Книгата съдържа житейския път и размислите на осем водещи „професионални шпиони” от пет различни държави от Изток и Запад. Амбицията на авторите е да представят на читателите представители на разузнаванията на десет страни. Мислите и разсъжденията на двама ръководители на американското, двама на руското, един на френското, двама на българското и един на хърватското разузнаване ще възбудят интерес у читателите към тази тематика. Интересно е как всеки от тях отговаря на четири важни въпроси, а именно: Как и защо съм влязъл в разузнаването? Какво съм правил в разузнаването? Как и защо съм напуснал? Какво правя сега извън разузнаването? Когато към всичко това се прибавят и някои нови и непубликувани досега материали на Ким Филби, както и интервютата, взети от автора за дейността на разузнавателните служби от двете страни на океана читателският интерес ще бъде задоволен в много висока степен. Първата част съдържа автобиографиите на представените лица, във втората е публикувана дискусия по проблемите на разузнаването.
Предлагаме ви откъс, посветен на Ким Филби.
СПРАВКА
ОТНОСНО: ХАРОЛД АДРИАН РЪСЕЛ – КИМ ФИЛБИ
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ: Харолд Адриан Ръсел – Ким Филии, с роден на 1 януари 1912 г. в Алабама – щата Пенджаб, Индия. Син на сър Хари Сент Джон Бриджър Филби, съветник на британското правителство и на саудитския крал, изтъкнат арабист. Подозиран като втори Лоръис Арабски, но скъсал с короната и приел в края па живота си името Абдула.
Ким Филби е завършил елитните Уестминстърско училище, Тринити колидж и Кеймбриджкия университет.
СЛУЖЕБНИ ДАННИ: 55 г. служба във външното разузнаване на Съветския съюз. През първите 30 години работи и като началник на Иберийския отдел (Испания и Португалия) и на отдела за СССР и Източна Европа на английското разузнаване; резидент в Истанбул 1947-1949 г.; отговорен представител на МИ-6 при ЦРУ и ФБР; основен кандидат за шеф на английското разузнаване... Единствен носител едновременно на Големия орден на Британската империя, испанския „Червен кръст за военни заслуги” на Франко и съветските „Червено знаме” – боен, и орден „Ленин”.
ЛИЧНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА (извадка от личното досие на Ким Филби в КГБ – 1934 г.): „Sonhen” („Синчето”) произхожда от своеобразно семейство. Баща му се счита, че в момента е най-големият познавач на арабския свят. Той е честолюбив и тираничен и е искал да направи от сина си велик човек, потискайки личните му стремежи. Поради това „Синчето” е стеснителен и на пръв поглед нерешителен. Заеква слабо и това усилва неувереността му. На практика е високо начетен, образован, сериозен и задълбочен. Има широки познания по история, география, икономика, обича и познава музиката. Скромен. Не умее да борави с пари, но към нашите средства се отнася изключително акуратно. Ползва се с голяма любов за своята сериозност и честност. Готов е да направи всичко за нас. Той е мек и добър човек. Не проявява особен интерес към жените. По характер е склонен към песимизъм и е нужно да се ободрява.”
Характеристиката е писана от Ото Ланг - вербовчика на Филби, и е за младия Ким, който тогава е само на 21 г. Днес светът го знае като ШПИОНИНА НА XX ВЕК.
Ким Филби
Самопризнанието е грешка
Среща на Ким Филби с ръководството на МВР
Скъпи колеги,
Бих искал да започна отговорите си на вашите въпроси, изразявайки искрена благодарност към министъра, към вас и към всички ангажирани с нашата ваканция в България.
Това посещение във вашата красива страна става в забележителна за мен годишнина – 40 години, посветени в служба на съветското разузнаване. 30 години от тях минаха във вражеския лагер, а 10 – сред приятели. Разбира се, времето във вражеския лагер бе далеч по-полезно за делото, но сигурно ще ми повярвате, че годините сред приятелите бяха и са много по-приятни.
Посещението ми тук ражда и едно необичайно съвпадение. Станах гост на българските другари през юни 1973 г. А точно преди 40 години – през 1933 година, започнах нелегалния си живот във Виена. И това начало бе пряко свързано с България. Пребиваването ми във Виена съвпадна с процеса по подпалването на Райхстага. Така първите няколко седмици от живота си в нелегалност прекарах в четене, размисли и писане за Димитров с надежди, че и аз бих могъл някога да стигна до същото положение. Младите българи може би не осъзнават какво е сега. Но тогава бяха тъмни времена и в лицето на Георги Димитров хората по света видяха символ на надежда и вяра.
А сега нека да се опитам да заработя поне малка част от оказваното ми внимание, като отговоря на някои от вашите въпроси (одобрителен смях сред присъстващите).
Очевидно времето няма да стигне за коментар по всички тях, но да започнем с първия (чете въпроса):
Координация между разузнавателните и контраразузнавателните служби на страните от НАТО и по-специално – между тези на САЩ и Великобритания; по какви проблеми и в какви области съществуват противоречия и по какъв начин тези противоречия могат да бъдат разширени и подсилени?
Сигурно ще ви разочаровам, но аз все пак работех по съветска и източноевропейска линия, т.е. срещу нас, а не по линия на НАТО. Затова познанията ми в тази област са от чуто-недочуто или най-малкото не се отличават с особена конкретност. Що се отнася до Съединените щати и Великобритания, нещата тук стоят по-различно. Имам лични впечатления още от 1939-1940 година. Те започват от времето, когато САЩ още не бяха влезли във войната, но специалните служби си сътрудничеха в борбата срещу германския саботаж в САЩ срещу военните доставки за Великобритания и Франция. Мащабите на това сътрудничество непрекъснато се разширяваха – Стефансън, Чърчил, Рузвелт.
Развитието на събитията правеше неизбежна появата на нова разузнавателна институция в САЩ. И тя не закъсня. Появи се OSS – Офис ъв Стратиджик Сървисис, под ръководството на Дивия Бил – генерал Донован.
Същите събития изискваха обновяването и разширяването на британската Сикрет Интелиджънс Сървис – СИС. Между двете служби веднага се установиха активни връзки, в които Британия имаше ключова и водеща позиция. Английската страна предложи почти цялата си информация и цялото си ноу-хау с надежда за възвръщаемост по-късно.
Англия остана старши партньор по време на цялата война и малко след това. Знаете, че след войната ОСС бе разпусната, а ЦРУ се появи две години по-късно.
Към 50-те години равновесието се промени и ролите се размениха. За това допринесоха поне три фактора:
– ЦРУ за много кратко време стана далеч по-голяма структура от СИС;
– ЦРУ с несравнимо по-големия си бюджет и възможност да включи техниката в служба на разузнаването в много по-голям мащаб пое водещата роля в оценката на събитията;
– СИС претърпя тежки провали – Алън Мей, Клаус Фукс, Гай Бърджис, Доналд Маклейн, Антъни Блант, Филби, като американците бяха тези, които ги посочиха обвинително с пръст.
По втората част от въпроса – съществуват ли противоречия между службите на двете страни. Отговорът е утвърдителен – да, съществуват.
Първо – според договореностите двете страни не би трябвало да провеждат агентурна дейност една срещу друга. СИС няма свои агенти в САЩ. Но ЦРУ провежда агентурни мероприятия в Обединеното кралство. Както английското разузнаване по време на войната използваше поляците, за да събира разузнавателна информация в Съветския съюз, така ЦРУ днес го прави в Англия. Второ – в информационния обмен ЦРУ се въздържа да предоставя информация за райони, в които американските корпорации имат сериозни интереси – Латинска Америка и редица африкански държави. Трето – не се обменя оперативна информация, в резултат на което твърде често британските и американските служби подхождат към едни и същи източници.
Няма да коментирам как тези противоречия могат да бъдат използвани и задълбочавани, защото това просто би било обида към вашите професионалисти в тази област.
Вторият въпрос е:
Структура на британските разузнавателни и контраразузнавателни служби; от какви социални групи се набират хората на СИС, как и къде получават специално обучение; съществува ли „Практика хората, работили в МИ-5 и в други специални служби, да бъдат изпращани впоследствие на работа в СИС? Координация между СИС и другите правителствени служби – Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Министерството на войната, Кабинета на министър-председателя и т.н. Как британското правителство управлява СИС?
Сами разбирате, че престоят ми в България няма да стигне, за да дам достатъчно изчерпателен отговор на този въпрос (смях в залата) Ще отговоря телеграфно, а ако отговорът ми не ви задоволи, ще се потрудя допълнително след връщането ни в Москва да го допълня писмено.
МИ-5 и МИ-6 като правило набираха своите кадри от горните и средните слоеве на буржоазията. По мое време нямаше никакво „представяне” на работническата класа. Времената се менят и сега сигурно има, макар и малко – за цвят. СИС възприе практиката да наблюдава университетите. Те изучават кандидатите си още на университетската скамейка. Тъй като университетите се демократизират, може да се приеме, че някои от тези влияния евентуално се прехвърлят и в част от състава на СИС.
Подготовката на новоназначените служители продължава около шест седмици. През десет години се провеждат квалификационни курсове на състава, също по шест седмици. На практика обаче образователният процес е непрекъснат. Така например в близост до Портсмут имаше база за курсове по саботаж. Не за да направи от слушателите експерти по експлозивите, а да зареди служителите на СИС с по-добро разбиране къде и как може да се прилагат саботажни действия.
По въпроса за обмен на кадри между различните разузнавателни служби отговорът отново е утвърдителен – да, но не като редовна и масова практика. Ако подтекстът на въпроса ви е може ли да внедрите свой агент, като тръгнете от една служба, а целта ви е друга разузнавателна служба, отговорът отново е положителен – можете с добра комбинация, с кадърен агент и с малко шанс.
Координацията между СИС и другите правителствени служби – отчайващо сложен и труден проблем.
Основната отговорност за координацията се носи от кабинета на министър-председателя. Той определя шефовете. Той взема основните политически решения и по отношение на службите.
Паралелно с това обаче има втора командна линия и тя води във Форин офис – Министерството на външните работи. Служителите на СИС, заминаващи на работа в чужбина, преминават специална подготовка във Форин офис. Той осигурява и „гостоприемството” или прикритието в посолствата и решава какво да бъде това прикритие.
Отношенията между Форин офис и Сикрет Интелиджънс Сървис са точно регламентирани в съответни документи и почиват на честно и откровено сътрудничество.
Ако някой бъде обявен за персона нон грата и изгонен от страната, в която се намира, случаят стига до Джей Ай Си (J.I.C). Признавам си честно, че вече не помня какво точно означаваше това съкращение и за съжаление не успях да го открия в моите справочници. Третият въпрос е:
„Какви прикрития използва британската СИС за своите служители в чужбина; какви мерки се предприемат, за да не бъдат разкривани разузнавачите пред другите служители в официалната мисия; какви са отношенията между началника на разузнавателната служба (резидента) и началника на официалната мисия; какъв курс на обучение преминават служителите от разузнаването, преди да бъдат изпратени в чужбина?”
По въпроса за прикритията. Във Вашингтон, Париж, Бон и в една или две още страни има официален представител в посолството или консулството. Като практика в другите страни прикритията са на първи и втори секретар и служител по визите. В нашите страни всяка позиция е възможно прикритие. СИС решава според конкретния случай.
Какви мерки се вземат, за да не се разкриват разузнавачите пред другите служители? Никакви. Нещата просто са ясно дефинирани.
Отношенията между резидента и шефа на мисията също са добре регламентирани, но в голяма степен зависят от личните отношения между тях. По принцип посланикът е началникът и дисциплината изисква подчинение. Но той няма право да се интересува от оперативните детайли. Получава информационните отчети на резидентурата след обработването им в Центъра чрез Форин офис. Там, където отношенията са добри, резидентите държат шефа на прикритието в течение на информационните новости, които имат пряко отношение към неговата работа.
А по отношение на въпроса за подготовката непосредствено преди изпращане на работа зад граница тя е както в съответния отдел на СИС, който отговаря за конкретната страна, така и в съответния отдел на Форин офис. Четвъртият въпрос е:
Какво е мястото на балканските страни и по-конкретно на България в дейността на британските разузнавателни служби; кой отдел в британските разузнавателни служби работи против Народна република България и какви форми и методи използват служителите от разузнаването при вербуването на агенти и събирането на информация за наши поданици, които представляват интерес за тях; кои служби в Англия действат против официалните мисии и временно пребиваващите български граждани, какви форми и методи използват те в своята дейност?
И това е един от „кратките” въпроси! (отново смях между присъстващите).
Не искам да ви действам на самочувствието, но България като България не е основна цел. Но България не може да се разглежда във вакуум. Тя е част от социалистическия лагер.
Между СИС и ЦРУ има спор. И скромно ще си призная, че до голяма степен аз бях в основата на появата му. Същността на този спор се състоеше в това как да се атакува Москва – директно или индиректно чрез социалистическите страни. Това водеше до разсредоточаване и разпръскване на сили и възможности. Двете тенденции вървяха успоредно и ту едната, ту другата вземаше връх.
Разглеждайки въпроса за средствата, формите и методите, които използват английските служби в работата срещу България, трябва да тръгнем от факта, че в момента България като страна и нейните разузнавателни и контраразузнавателни служби са изключително силни (одобрителна реакция на залата). Най-опасната част от работата – началната вербовка, като правило се стремят да изнесат извън страната и да намалят риска от ранно засичане от страна на контраразузнаването.
Голяма е секцията, която се специализира във вербовката на български бизнесмени, журналисти и хора, които често пътуват. Те са носители на голям обем информация и най-важното е, че могат да се срещат в много по-спокойна и по-малко опасна обстановка зад граница.
Недостатъкът е, че пътуванията на тази категория източници като правило са краткосрочни и това не позволява най-ефективното им използване и подготовка. Но те могат да свършат една изключително важна работа – да открият и изучат подходящи кандидати за вербовка вътре в страната или, както казваме на нашия професионален език, да станат агент-наводчици, а в още по-добрия случай и агент-вербовчици.
Резидентурата на СИС в страната също има като особено важна задача „откриването на таланти”. Основната цел е да се открият и изучат, без да се встъпва в пряк контакт, български граждани с добро положение, добри и дълготрайни възможности. Изучените обекти при първо възможно пътуване извън страната се контактуват от представители на Центъра. Ако вербовката е сполучлива, веднага се провеждат интензивни програми за подготовка и конкретно по начините на връзка. Като правило те се подготвят за безлична връзка. Ако пътуват често зад граница, по време на тези пътувания продължава тяхната подготовка. Ако се наложи личен контакт в България, той се осъществява чрез командироване на свързани със службите лица – дипломати, журналисти, бизнесмени. СИС се появява на сцената само в краен случай.
Добра илюстрация е случаят „Пенковски”. Той изгърмя, защото засякоха контактите му със съпругата на американския резидент в Москва, също служителка на ЦРУ. Англичаните поддържаха връзката по горната схема, но руското разузнаване проведе задържането му по най-добрия начин. След като американците го издъниха и това бе регистрирано със секретен филм на външното наблюдение, те го арестуваха на среща с английския „бизнесмен” Вин, който беше пристигнал в Москва специално с тази задача от СИС. Както се казва, руското контраразузнаване с един изстрел удари два заека – показа, че към случая са съпричастни и двете разузнавания.
В работата си по българските представителства в Англия и по българските командировани МИ-5 е подпомагано от специален клон на полицията. Използваните методи в тази дейност са добре познати: радиоподслушване, проверка на кореспонденцията, телефонно и микрофонно подслушване в службата и по домовете, плътно външно наблюдение и провокации, особено в първите месеци след пристигането на новите служители, обработка за невъзвръщенство, предложения за политическо убежище, отваряне на дипломатическата поща, ако се отдаде случай, но отдавна не се е случвало.
Подривната дейност срещу България се базира на факта, че се намирате не в най-доброто обкръжение. За съжаление и Гърция, и Югославия, и Турция са враждебно настроени към вашата страна. Събитията в Кипър следва да разглеждате и като възможна репетиция за действия и срещу България.
Оставям няколко въпроса за следващото ми посещение. Нека и вие да имате, макар и малък, мотив да ме поканите отново (одобрителен смях).
Ще завърша още веднъж с благодарност за чудесната възможност да посетим България. Ще се радвам да видя всеки един от вас като наш гост в жилището ни в Москва.
Из „Разузнаването”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар