Хайде да правим кино!

Желаем ти да станеш добра колкото Зорница София! И ние също вярваме, че родното кино може да бъде и е качествено!

Време е и аз да ви пиша. И не защото не исках. Напротив. Толкова много пъти ви писах. Но никога не довършвах писмата си или, когато ги довършех, не намирах достатъчно смелост за да ги изпратя. Но сега мисля че събрах достатъчно кураж, за да кажа това, което искам да кажа отдавна. Става въпрос за българското кино.

Обожавам киното, то e всичко за мен. Обожавам филмите и адски се дразня когато някои обижда родното кино. Не че и аз не съм го правила, но когато видиш някое наистина некачествена продукция направена през пръсти, не можеш да се сдържиш.

От години пиша сценарии. Просто си измислям сценария и го пиша. Тук, в градчето в което живея, събирах приятели, за да заснемем някои от филмите, които съм измислила. Играя ролята на всичко: режисиьор, сценарист, играя главна женска роля, ефектите, дори понякога и оператор. Правя всичко, за да си направим един аматьорски филм. Но в мига, в който приятелите ми разберат, че искам да го пусна в нета, всички се отказват от ролите си. И така нито един от филмите ми не достигна до края си.

Какво, срамуват се да не ги видят другите, че участват в българска продукция? Да, така е може би. Хората са свикнали да не харесват родните продукции, родното кино. Кой гледа БГ-филми? Всички налитат на американските. Но американците си вярват на способностите си и знаят какво и как да го направят, за да се хареса на целия свят. А ние не си вярваме, че можем да правим наистина качествени филми.

Хората мислят за филмите също като за момичетата. Ако не си на 15-сантиметрови токчета, гримирана с два тона грим, облечена по последна мода, значи не ставаш. А при филмите, ако не е супер високобюджетен, американски филм, с много компютърни ефекти, значи не става.

Опитите ми да направя свой филм засега са неуспешни, но въпреки това не се отказвам. Хайде, хора, да се стегнем и да започнем да правим качествени, интересни за широката аудитория филми. Знам, че съм само на 16 и приказките ми може да ви се сторят безмислени и да си кажете защо ли изобщо ви занимавам. Но аз вярвам че ще възобновим родното кино и се опитвам да го постигна. Може да не правя много, но една малка крачка на един човек води към голяма стъпка за всички.

[[email protected]]

 

 

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Лев Толстой: Щастието не зависи от външните неща, а от начина, по който го виждаме
Бейби бумър нокти. Какво представлява тази тенденция в маникюра?
Ефектът Ромео и Жулиета - отнася ли се за вас?
Характеристики на 5-те вида лидери
Лъчезар Чоткин е големият победител в Hell's Kitchen

Напишете дума/думи за търсене