В разгара на тазгодишното лято Коцето Калки прави общ концерт с госпъл звездата Джанис Харингтън на фестивала “Варненско лято”. Зад гърба на двамата пее варненският госпъл хор. В състава му се откроява едно чернокожо момче. Тогава той е просто част от групата, а името му знаят само колегите му от хора. Днес, почти три месеца по-късно, за почитателите на “Х Фактор” той е известен като Стивън Ачикор. Той е в групата на изпълнителите над 25 г., ръководена от Магърдич Халваджиян.
Стивън е на 32 години и е от Нигерия. Пристига в България в края на март тази година, за да пробва нещо ново. Решава
да учи информатика
във Варненския
свободен университет
“Всички ме питат защо точно тук. Хората, изглежда, не оценяват това, което имат. Не знам защо дойдох тук, животът така реши. Исках да замина в САЩ, но в онзи момент имах приятел, който живееше тук. В началото не знаех нищо за страната, но той ми разказа много неща за България. Каза ми, че хората са приятни и мили, че държавата е хубава. После научих още много неща. Когато дойдох тук, я видях, харесах и избрах”, казва Стивън. Пред журито в “Х Фактор” той обяснява също и че една от причините да му харесва страната е, че почти няма расизъм у нас. Да, случвало му се е да чува обидни реплики за цвета на кожата си тук, но това са изолирани случаи.
През пролетта, когато Стиви, както го наричат всички, пристига в България, няма никаква идея, че ще стане популярен у нас, но е твърдо решен, че иска да остане да живее тук.
Разбира се, за целта трябва да научи добре български. Първоначално нямал никаква идея какво му говорят. Каквото и да попита някой случаен минувач, получавал един и същи отговор – резервирано “не знам”. Първата дума, която научил обаче, е “добре”. “Защото всички все повтаряха “добре”, смее се той.
За момента
говоренето на
езика за Стивън
е по-трудно,
отколкото четенето,
но е убеден, че с времето ще става все по-добър. Увереност придобива и покрай приятелите от родината си, които са вече от няколко години тук. Един от тях пристига преди 6 г., а днес говори перфектно. “Българският е труден, но това, че едно нещо е трудно, не означава, че е невъзможно. Щом моят приятел се е научил, защо аз да не мога? Предизвикателствата в живота са нещо нормално”, категоричен е Ачикор.
Такова за него се явява и ученето във варненския университет. Специалността избира, тъй като отдавна се интересува от компютри. Освен това иска да научи нещо ново, което е извън талантите му. Те са два – освен пеенето е много добър във футбола. И с двете се занимава от малък, но никога не ги е учил. Не помни кога разбира, че е музикален. Помни обаче първите си стъпки в госпъл хора на църква в родината му. “Бях много любопитен и си забравих текста. Когато излязох на сцената, всички ме гледаха. Объркан бях, не знаех какво да направя”, разказва той. Освен с гласа си той борави и с още един инструмент – барабани. С тях също е самоук.
На “Х Фактор” решава да се яви малко след като разбира за музикалното риалити. Научава за него от гаджето на приятел. Тя му разказва за шоуто, след като с изненада научава, че той има прекрасен глас. Обяснила му как да се регистрира и той го направил. Когато дошло време за кастинга, Стивън бил в Каварна. Върнал се във Варна в нощта преди прослушването. Сутринта станал рано, облякъл се и отишъл. До последно нямал никаква идея какво ще пее. Когато стигнал на кастинга, момиче от останалите претенденти, което не стигна до големите концерти, му предложило да му помогне да попълни формуляра за участието. Песента, с която се представя – If There’s Any Justice на британския арендби певец Лемар, избира, докато чака да дойде неговият ред да излезе на сцената пред журито – Криско, Люси Дяковска, Саня Армутлиева и Магърдич Халваджиян.
В Нигерия Стивън Ачикор е сменил няколко професии. Работил е в компанията IDSL, която предоставя услуги за въглеводородно проучване в местната и международната нефтена и газова промишленост. Имал е също новинарски сайт, но когато дошъл в България, го дава на приятел.
В Нигерия той оставя и голямо семейство – майка си Матилда, а
има там и осем
братя и две сестри
“Майка ми е била единственото дете на родителите си. Затова е искала голямо семейство”, разказва участникът в “Х Фактор”. Той е най-малкият в семейството. Обича безкрайно братята и сестрите си, но винаги му се е струвало, че вкъщи е малко пренаселено. Надява се в най-близко бъдеще майка му да дойде при него. Тя се занимава с бизнес със суровини. Баща му вече не е между живите. Дълги години той е бил корабен инженер. Непрекъснато е пътувал по море.
Именно семейството на Стивън е отговорно за отдадеността му към религията. Растял с убеждението, че Господ е създал света, умрял е в името на хората и иска от нас просто да бъдем добри. Затова не се разделя с Библията, която е едно от малкото неща, които взема със себе си от Нигерия. “Тя е нещо като пътеводител в правилата на живота (показва екземпляра, който има - б.а.). От нея помъдрявам, с нея се съветвам. Когато я чета, тя ми казва всичко за живота. Показва, че ако направиш това, ще стане това”, обяснява Ачикор. Може би заради нея е и ужасно добронамерен към всички фенове, с които се сдоби за броени дни покрай “Х Фактор”. Непрекъснато го спират хора, които искат да се снимат с него. “Това значи, че ги правя щастливи. Имам ефект върху тях и той е положителен, не отрицателен”, коментира той. Освен това получава огромно количество покани за приятелство от непознати във фейсбук и приема всички. “Това е привилегия за мен. Непрекъснато получавам коментари и съобщения. Винаги отговарям, понякога просто имам нужда от време. Не съм очаквал това”, казва той. Участието му в “Х Фактор” обаче не е на всяка цена. Не е състезателен тип, затова финалът не му е приоритет. Просто иска да пее. Затова е много близък с Александра от неговия отбор. “Толкова е естествена. Не се преструва. Харесвам естествени хора”, категоричен е Стивън.
Коментари (0)
Вашият коментар