ПУСНИ УТРЕ: Невена Цонева: От Сочи одобриха да пея балканската версия на Уитни Хюстън

- Как сте, Невена, възстановихте ли се след настинката, заради която се прибрахте от конкурса в Сочи?

- Да, слава богу, съм добре. Ходих отново на лекар и ми казаха, че няма трайни щети върху гласните ми струни, което най-много ме притесняваше.

- Свърза ли се някой от организаторите с вас, откакто се върнахте в България?

- Никой не ме е потърсил. Два дни след като си тръгнах, видях разни статии по руските медии, че съм си тръгнала, без да предупредя никого. Че ме е прегледал лекар и е препоръчал да не пея. Което не е вярно. Първо, предупредила съм, и второ – лекар не ме е гледал.

- Изборът ви на песен за конкурса - I Will Always Love You на Уитни Хюстън в чалга вариант, ви донесе много критики. Защо се спряхте на нея?

- Искам само да припомня, че преди 8 години с помощта и на тази песен аз спечелих “Мюзик айдъл”. Тогава беше страхотен хит, пускаха я по дискотеките. Така или иначе, аз съм изпяла тази песен и не би трябвало да е изненада за никого, че бих могла да я изпея отново, при положение че съм имала такъв успех. Да не говорим, че тя беше хит и в Сърбия. В интернет събра над 500 000 гледания само за няколко дни. Което няма как да не ме наведе на мисълта, че тази песен би могла да се отличи сред всички останали конкурсни песни, които ще бъдат изпълнени там. Още повече че организаторите искаха различни адаптации на известни песни в първия кръг. Но хората много обичат да коментират, без да са информирани. Всъщност аз трябваше да пея Show Must Go On. Отначало организаторите приеха, но после ми отказаха, тъй като момичето от Казахстан, което в момента е на второ място, щяло да я пее. Аз бях готова да се откажа още тогава. Недопустими са промените от днес за утре. Да не говорим, че те бяха дали срокове, които самите те не спазваха. Но все пак заради Катя и Здравко от “Ритон” – за да не разваля техните отношения с организаторите и журито и да не направя така, че аз да разваля своите с тях, реших че ще го преглътна. Тази песен - “Бодигард” (I Will Always Love You), беше единствената, на която организаторите се спряха.

- Тоест от Сочи са я одобрили предварително? Вие предложихте ли и други варианти?

- Да. Анастасия Мухина, която се занимаваше с подбора на песните, я е одобрила. Между другото, като отидох там, аз разбрах, че Show Must Go On също е в етноверсия, но това никой в България не го знае. В Казахстан с това се гордеят.

- Споменахте, че сте заминали, за да не развалите отношенията си с Катя и Здравко, защо?

- Те бяха жури на предварителния кръг на конкурса в “Камчия”, където ме одобриха за Сочи. Те ни помогнаха много. Хората направиха всичко, което можаха, за да отида там. За визата пък ми помогна Драгомир Драганов. Така че от България получих пълна подкрепа, преди да замина.

- Как стана така, че именно вие отидохте да пеете в Сочи?

- В този конкурс не може просто да попаднеш. Участва се с препоръки. В случая е станало така – не знам кой - дали Филип Киркоров, или някой друг, е помолил Здравко и Катя от дует “Ритон” да препоръчат изпълнител от България и те са се насочили към мен.

- Освен песента на Уитни Хюстън какво друго изпълнихте на конкурса в Сочи?

- Ще започна оттам, че когато Здравко и Катя ме поканиха да участвам, казаха, че трябва много бързо да се реагира, защото времето е малко. Аз трябваше буквално за една седмица да подбера песните. Нямах време да правя нови, трябваше да дам нещо, с което разполагам. Когато се явих в “Камчия”, изпях “Излел е Дельо хайдутин”, “Повей, ветре” и Hurt на Кристина Агилера. Там бяха впечатлени. След което се каза, че имаме един месец, а ще пеем пет песни в Сочи - песни на руски композитор, световен хит, после хит от страната, от която идва участникът и т.н. При което аз оставих всичко, с което се занимавах тук, за да мога да се подготвя за там. След което едно по едно нещата започнаха да отпадат кръг след кръг и се оказа, че аз съм си губила времето да се подготвям. Отпадна “Повей, ветре” – тоест конкурсната вечер с песен от страната на изпълнителя, а на нейно място дойдоха дуетите с руски изпълнители. Изобщо настъпиха толкова много промени в последния момент.

- След представянето ви в Сочи журналистът Георги Тошев ви призова във фейсбук да се засрамите. Има ли от какво да се срамувате?

- Когато той отиде да представя България, да избира да пее каквото желае. Не се срамувам от нищо. Аз отидох и се държах достойно – неслучайно се прибрах преждевременно, за мен това беше обида. Не ме е срам, даже се гордея с постъпката си. Обърнатият флаг беше едно от основните неща, които ме накараха да се върна.

- Под неговия коментар се включи и Саня Армутлиева (шеф на музикалната компания “Вирджиния рекърдс”, която Невена Цонева осъди преди няколко години и получи обезщетение от 12 хил. лв. - б.а.). Тя с ирония написа, че в Сочи имало нейни агенти, които да ви пречат. Какво има предвид?

- Последното нещо, което чух за Саня, е, че е откраднала едни десет милиона. Така че няма да се изненадам изобщо, ако е правила някакви дребни машинации. Сигурно има такива контакти, не знам. Докато бях там, се сетих, че тя може да има пръст в това да “успявам” в Русия, така че въобще няма да бъда изненадана. Пожелавам ѝ лек път, не ме засяга какво мисли и какво прави. Щом ме коментира, значи съм ѝ важна, което ме прави щастлива.

- Какво казва приятелят ви Венелин Венков-Венко за случилото се?

- Венко много ми помагаше през цялото време. Той беше връзката с лекарите в България, които ми предписаха лекарства за гласа. Благодарение на него успях частично да върна гласа си – той беше на линия буквално денонощно. Аз взех решението да се върна след концерта с руските песни – като гледах записа и видях пак знамето, си казах, че няма смисъл да стоя повече. А и не съм си намерила здравето на пътя, за да го сгромолясам там на всяка цена просто защото съм в Сочи и защото ние по презумпция трябва да се страхуваме от руснаците.

- Работите ли в момента по нови песни?

- Да. В края на октомври или началото на декември ще излезе песента “Двама” в мое изпълнение. Много хора я знаят като “Вървят ли двама”, но тя се казва “Двама”. Цветин Нейков – синът на Мария Нейкова, много държи да се изписва така. Аз също. С него се разбрахме за правата по песента, той много хареса моята версия. Тя е продължение на проекта със златните български песни, който започнах. Благодаря на Цветин Нейков за подкрепата, много съм му признателна. Той ме помоли само едно: “Моля те, всеки път, когато я пееш, да е с много любов.” И аз му обещах.

- Успявате ли да се виждате често с родителите си, гостувате ли им с Венко в Севлиево?

- Те идваха вкъщи в събота, за да се видим, макар и само за няколко часа, понеже трябваше да тръгват рано на следващия ден. Много искахме да се видим, толкова ми липсваха. Всичко ми липсваше там – толкова е хубава нашата страна. В Русия нямат сърцето и душата на българина. Трябва да сме много горди, че сме българи.

- Жълтите медии непрекъснато пишат, че двамата с Венко ще се жените.

- Няма такова нещо. Те най-накрая, като се оженим, ако го направим, няма да ни повярват. Но това си е наша работа.

- Как реагираха родителите ви на новината за връзката ви?

- В началото се бяха притеснили, но когато хората са от една кръвна група, както се казва, веднага се усещат. Така че много бързо преминаха от дистанцирани в близки.

- Близки ли сте с дъщерята на Венко?

- Да, тя се казва Паулина, Поли. Вече е студентка, учи в чужбина и е много щастлива там. Казва, че това е нейният път. Аз я заварих, когато тъкмо влизаше в пубертета. Но тя не беше като обичайните проблемни тийнейджъри. Тя беше мъдра и успяваше да отсее това, което ѝ се казва в нейна полза. Мъдър малък човек беше. Все още е, но вече не е малка. На първо място сме приятелки.