Мразя баща ми

На читателските въпроси в сп. "Хай клуб" отговори Анна Жукивская, психолог

"Приятелството може да завърши с любов, любовта с приятелство - никога."
Анонимен автор

Мразя баща ми

Здр, мразя баща си! Не мога да го понасям. Откакто се помня той не ми е подарявал нищо, а на брат ми винаги всичко. Постоянно ме наказва и писка за най-малкото нещо. Не мога да го търпя, омръзна ми. А другият ми проблем е, че момчето, което обичам винаги се хваща с приятелките ми. Писна ми да го гледам с тях!

Здравей, разбирам, че емоциите ти са много наситени и силни, но те не са негативни - сигурна съм, че обичаш баща си, просто искаш да ти обърне повече внимание, да се почувстваш обичана от него. Опитай се да поговориш с майка си и да й обясниш как се чувстваш. Може би тя ще намери думите да му каже, че ще е хубаво да промени отношението си и да се държи еднакво и с двете си деца? А относно момчето - явно той не е за теб, мила моя! Ако искаш да прекараш най-хубавите си години нещастна, продължавай да наблюдаваш развитието му във връзките с приятелките ти.  

Посмъртно

Потресена съм от новината за Джако! Не знам защо, но преди той да си отиде от този свят не харесвах нищо негово. Сега всичко е различно, търся всякакви неща на Майкъл Джексън и музиката му ми се струва невероятна! Защо се получи така?

Мило момиче, навремето, когато Фреди Меркюри почина (за тези, които не знаят кой е той: reference: QUEEN) и аз така като теб се запалих по песните на групата му, направо се влюбих в него. И до ден днешен продължавам да слушам тази музика. Защо се случва така? Защото за последните десет години много малко се слушаше музиката на Джако - повече се говореше за скандалите около него, имаше един негативен образ, който заглушаваше твореца в него. Сега изведнъж като почина отново се сетихме кой е той, а пък по-малките като вас имаха възможност да чуят песните му, да разберат за живота му. И нищо чудно, че сега откриваш кой е той, но поне ще ти остане завинаги.

Гризане на нокти

Здравей, Ани. От доста време имам малък проблем! Не спирам да си гриза ноктите! Отвратителен навик! Майка ми често ми се кара. Може ли да ми дадеш някакъв съвет! От Анонимката

Анонимке, гризането на нокти е един сравнително често срещан навик, който е свързан с наличие на стрес, тревожност, вътрешно напрежение, които потушаваш, чрез това действие. Една много полезна практика за изкореняване на този навик е да си направиш ноктопластика - сложи си изкуствен маникюр (не дълги нокти, разбира се, просто обикновени) - с различни красиви и семпли шарки - за да усетиш първо какво е да има маникюр и колко красиви могат да бъдат ноктите и ръцете ти, и второ - няма да можеш да гризеш този материал и така естествено ще престанеш. Но помисли за други стратегии за справяне със стреса - спортуване, танцуване, техники за релаксация, слушане на музика. Успех!

Майка ми не се осъзнава

Здравейте, аз съм момиче на 18 години от София и съм лесбийка. Не съм имала полови контакти с момчета. Доскоро семейството ми не знаеше за сексуалната ми ориентация, но в последствие им казах. Майка ми го прие нормално, но сега се опитва да се налага над мен. Преди да й кажа се разделих с приятелката си, Моника. Сега майка ми непрекъснато ми говори, че Моника ме е манипулирала непрекъснато и не само мен, ами и нея и.....не знам вече. Май си мисли, че Моника е виновна за това, което съм. Не може да проумее, че дъщеря й както се изразява, "не е нормална". Защо всичко различно не е нормално?

Кое е нормално? Донякъде е в реда на нещата майка ти да мисли, че това е фаза, че ще се „оправиш", че може би ще се излекуваш, че ориентацията ти е под влиянието на други лоши хора! Това са начини тя да избяга от реалността, защото за нея тя е неприемлива в момента. Много родители реагират по този начин, защото ги боли - живеем в общество, което не е много толерантно към хомосексуалните хора и един родител не иска да вижда, че детето му страда. Разбери и ти това. Ще мине време и тя ще осъзнае, че това не е фаза, не е въпрос на избор, а на природа, че тази Моника не е могла да ти повлияе, а само да ти помогне да приемеш себе си такава, каквато си. Ти си вече на 18 години, потърси си реализация, насочи вниманието на вашите към други неща, свързани с теб, не само и единствено към това кой пол предпочиташ. Защото в крайна сметка ти си съвкупност от много неща, не само от това. А ако те се фокусират единствено върху този аспект от личността ти, изпускат много други неща. Изисква се много търпение, ще минеш през доста конфликти, но нали знаеш какво е казал Ницше - „Каквото не те убива те прави по-силен!" Така че - събирай сили и ще успееш да се пребориш!

Синузит

Скъпа Ани, моят проблем е, че се чувствам сякаш съм излязла от нормалния си ритъм на живот, защото не мога да си представя деня си без да включа компютъра поне за пет-шест часа и да убия мрачното си настроение като се задявам из интернет. Преди бях весела, излизах и се забавлявах с приятелите си, а сега се затварям в къщи и чувствам някакъв непреодолим страх, защото винаги мисля най-лошото и не мога да си го избия от главата. Преди време разбрах, че имам синузит, на пръв поглед не много страшна болест, но се зачетох в здравна литература и разбрах, че хора с усложнен стадий на тази болест получават увреждане на зрението или загуба, в момента съм с възпалени синуси и се боя най-лошото да не се случи на мен. Вечер си лягам, а сутрин се събуждам с ужасни мисли и това ме убива. С уважение: Анонимче

Анонимче, имам няколко съвета към теб: проблемът ти идва не от това, че седиш пред компютъра (въпреки че това е нещо, което трябва да сведеш до минимум в тези летни месеци и да излизаш навън с приятели), от страшните мисли, които запълват ежедневието ти. Интернет е ОК място, но там може да прочетеш какви ли не неща, както и тези неща за синузита. Сигурна съм, че ще се намерят източници, които да оборят тази информация. Но не това е важното - важното е да фокусираш вниманието си към тук и сега. Може никога да не се стигне до усложнения, ти си прочела най-страшните възможни неща, които сигурно се случват на 1% от хората със синузит, в най-крайни моменти. Спокойно! Нормално е да се притесняваш за здравето си, но както ти сама каза това здравно състояние не е страшно. Трябва да внимаваш, но не и да позволиш да управлява живота ти. Излизай повече с приятели, прави нещата, които преди са ти доставяли удоволствие! Толкова е хубаво времето навън! Можеш да правиш хиляди неща! Възпалените синуси не ти пречат за всичките тези неща! Проследявай си състоянието при лекар, дръж под контрол, но не подхождай така негативно към ситуацията!

Акне

Скъпа Ани, моят проблем е сигурно като на много други тийнове - АКНЕ! Ползвах всякакви продукти, но нищо нямаше резултат! Всеки казва да ида на дерматолог - аз искам, но никой от родителите ми не го е грижа за това и като повдигна темата за акнето казват, че се маха с години, но аз не искам като стана на 30 тогава да водя нормален живот! Искам сега!

Проблемът ти не е в акнето, а в родителите, които не взимат сериозно емоциите, които този проблем ти създава. Необходимо е да отидете при дерматолог. Ако трябва отиди до личния лекар да ти напише направление. Но поговори сериозно с родителите си, кажи им, че с тях или без тях, ти ще се опиташ да потърсиш съвет от специалист. Те са прави за едно - акнето наистина отминава, но все пак е хубаво да се третира. Успех!

Вражда

Здравей! Най-добрият ми приятел тръгна с най-добрата ми приятелка. Аз бях против това, защото започнахме много да се караме. Не исках да загубя приятелите си. Но ето, че това стана!!! Започнаха вече да не излизат с мен, да се държат по много гаден начин, аз да съм причина за всичко, което се карат и какви ли не още неща. Обичам ги много, но те това не го осъзнават. Особено обичам момчето. То ми беше като брат. Споделяше всичко с мен, излизахме, както ли не, но вече го загубих! Моля те, кажи ми какво да направя , за да бъдат отново същите с мен.

МАРИЯ, 17, ОТГОВАРЯ:
Мило момиче, Съжалявам, че точно аз трябва да съм човека, който ще ти каже следното. В тийн годините е типично поведение това на твоите приятели. Ти си го знаела и именно за това не си искала да тръгват заедно, но ето че и това е факт. Приятели сте до едно време, докато някой от вас не си намери гадже. След това се чувате или виждате веднъж в седмицата, а понякога и по-рядко, особено когато учите в различни училища. Сякаш това е част от процеса на порастване. В тийнейджърските години връзките се състоят от малко или много зависими един от друг партньори. Темата определено не е от любимите ми като се има предвид, че и аз съм минавала през същото като теб. Един съвет - нека ти бъде за поука да нямаш големи очаквания от хората (в този случай да ти обръщат много внимание ), за да не бъдеш разочарована после. Все пак си знаела, че така ще стане. А сега и главния ми съвет към теб - виждаш как се държат твоите приятели и един с друг, и с теб сега. Това е добър пример как ти да НЕ се държиш когато се влюбиш. Не зарязвай приятелите си и не се обгръщай само с любимия човек, независимо колко прекрасен може да ти изглежда той, защото рано или късно някой ще бъде наранен. Като се замисля, едва ли имаш нужда точно от тези съвети, а и не отговорих на главния ти въпрос, но си мисля, че от отговорът ми стана ясно, че... няма начин всичко да е както преди, защото ти не носиш вина за нищо. Докато приятелите ти не се усетят колко детински се държат, имаш само себе си и други необвързани свои приятели. Може би точно от тях имаш нужда. Стискам ти палци, Мария

Мълчание


Здравей мила Ани, имам доста сериозен проблем! Харесвам едно момче, като си пишем казва, че ме обича, а в училище се държи така все едно, че ме няма. Въпросът е дали да му кажа, че го харесвам (с риск да се изложа) или да си мълча ЗАВИНАГИ???
Jessica

МАРИЯ, 17, ОТГОВАРЯ:
Скъпа Джесика, Наистина ли не знаеш отговорът на въпроса си? Въпросното момче те познава само в чата, а в реалния живот те игнорира все едно не съществуваш. Звучи ли ти това като човек, който заслужава вниманието ти? Остави го да порасне, а до тогава фокусирай мислите си върху хора, които истински държат на теб. Мария

 

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене