С думи и метафори Иван Иванов внушаваше, че няма по-голямо чудо от живота - едновременно красиво и тъжно

В първи курс на ВИТИЗ вижда състудентката си Петя Силянова и казва: "Това е моето момиче..."

Иван Иванов дължи летящия си старт в българското кино на своята младоликост. Той влиза късно във ВИТИЗ, преди това иска да стане летец като баща си.

Завършва института на 28 години и веднага става звезда с ролята на Радо - 17-годишен питомец на ТВУ (Трудово-възпитателно училище) във филма “Всичко е любов”.

Открива го режисьорът Борислав Шаралиев. Преди години обаче Иван ми каза: “Шаро (така кинаджиите и приятелите наричат Шаралиев - б.а.) ме беше гледал във всички тетарални постановки в Учебния театър на ВИТИЗ и накрая ми каза: “Ти си!”. Аз много обичах Шаро. Но откритието, това съм си аз и за това няма спор...”

Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Едва 23-годишен се жени за медицинска сестра, от която има син Георги, който става съдия. Развеждат се след година. Още в първи курс във ВИТИЗ се влюбва в колежката Петя Силянова. “Видях я и си казах, че това е моето момиче”, признава актьорът. Двамата заедно изживяват радостите и мъките. Имат син Стефан - режисьор.

Иван Иванов играе по два сезона в Младежкия и във Военния театър и става щатен актьор към киноцентър “Бояна”. Дебютира още като студент в един безпрецедентен филм на родната кинематография - матрос в “Срещу вятъра”. (1977) на Христо Христов. Година по-рано - през 1976-а, излиза “Циклопът” - филм, който Христов снима по едноименния роман на Генчо Стоев. Оператор е Венец Димитров, в главната роля - Михаил Мутафов.

Когато режисьорът започва да монтира заснетия материал, стига до извода, че линията с възрастния моряк има повече социален привкус и някак си разводнява военната тематика на “Циклопът”. И се отказва от нея. После с оператора Крум Крумов снимат още сцени с нови герои и ги сглобява с изрязания материал. Така се появява филмът “Срещу вятъра”, в който

в ролята на стария моряк е

Григор Вачков, а на матроса -

Иван Иванов

Помня, че тогава имаше мърморене в киногилдията, но Христо Христов беше председател на СБФД и можеше безпрепятствено да си позволи такъв експеримент. Филмът мина някак тихомълком на екраните и сигурно малко зрители са запомнили младия русоляв и светлоок актьор, на когото моряшката униформа стоеше чудесно, но нямаше кой знае какво да изиграе като характер на героя си.

Още по-маломерна е ролята му в двусерийния тв филм “Големият товар” на Иван Комитов. Филмът е за борбата на МВР срещу наркотрафиканти, които прекарват стоката си през България. Героят на Иван Иванов пак е безименен, но актьорът може би събира впечатления, които след години ще му помогнат при снимките на филма “Комбина”.

Докато младият актьор учи теория във ВИТИЗ и трупа практика в двата филма, в Киноцентъра един сценарий на Боян Папазов се бори със забраните на различни началници и комисии. Защото те не са вчерашни и съзират номера на Папазов да използва живота в Трудово-възпитателните училища като обемна метафора на времето и обществото ни.

И може би сценарият щеше още дълги години да събира прах в чекмеджетата на българския Холивуд ако на него не попада Борислав Шаралиев. Той застава зад текста с целия са авторитет на депутат, народен артист, носител на две златни рози от Варненския кинофестивал и на “Сребърен лъв” от Венеция за “Рицар без броня”.

Така се дава шанс на героя на Папазов - Радослав Пенков Тасков, роден на 17 февруари 1961 г. в София, ученик в ТВУ, с. Белица да разкаже житейската си история. А на Иван Иванов -

да покаже актьорския си

талант и да извоюва звездния

си статус в родното кино

Заглавието на повестта и на филма е заимствано от Петър Дънов, който в учението си проповядва, че всичко е любов. Учителят пък е перифразирал сподвижника на Исус Христос - Йоан, написал в Евангелието си, че Бог е любов...

Режисьорът Шаралиев тръгва към сценария с идеята да снима в главните роли непрофесионални актьори. Хора от екипа му изръшкват всички столични гимназии и всички ТВУ в страната. Избраниците след огледите минават специален кастинг, но никой не издържа критериите на режисьора. Така той сам стига до извода, че 16-17-годишни младежи и девойки трудно могат да изиграят такива тежки роли и се обръща към млади актьори от театрите и студенти от ВИТИЗ.

Иван Иванов има двама сериозни конкуренти за ролята. Единият е Емил Джуров, много талантлив млад актьор, почти негов връстник, другият е Ибиш Орханов. На Боян Папазов и Шаралиев им минава мисълта да снимат единия от тях, защото драматургията на сценария работи изцяло в полза на главния герой. Дори да не е голям хубавец на финала на филма той неминуемо печели симпатиите на зрителите. Така е например в “Абсолвентът” с не особено красивия съвсем млад тогава Дъстин Хофман.

Режисьорът решава да заложи на основния холивудски принцип, според който актьорите красавци се харесват много повече на зрителите, и залага на Иван Иванов. Уцелва в десетката, защото освен красив Иван е и талантлив. Съвсем на финала той печели състезанието със ученика Станимир Стоилов, а Албена Кашева е предпочетена през Милена Живкова.

“Филмът се получи, защото в сценария има герой - истински, пълнокръвен. И се случи така, че аз, който съм се родил на тази земя да свърша точно тази работа, се срещнах с този герой Радо”, обясняваше по своему успеха на филма Иван Иванов. И добавяше, че без да е грандоман, живее със самочувствието, че е в основата за успеха на “Всичко е любов”.

След участието си в този филм Иван си спечелва славата на сикссимвол и изиграва поредица от герои бунтари - в “Лавина” (1982), “Комбина” (1982), “Мярка за неотклонение” (1983), “Романтична история” (1985). “С образа на Радо успях да кажа много неща тогава. Самият аз притежавам повечето от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи”, споделя актьорът в интервю няколко години след премиерата.

“Иван е не само отличен артист, но и деликатен човек. А на снимачната площадка е изключително толерантен партньор. Той е дълбоко емоционален, но свенлив човек. Нищо че изглежда мъжага. От хората е, които трудно показват своето истинско чувство”, каза колежката му Янина Кашева.

Тя признава, че най-трудни

за снимане били голите

любовни сцени

Между двамата сякаш се появява някаква преграда, която пречи чувствата им да изглеждат истински. Все пак годината е 1978-а и кой знае какъв опит в изграждането на еротични сцени нямат нито режисьорите, нито актьорите.

Първия път, когато Иван и Янина трябва да се разсъблекат пред камерите, сцените са пълен провал. Въпреки че Шаралиев пуска в действие малка бутилчица уиски за разкрепостяване. “И ние така се разкрепостихме, - разказва Янина Кашева - че се отрязахме от няма и 50 грама, седяхме и гледахме невиждащо. Ушите ми бучаха, Иван почти заспа. Тогава ни натовариха на едни коли и ни върнаха обратно в София...

Дебютът му в киното е с малка роля на младия матрос

в “Срещу вятъра”

Борислав Шаралиев разпуска екипа и нарежда на един от асистентите си да организира дълъг купон. Целта е двамата актьори да се опознаят и сближат. Е, гаджета не стават, но след този купон любовните сцени са заснети не само по-лесно, но и изглеждаха съвсем истински”.

“Втория път вече се отпуснахме, получи се и събличането, и играта с дрехите. Много красиви станаха сцените, в които двамата се докосваме, държим се за ръцете, погледите ни се сливат, защото любовта не е в секса. И всеки що-годе чувствителен човек това го е усетил във филма”, коментира Янина Кашева.

Най-голите и “смели” кадри, разбира се, са отрязани и не влизат във филма. Съкратени са и други сцени, които тревожат идеологическите бодигардове. Въпреки това “Всичко е любов” бързо печели изключителна популярност. Дори и сериозно кастриран, зрителският му успех е невероятен. Ученици и млади хора се редят на дълги опашки и гледат филма по няколко пъти.

Цели класове го посещават масово и искат срещи със създателите на филма.

За няколко месеца

той е гледан от

над 2 милиона зрители

Иван Иванов и Янина Кашева стават всеобщи любимци. Тогава не се говореше и пишеше за секссимволи в българското кино, но двамата реално станаха точно такива.

През 1979 г. “Всичко е любов” получава наградата на СБФД за сценарий, а Иван Иванов - за дебют. На филмовия фестивал във Варна през следващата 1980 г. филмът е отличен със специалната награда и наградата на критиката, Янина Кашева печели приза за най-добро изпълнение на женска роля.

Световна практика е, когато на екрана се появи ново лице, режисьорите да се надпреварват да го експлоатират. Същото се случва и с Иван Иванов. Шансът му е, че не го вкарват веднага в едно и също амплоа и той да се чуди с какви актьорски хватки да излезе извън скованата му рамка.

През 1980 г. режисьорът Милен Гетов снима Иван в ролята на жандармерийския офицер Янкулов, чийто идеал е новият ред на хитлеристка Германия. Филмът е от така наречените антифашистки, а съсценарист му е Иван Славков-Батето. Един от многото заснети в тази графа преди 1989 г., но Иван Иванов направи убедителен образ.

Следващите години са изключително натоварени за актьора. Почти по едно и също време се снима в три филма. Най-успешният от тях е “Комбина”. Заглавието измисля Георги Мишев, който е редактор на лентата, режисьор е Никола Рударов, който помага на Владимир Ганев в сценария.

Иван Иванов е служителят на МВР Христо, който под псевдонима Васил (Вас) се внедрява в “комбината” - контрабанден канал за хероин от Близкия изток за САЩ, който преминава през България. По това време 30-годишният Иванов е истински български киноидол. След “Всичко е любов” ученички лепят снимката му в лексиконите си, а след “Комбина” започват да му подражават тийнейджърите - имитират го като поведение и особено като прическа.

А в “Комбина” Иван Иванов всъщност е с перука. По сценария той излиза от затвора и трябва да е остриган. Но по същото време се снима и в “Ударът”, където играе ролята на капитан Петър Илиев - човека, който на 8 срещу 9 септември 1944 г. осигурява превземането на военното министерство. И тъй като капитанът бил с хубав алаброс, не можело Иван да го играе остриган нула номер. Затова в “Комбина” му изработват много специална перука.

Готовият филм е харесан от киношефовете, но някои началници в МВР се обявяват против в него да се говори за “организирана престъпност” и “канал за наркотици”. В България такива проблеми няма! “Не казвам, че ги има, това е художествена измислица. А и може утре да се появят, защо не приемете филма като превантивна мярка”, съпротивлява се режисьорът Никола Рударов. И през ум не му минава какъв пророк всъщност ще се окаже.

Враговете на филма изиграват последния си коз, като уреждат специална прожекция и за Тодор Живков. Белким Първия човек възприеме аргументите им. Той обаче е категоричен: Чудесен филм бе, другари, какво искате? За пръв път виждам някой да заобича човек от милицията, ха-ха-ха...”.

“Комбина” е заснет по поръчка на МВР, на кинофестивала във Варна през 1982 г. печели уникалната награда “За популярност сред зрителите”. Решено е филмът да има продължение. В Лондон дори заснемат първите кадри от “Комбина 2”. Как офицерът от ДС Вас (Иван Иванов) идва със специална задача в чужбина. И тогава гръмва скандалът за участието на Сергей Антонов в атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Идва часът на противниците на “Комбина”. Какви шпиони, какви контрабандни канали, я вижте какво говори светът за нас, вдигат аларма те. И сценарият на втората част е оставен да събира прах в папките на киноцентъра.

В “Комбина” Иван Иванов си партнира с 23-годишната Ваня Цветкова, станала известна с ролята си на Доротея във филма “Бариерата”. Двамата за втори път играят роля на млади хора, които се влюбват един в друг, но биват трагично разделени от смъртта. Наред с “Комбина” и “Ударът” актьорът играе и в “Лавина” на Ирина и Христо Пискови, който се снима почти две години - от есента на 1979 до лятото на 1981 г. Там, затрупан от лавината, загива героят на Иван - Асен, в “Комбина” куршум пронизва героинята на Ваня - Съни.

Иван и Ваня изиграха

неосъществената си любов

и в трети филм

- в сниманата 20 години след “Комбина” лента на Малина Петрова “Другият наш възможен живот” (2004). По сценарий героят на Иванов трябва да се срещне с Христо Фотев. Поетът умира на третия ден от началото на снимките.

Но преди това в “Мярка за неотклонение” (1983) Иван Иванов пак е нещо като “бунтовник без кауза”. Героят му се казва Траян, а трима души изнасилват красивата му приятелка Яна (Стефка Илиева). И той започва да отмъщава сам. Ликвидира първия, при опита да убие втория е заловен. Започва следствие, което търси отговор на въпроса как младият човек е стигнал до порочния кръг на насилието.

Няма как популярността и талантът на актьора да не останат незабелязани и от така наречената работническа тема. Младият режисьор Емил Цанев го ангажира във филма си “Стената”. Действието се развива на строежа на голям язовир, където Иванов е в ролята на инж. Марин Маринов. Той е носителят на новото и влиза в конфликт с ръководителя Чичов (Георги Георгиев-Гец), който в името на крайната цел си позволява “някои нарушения на правилата”. В конфликта между двама положителни герои надделява по-положителният. Познайте кой...

Един от последните филми на Иван Иванов преди 10 ноември е “Мечтатели” на режисьора Иван Андонов, в който пресъздава образа на Димитър Благоев. Ролята на съпругата му Вела Живкова-Благоева изпълнява Цветана Манева.

На фестивала във Варна през 1987 г. Иван Иванов е отличан с наградата за най-добра мъжка роля.

След 1989 г. актьорът изчезна и от екрана, и от житейската сцена. Затвори се в апартамента си близо до пазара “Иван Вазов”. Изглежда, се затвори и в себе си. Май най-добре се чувстваше в с. Оборище, онова бунтовното през април 1876 г. Навлезе в някаква много дълга творческа пауза, която притесни многобройните му почитатили.

“Не съм се скрил - проговори той през 1997 г. Просто няма кино и аз направих своя категоричен избор...”. След участието си в “Кървав спорт 4” разбира, че няма сметка да харчи таланта си за “няколко долара повече” с участия в американски бози. Предпочете да пише, вместо да хленчи. И започна да издава книги: “Този живот - онзи живот”, “Отговори”, “Добре дошъл у дома”, “Живот”. Снима се и в няколко филма.

А в редките си интервюта през годините с различни думи и метафори внушава: “Бог е любов. Толкова ми е кеф, че съм жив. По-голямо чудо от това няма - едновременно е красиво и тъжно. Животът е любов и болка...”.