Скулптор издяла тракийски конник в 300-годишна къща

Людмил Бонев твори под едрите звезди на с. Тодореци 

“Трявна ни е като луксозен квартал, а тук в Тодореци се чувствам като в рая”, казва скулпторът Людмил Бонев, който цяло лято твори в 300-годишната си прапрапрадядова къща.

Само за сравнение - в София няма къща или административна сграда отпреди Освобождението, 137-ата годишнина на което чествахме през март т. г.

Махалата е наистина като изпаднала от каруцата на Бога, когато е разпределял къде по нашите земи да има планина, къде гора и къде човешка махала, село или паланка.

Повечето къщи

не си знаят

годините

и се гушат в прегръдките на огромни дървета, които при построяването им сигурно са били фиданки. Звездите са големи и толкова ниско, че ако подскочиш, може да ги докоснеш с ръка.

“А като си представя - размишлява скулпторът Бонев, - светлината от тези звезди е пътувала повече от 300 години, за да ги гледам сега. Това ми създава чувство за вечност и вдига адреналина на всичките ми музи...”

Анастасия, съпругата на Людмил, казва, че мъжете на негова възраст се захласват по млади момичета, а нейният хубостник се влюбил в 300-годишна къща.

“Първо, кръвта вода не става и това място ме влече - аргументира Бонев доброволното си заточение вдън горите тревненски. - После, тук се сливам с природата и по-лесно събирам мислите и емоциите си. Гората ми действа като кадифе, чувствам как ме е прегърнала, а къщите ме гледат с малките си очета. Освен на големи звезди се наслаждавам и на чистия въздух, на тишината и спокойствието. Къде можеш да намериш всичко това в София?!”

Селата в Тревненския Балкан са наречени на името на човека, чиято фамилия първа се е заселвала по тези места. Стайновци идва от Стайно, Тодореци - от Тодор... Само Боженци не е от Божан, а от Бог и ударението е на “о”. Което е още доказателство, че сам Всевишният е благославял красотите на този край. Има и села и махали с впечатляваща етимология - Къртипъня, Кожодери, Сърбогъзи, Пръдльовци...

Според статистиката в село Тодореци има 26 къщи и... 0 жители. Но е само на 3 км от Трявна, има 2-3 преходни семейства, 10 интернета, 8 улични лампи и един скулптор, който всяко лято твори в наследствената си къща.

Тя е строена от прапрапрадядо му Марко, затова и се нарича Марковската къща. Тя е най-голямата в Горната махала. Въпреки направения й ремонт, белезите на времето отчетливо личат, запазените от ония години съдини и сечива прехвърлят мост към днешното време.

Дядото на Людмил Бонев - Цаньо, е роден през 1869 г. и продължава рода със 7 деца. Бащата на Людмил - Марко, е шестото. Заченат е, след като петдесетгодишният Цаньо се връща от битката при Одрин само с парче сланина в закърпената си раница.

С нея доказва на съселяните си как Господ го е пощадил при една атака. Пълзи той напред срещу турците,

снаряд отрязва

като с бръснач

фуражката му

до козирката

и половината от парчето сланина, което като истински балканджия пази в раницата.

“Ако снарядът беше прелетял с няколко сантиметра по-ниско, нямаше да се роди баща ми Марко, нямаше да ме има и мен”, продължава с размишленията си Людмил Бонев.

От Долната махала, наречена Дойковската, е неговата баба. Хората от двете махали се женели помежду си и старейшините стриктно следели и внимавали да не стане омешване на кръвта.

Изглежда, таланта си Людмил е наследил от брата на баба си - Иван Дойковеца, които бил майстор резбар и направил иконостаса на местната черква. Бил голям майстор.

И за неговия правнук това лято премина в борба с дървото. От дъб и бук той издяла тракийски конник с лавров венец в почти естествен ръст. Цели пет месеца Бонев живее в тракийската история, докато ръцете му ваят конника. Впрочем тази тема не е нова за него, посветил й е доста години от живота си.

На спирката на метрото до ЦУМ, където някога е била концентрирана историята на древна Сердика, има орелефи (високи релефи) на тракийска колесница, тракийски конник и Улпия Сердика. Те са дело на Людмил Бонев.

Орелефите са на равнището на културния пласт от времето на траките. Тогава Сердика е римски град, но с тракийско население.

Идеята на Бонев е съвременните влакове на метрото да се “вържат” с античните превозни средства - колесниците. Културният ансамбъл се допълва и от тракийския конник, друга емблема на тогавашната култура. Конникът е и бог, и жрец, и главнокомандващ.

За да изработи тези скулптурни творби, Людмил Бонев разглежда десетки албуми и прочита хиляди страници. Държи всеки детайл да изглежда автентично - така, както е изглеждал във времето си.

“Не може да направиш нещо от камък, което ще стои хиляда години, и то да бъде грешно или кичозно”, обяснява скулпторът.

Най-трудно било да събере информация за Улпия Сердика. Освен в книгите той търси детайли в древните монети. Как е била облечена, на какъв стол е седяла, как точно е изглеждала короната, която пък е изображение на крепостта на града. В ръцете си тя държи жезъла на властта и рога на изобилието.

Произведения

с марката “Бонев”

има в 5 континента

Европа, Азия, Северна и Латинска Америка и Австралия. Те са предимно в частни колекции. Най-много работи има в Германия, след това в Испания, Франция и Италия. Бивши посланици на Аржентина, Мароко и Испания отнасят от България творби на Бонев.

В Китай има две големи скулптури, а в Япония - графики. Американец милиардер преди години купува 12 работи на българина и украсява с тях къщата си в Маями.

Посланикът на Аржентина Артуро Рислер поръчва на скулптора да му направи женска фигура, която предварително кръстил “Република Демокрация”. Скулптурни слънца на Бонев греят във Венецуела и в Бразилия има 3-4 работи...