Магията на 7-те оскара

Това е неписаната граница, над която филмите обикновено са истински шедьоври

Филмът “Опенхаймер” за създателя на атомната бомба бе големият победител на тазгодишните награди на Американската филмова академия, повече известни като наградите “Оскар”. Той получи 7 от 14 възможни, включително и някои от най-престижните - “Най-добър филм”, “Операторско майсторство”, “Главна мъжка роля”, “Режисура”.

Така се нареди до легендарни филми като “Списъкът на Шиндлер”, “Влюбеният Шекспир”, “Далече от Африка”, но не можа да достигне и надмине “Последният император”, “Бен Хур”, “Титаник”, “Беднякът милионер”, “Отнесени от вихъра”, които имат по над 8 академични награди.

Така или иначе, 7 награди “Оскар” е неписаната граница, над която филмите обикновено са истински шедьоври. Защото, ако вземеш половината от всички възможни награди, сред тях винаги има поне 3 или 4 в основните и най-престижни категории. И това обикновено означава наистина много качествен продукт.

А дори и да преобладават техническите, те показват, че продукцията е много сериозна и авторите могат да убедят - с пари или с лично влияние, най-добрите професионалисти да работят с тях, което обикновено означава някой наистина велик филм.

Никой филм все още не е надхвърлял границата от 11 оскара. А в цялата 96-годишна история на академичните награди досега само 3 ленти са ги получавали - “Властелинът на пръстена” на Питър Джаксън по епоса на Джон Роланд Роуел Толкин, изобретателя на фентъзи жанра. Също “Бен Хур” от 1959 г. на режисьора Уилям Уайлър с Чарлтън Хестън в главната роля. И “Титаник” от 1997 г. на режисьора Дейвид Камерън. Филмът, който направи Леонардо ди Каприо мегазвезда, макар той да беше известен и преди него.

Към тази група може би трябва да се причисли и “Уестсайдска история”. Оригиналният филм от 1964 година с Натали Ууд има 10 и ако добавим оскара за поддържаща роля на Арияна Де Босе за римейка на филма от 2020 г., общо също стават 11, макар и за две версии на една и съща история.

Общо само 19 филма в цялата

човешка история имат

повече от 7 оскара

Човек не може да твърди, че обича киното или че е умен и красив, че е културен изобщо, ако не е гледал точно тези 19 филма.

Кои са те и какво е общото помежду им. Всичките са много вълнуващ киноразказ, в който нещата са показани. Всички тези, които самонадеяно се титулуват “създатели на съдържание” в някакви платформи от типа инстаграм или ТикТок, първо трябва да видят тези филми, за да разберат какво е съдържание, преди да си лепят самохвално титли.

Почваме хронологично - първият мултиоскаров филм е от далечната 1939 г., когато бабите на днешните “създатели на съдържание” не са били още родени. Това е “Отнесени от вихъра” с може би най-красивата актриса в човешката история - Вивиан Лий. Любовната история от времето на гражданската война в Съединените щати и до днес разплаква зрителките. Този филм създава матрицата, по която се правят и днес романтични филми и сериали. Режисьор е Виктор Флеминг, а главната мъжка роля - на Рет Бътлър, е изиграна от самия Кларк Гейбъл, наричан приживе Краля на Холивуд. Освен с всичко друго филмът остава в историята и

с най-запомнящия

се финален лаф

Разплаканата Скарлет (изиграна от Вивиан Лий) пита през сълзи Рет: “Какво ще правя сега, къде ще ида?”, на което Рет отговаря: “Честно казано, скъпа, не ми пука”. Което е гениална надстройка на лигавия роман на Маргарет Мичъл. Твърди се, че тази реплика е заслуга на режисьора Виктор Флеминг, но Кларк Гейбъл, който е “млад, енергичен и брутално мъжествен”, я казва по незабравим начин.

Следващият филм с много оскари е от 1953 г. Казва се “От тук до вечността” и е посветен на японското нападение над Пърл Харбър. Американците, които са малко фиксирани в това нападение, което всъщност служи за оправдание на използването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки, непрекъснато произвеждат филми за Пърл Харбър. Този е най-добрият, а и играе самият Франк Синатра.

През 1954 отново има 8 оскара за “На кея” на режисьора Елия Казан. Действително един от най-хубавите филми изобщо. Елия Казан, както е видно от името му, е грък, наследник на преследваните константинополски гърци, родителите му емигрират в Америка и той е човекът, измислил т. нар. режисьорско кино. В главната роля е младият Марлон Брандо - красив като млад гръцки бог. А сюжетът на филма е посветен на организираната престъпност по пристанищата и т. нар. докерска мафия. Има всичко - корупция, боеве и страстна любов.

Следващият мултиоскаров филм по хронологичен ред е “Джиджи” от 1958 г. Режисьор е Винсънт Минели (бащата на Лайза Минели), в главните роли са Лесли Карон и Морис Шевалие, който изпълнява и едноименната песен, световен хит от края на 50-те години.

През 1959 г. с 11 оскара е “Бен Хур” с Чарлтън Хестън в главната роля и епични картини на римски колесници.

През 1964-а историята на Илайза Дулитъл от пиесата на Бърнард Шоу “Пигмалион” носи 8 оскара на “Моята прекрасна лейди”.

През 1972 г. Лайза Минели е звездата в шедьовъра на Боб Фос “Кабаре”, който е удостоен с 8 оскара.

Следващият в клуба 7+ е 8-оскаровият “Ганди” с поразително приличащия на оригинала Бен Кингсли. И през 1984-а чехът Милош Форман пак обира оскарите с “Амадеус” за композиторите Моцарт и Салиери.

През 1985 г. Мерил Стрийп, Робърт Редфорд и Клаус Мария Брандауер показват какво е великолепна актьорска игра в “Далече от Африка” - 8 академични награди. А през 1987 г. историята на последния китайски император Пу И носи на Бернардо Бертолучи и екипа му 9 оскара. През 1990 г. “Танцуващият с вълци” на Кевин Костнър е със 7.

Девет оскара през 1996 г. взема “Английският пациент”, а през 1997-а “Титаник” е с цели 11.

Такива рекорди не липсват и през новото хилядолетие - през 2003 г. е преждеспоменатият “Властелинът на пръстените”, а през 2008 г. “Беднякът милионер”на Дани Бойл носи на създателите си по общо 8 академични награди.

Само 3 филма в почти 100-годишната история на наградите правят Big Five

Многото оскари, разбира се, са важно нещо и обикновено показват, че филмът е шедьовър. Но най-ценени от познавачите са филмите, които са ударили т. нар. Big Five. По подобие на дивеча в африканското сафари - там Big Five е, ако ловецът успее да убие лъв, леопард, слон, носорог и кафърски бивол и особено ако успее да го направи в рамките на едно сафари.

При филмите това са награди в най-престижните категории в рамките на една година.

Петте най-престижни категории са за най-добър филм, режисьор, главна мъжка и главна женска роля и сценарий (адаптиран или оригинален). Досега за 96 години това се е случвало само 3 пъти. Първият път е през далечната 1934 г., когато “Това се случи една нощ” на режисьора Франк Капра получава и петте. Той е сравнително непознат за съвременната публика, но е наистина великолепен.

Въпреки че е изключително вълнуващ, увлекателен и много смешен, а Кларк Гейбъл е млад, дързък и ултимативно мъжествен. Клодет Клобер е невероятно красива и играе вълнуващо, а режисьорът Франк Капра измисля повечето номера от драматургичната техника на съвременното кино и сериали. Филмовите тв канали повтарят често другите два от Big Five, но този е познат само на наистина увлечени любители. Може би защото съвременната публика е разглезена и ако не ѝ е цветно, не иска да гледа. Филмът не е ням и ако махнем чернобялата картина, е много конвенционален и разбираем.

“Това се случи една нощ” е един от първите звукови филми. Звукът в киното е гениално изобретение. Той се записва на самата кинолента по оптичен метод, а не на грамофон, фонограф, магнетофон или някакъв друг метод. Така се гарантира винаги да има синхрон между отварянето на устата и думата, която се чува, което продължава да е проблем при видеозаписите. Същият принцип, за да няма разминаване, се използва и при самонасочващите се ПВО ракети.

Звуковото кино е причината да се появи индустрията с пуканки. При немите филми зрителите са чоплили небелени фъстъци, но шумът от разпукването на обелките пречел да се чуват думите от диалога. Тогава собствениците на киносалони почнали да предлагат пуканки - куриозен епизод от историята на киноизкуството, великолепно описан от Владимир Игнатовски. Другите два филма нямат нужда от много хвалби, те са познати широко и често повтаряни - “Мълчанието на агнетата” на Джонатан Деми от 1991 г. и “Полет над кукувиче гнездо” на Милош Форман от 1975 г.

В “Полет над кукувиче гнездо” актьорските оскари са за Джак Никълсън като Рандъл МакМърфи и Луиз Флечър, изиграла страхотно пасивно-агресивната старша сестра в психиатрията.

Режисьорът чех Милош Форман, прочул се много млад в родината си с филма “Любовта на русокосата”, може да претендира, че е бил най-успешният кинорежисьор в човешката история. Той има още един мултиоскаров филм - “Амадеус”, с 9 академични награди, но не само от най-престижните.

И през 1991 г. “Мълчанието на агнетата”, канибалската драма с Джоди Фостър и Антъни Хопкинс, остава в историята с няколко велики лафа като финалната реплика: “Да не бърборим дълго, защото чакам един стар приятел за вечеря”. Както и с “Изядох му дроба с бакла и малко прекрасно кианти”, заради които оскарът отива за автора на адаптирания сценарий Тед Тили, а не за писателя на романите Томас Харис.