Бай Ганьо пак отива в Америка - този път на турне

Славчо Пеев, Ивайло Калоянчев и още 7 актьори ще играят в Чикаго, Детройт, а после и в Канада

През пролетта Славчо Пеев и останалите актьори от “Г-н Ганьо Балкански” играли представлението в Карлово. Когато свършили, две жени се затичали към тях: “Много ни харесвате, елате в Канада!”. “Ама как в Канада?”, разказва Светослав Пеев. Оказало се, че мъжът на едната е шеф на българското радио и вестника там. Именно той организира турнето на актьорите в Канада. За САЩ ги поканила Петя Романова, чиято фондация “Експертни инициативи” урежда престоя и изявите им там.

Тя платила работни визи за пет дни на всички в екипа. Славчо Пеев е бил в САЩ 14 пъти. Предстоящото пътуване ще е петнайсето. За Америка заминават всички актьори от постановката “Г-н Ганьо Балкански”, към която наскоро се присъедини и Ивайло Захариев. Той играе депутата Ботков. Освен него, Пеев и Ивайло Калоянчев, ще пътуват и Иван Иванов, Веселин Цанев, Георги Бояджиев, Снежана Малковска, Виктория Янева и Василка Сумева.

Деветимата са най-голямата българска трупа, изнасяла представление в САЩ и Канада досега. Първо ще играят в Чикаго, където ще направят едно дневно и едно вечерно представление на 6 ноември, както и още едно вечерно на 7-и. На 8-и са в Детройт. После заминават за Канада и на 12, 13 и 14 ноември са в Монреал, Отава и Торонто. Навсякъде ще са в големи театрални зали. За догодина актьорите вече имат покани и за Виена, Брюксел и Лондон. “Представлението се търси. Дълго време за Ивайло все казваха “синът на Калоянчев”, но сега, за хубаво, той се освободи от баща си. Освободи се, защото е взел много от него, и то най-важното - непосредствеността, която Господ му беше дал. Калата беше такъв, който веднага стига до хората и те му вярват. Започнаха и на Ивайло така да вярват. Дори имаме идея да направим и “Големанов” от репертоара на баща му”, разказва Славчо Пеев.

Деветимата заминават само защото получили помощ от спонсори. “Имаме хора, които много добре се отнесоха с нас - Виолина Маринова, Веселин Пенев, Коко - те си знаят. Пет хиляди лв. сме на минус - толкова дължим, взехме назаем от един добър човек. Дори не ни попита за какво, пита само колко. Обаче на 1 и 2 декември ще играем “Ганьо” във Варна именно с тази цел - да можем да се издължим на някои хора”, обяснява Пеев.

Актьорите тръгват с девет куфара, в някой от които трябва да приберат и едно доста голямо реквизитно пано. Нямат много място, защото всеки си носи и костюма за сцената, но искат да занесат нещо българско. Нещо дребно, което да раздадат на хората. Както едно време, когато Славчо и Никола Анастасов представяли България на едно изложение в Канада. С тях имало и дете фокусник и народна певица. Чудели се какво да носят за публиката там. Първо им хрумнало да раздават царевица, но се оказало, че тя далеч не е атракция в Канада по онова време. И се сетили - взели пестил. И заради него се забавили на границата. Митничарят ги изгледал подозрително, когато му казали, че това е храна и им трябва за театрална програма, и взел пестила, за да го изследват. Като се върнал, казал: “Чисто е. Може ли да го опитам?”. “Такава физиономия не бяхме виждали - все едно опитва нещо абсолютно неизвестно, което досега никога не си е представял, чудеше се какво може да е това. Оставихме му малко и продължихме”, смее се Пеев.

Той пътувал до САЩ доста пъти след това - все по работа. Признава, че дори сам си намирал за какво да отиде, за да се вижда със своя приятел Климент Денчев, който вече живеел в Щатите. “Бяхме първи приятели от деца. Лека му пръст, отиде си точно когато мислехме да правим в Сатирата “Сако от велур”, а той да го рисува. Той беше много популярен там. Още 81-а година като отидохме, той ме взе с колата, слизаме и насреща към 20 ученички. Започнаха да скандират “Климбо, Климбо”. Знаеха го от телевизията с български и славянски народни приказки - това рисуваше”, разказва Славчо Пеев.

През 1992 г. той отишъл в САЩ да снима филм за Климент и за Тодор Колев. Престоят му там се удължил, защото авиокомпанията, с която пътувал, фалирала по пътя. “Пилотите събирахa стотинки по пътя да зареждат. Стигнахме след 3 дни в Отава, а Тодор Колев чакаше на летището ( (По онова време той е съветник в посолството ни в Отава - б.а.): “Айде, бе, какво стана”. Компанията фалира и аз не мога да се прибера. И Тодор вика: Няма страшно, ще те назнача да чистиш снега”, смее се Пеев. В България близките му събрали пари, за да му ги пратят за билет. Прибрал се, а малко след него се прибрал и Тодор Колев. “Падна синьото правителство и от външното министерство му казаха да си идва в България. Аз очаквах, че няма да се прибере. Но той каза: “Аз ще се прибера в България, ще отида до Външно, ще се разбере, ще ме освободят и тогава, ако реша, ще се върна.” Уникална личност беше Тодор.”

Най-паметното посещение на Славчо Пеев в Щатите било през 1994 г., когато с Влади Въргала заминали да правят филм за световното първенство по футбол. Въргала уредил с тях да замине и проф. Христо Христов, който тогава му преподавал в НАТФИЗ. Когато след години проф. Христов срещнал Славчо Пеев на улицата, му казал, че никой не бил правил такова нещо за него дотогава. “И това се дължи на Влади. Все големи хора споменавам”, казва Пеев.

Два дни преди да заминат, Хачо Бояджиев им съобщил, че няма как да изпратят с тях и оператор, защото той отивал във Виетнам. Казал им: “Идете долу, за един ден ще се научите, ще вземете една камера и ще си снимате.” Така и направили и се върнали с почти едночасов филм за световното. “След първия мач отиваме при нашите и седнахме при Боби Михайлов и тези от “Левски”. Влезе Стоичков с хората от ЦСКА и като видя къде стоим, ни заобиколи и ни подмина. Сега, разбира се, с него сме в любовни отношения. След мача с Нигерия почти се сбиха, те бяха страшно един срещу друг. Пенев изигра страхотна роля, за да ги обедини. Ходеше при всички, един по един говореше с тях. След мача с Гърция се сплотиха”, спомня си Славчо Пеев. Тогава футболистите отишли в българската църква в Чикаго. “Дойде един и им каза: Летите за Далас. Ицо вика: “Няма такова нещо, отиваме при българите.” А онзи: “Ама как, това е чартърен самолет, не можем да го задържаме.” “Не можем да тръгнем, отиваме в българската църква.” Влязоха при свещеника, но какво са си говорили, не знаем”, разказва Пеев. Отвън започнали да пекат кебапчета, да пеят химна, било едно от най-уникалните преживявания на актьора. Сега той няма търпение да замине за Щатите отново. “Кой знае с какви истории ще се върнем пак. Оня свят оттатък океана е друг. Не казвам по-добър, но друг. Ние през 1994 г. направихме и такъв филм - за нещата, които са различни там. Не можем да пуснем водата, не можем да си отключим, всичко е различно”, смее се Светослав Пеев.