Фамилията художници Светла, Мартин и
Владимир Кирови показаха изкуството си
“три в едно” в Лондон, сега гледат
тяхна изложба в Ловеч и във Франция,
догодина - в Ню Йорк
25 години германец издирва български художник. Някога Томас Финк си купил картина в Москва и не откъсвал очи от нея. От надписа колекционерът разбрал, че работата е част от триптих и започнал да издирва автора, за да откупи и другите две картини. След четвърт век видял в интернет, че търсеният от него художник има изложба във варненската галерия “Ларго”, свързал се с нея и оттам му дали адреса на Владимир Киров. Но тази история има продължение, което и Киров е забравил - пак преди 25 години ми бе подарил картина със същия сюжет...
Наричат Владо ловешки художник, а той е роден там, учи в легендарната Казанлъшка художествена гимназия, завършва живопис във Велико Търново, специализира в Санкт Петербург, прави изложби в Лондон, Ню Йорк, Франция, Швейцария, Германия, Канада и къде ли още не, а от 28 години преподава в троянската Национална гимназия по художествените занаяти.
Картините на Владо
Киров го правят
човек на света,
защото без думи са разбираеми и харесвани навсякъде.
На конкурс в Германия журналисти го питат колко му е заплатата. Тогава е голямата криза и учителската заплата на Киров е 3 долара. Той обаче послъгва, че е 10. Германците приемат, че работи без пари и излизат с публикация, че Владимир Киров се явява меценат и спонсорира художествено училище в Троян.
Днес живописецът има 16 самостоятелни изложби у нас, участвал е в 19 международни, има награди от конкурси в Ница и Торонто, първа награда за графика на национална изложба в София, пак първа от Международния конкурс за оригинална живопис Daler-Rowney в Англия, Голямата награда на международното биенале за миниатюрни изкуства в Русе, високия приз “Ловешки меч”, награда за принос в развитието на културата от министерството и пр.
Някога писателят Генчо Стоев ми бе казал, че творчеството е самотно катерене към върха по само твоя пътека, но Владимир Киров не е сам.
Съпругата му Светла Кирова е известна в артсредите с ефирната си портретна маслена живопис и фигурална композиция, които често препращат към одухотворените първообрази на началното българско зографство. Тя сякаш не рисува портрети и фигури, а духовни състояния. Няма нищо случайно -
Светла е потомка на
известния зографски
Минев род от Трявна
Нейният прадядо се преселва в Търново, за да изпише църквата “Св. Троица”. След повече от век внучката му завършва търновската живописна школа. Нейни картини се намират в редица галерии в страната и чужбина.
Владо и Светла се срещат като студенти в Търново. Днес
синът им Мартин Киров
също е част от триото
фамилни
художници
Той завършва керамика в Националната академия и се връща също да преподава в родната си троянска художествена гимназия. Има участия в самостоятелни и национални изложби, а преди месеци негова пластика бе избрана за символ и награда на Международния фестивал на етнографските филми, който се провежда в София под егидата на ЮНЕСКО.
Естетическата изненада на фамилията днес е да предлага съвместна изложба “три в едно”. Само тази година Кирови откриха изложба в лондонската галерия “София”, после баща и син гостуваха в галерията на Смолян, на 5 октомври започна вернисажът им в Майен, Франция, а на 8 октомври Светла, Мартин и Владо откриха изложбата “Форма, цвят и светлина” - живопис, рисунка и скулптура в Ловешката галерия. В нея са експонирани 85 работи - картини и миниатюри живопис, рисунки и пластики. Интересно е, че в пластиката, запазената във фамилията марка на Мартин Киров, участва за първи път и баща му с работата от бронз “Врата към храма”. Експозицията в Ловеч открива председателят на СБХ Любен Генов, който е... техен ученик. Присъства и цялото училище, както и много бивши възпитаници на фамилията.
“Имаме покана за изложба и в София, но нека мине напрежението, тъй като в момента вървят експозициите във Франция и Ловеч, а на 5 ноември навършвам 60 години”, казва Владимир Киров. Той уточнява, че преди 10 години по същото време фамилията има пак изложба в Ловеч, но тогава Светла не присъства, защото предстои раждането на Любомира. Ще ли продължи тя традицията, завещана от родовете на Миневи от Трявна и Кирови от Ловеч? “Надявам се след 10 години да сме още повече”, усмихва се бащата.









Коментари (0)
Вашият коментар