7 годинки най-малкото до 16 години най-голямото. Които заедно със своята гувернантка играят, пеят, танцуват и около това е изградена една история. Която съвсем не е повърхностна и лековата, а се докосва до най-различни теми, включително войната и нейното отражение върху хората.

В новия мюзикъл на Софийската опера и балет “Звукът на музиката”, поставен от американския режисьор Уест Хайлър, има дори не 7, а 14 деца, защото малките участници са разделени на два състава. За всяка роля е намерено дете на съответната възраст.

Всички те идват от детската вокално-театрална формация “Таласъмче” на Димитър Костанцалиев. Тя е създадена още през 1992 г. и през нея навремето минава и изпълнителката на главната роля Весела Делчева.

Историята в този прочут и много награждаван – и като пиеса, и като филм, мюзикъл, се върти около нейната роля на гувернантката Мария Райнер. От послушница в манастир в Австрийските Алпи тя отива в семейството на овдовелия капитан Фон Трап, за да се грижи за седемте му деца. Това прераства във влюбване в капитана и в края тя се превръща във втора майка на децата. Цялото семейство обаче се принуждава да бяга от Австрия, след като през 1938 г. германците я завладяват.

“Най-големите предизвикателства в мюзикъла бяха точно с децата. В творбатима и много текст, който трябва да се поднесе на публиката ясно и разбираемо. Аз знам в каква среда живеем и затова

се възхищавам на тези деца, които издържаха стоически всичко

Режисьорът се занимаваше много детайлно с тях, но беше важно не само как се държат на сцената, а и зад кулисите”, споделя Делчева.

Нейната роля чисто актьорски е много натоварена, защото героинята минава през много емоции и състояния. Само преобличанията са девет на брой, а основните песни се изпълняват от нея било с децата, било солово. “Удовлетворена съм, защото успявам да се развивам в жанра мюзикъл. В Софийската опера и балет се канят и чужди режисьори да поставят мюзикъли, както и гост-актьори да играят в тях. По този начин ти се обогатяваш от тяхното присъствие, от това, което те ти носят като култура и като светоусещане”, казва артистката.

Затова тя е спокойна и за избуялия напоследък интерес към мюзикъла и това, че вече почти всеки оперен и драматичен театър в страната поставя такива творби. “В крайна сметка за това сме се борили, както се казва – този жанр да намери достойното си място в българския афиш”, казва Делчева.

Звукът в един мюзикъл е от първостепенно значение. С поставянето на “Мама миа” преди 6 години Софийската опера се снабди с първокласна озвучителна и микрофонна техника, което

сега позволява да се правят всякакъв вид произведения

– и с поп-рок звучене, и с класически оркестър.

Делчева работи за втори път с Уест Хайлър, когото познава от 2016 г. Тогава с помощта на фондация “Америка за България” участва в уъркшоп на Броудей в Ню Йорк и прекарала там няколко месеца, гледайки много мюзикъли, драматични пиеси, концерти и негови постановки.

“Много хора наричат случващото се по различни начини – ренесанс, възраждане на мюзикъла. Но за мен той винаги е съществувал. Това е начинът този жанр да си стъпи на краката. Все пак той е много сложен и

трябва да се научи много

Някои са много добри танцьори, други са много добри актьори, трети – много добри певци. Но тази колаборация между трите невинаги е застъпена у един и същ актьор. Но аз виждам светлина в тунела, защото училища, читалища, школи развиват този жанр. Съдейки от моя личен опит, това е пътят - за да създадеш добър мюзикълен артист, той трябва да се занимава с това нещо още от детска възраст”, казва Весела Делчева.

Езикът също е много важен елемент от мюзикъла. Когато у нас преди време се заговори за поставянето на “Мама миа”, много хора бяха учудени, че прочутите хитове на АББА ще се пеят на български. Но това е изискване на жанра – не може диалозите да са на български, а песните между тях на английски, независимо че са станали популярни на този език. В крайна сметка част от разказваната история минава и през текстовете на песните и без това всичко губи смисъл.

И те трябва да са не само добре преведени, но и изпети така, че всяка дума да се разбира. Точно в това отношение усилията на много драматични и дори оперни театри да поставят мюзикъли отиват напразно. Защото доброто пеене само по себе си нищо не означава, ако значението на текста не се разбира от зрителя. Именно затова и държателите на лиценза за всеки мюзикъл

искат не просто кастинг, а изискват видеозаписи от всеки изпълнител

и имат крайната дума кой може да участва в него и кой не.

В случая със “Звукът на музиката” нещата обаче определено са се получили. Преводач на текста е Милена Боринова, която се справи блестящо преди години и с превода на “Мама миа”.

“Звукът на музиката” засега ще се играе в операта до края на януари в делнични дни от 19 часа.