Човекът легенда в бохемските среди каза "да" за пети път преди месец,
тя е неговият късмет, казват приятели
Булката е фина, елегантна, с рокля в цвят пепел от рози. Той - лесно разпознаваем по прочутия си мустак. Двамата си казват “да” на скромна церемония в София на 25 септември (тъй като бракът е с чужда поданничка тук, в България, формалностите са по-лесни -б.а).
Това е прочутата, почти митологична “татарка”, за която всички приятели на Павел Васев са чували с най-хубави думи, но сега я виждат в плът и кръв. Казва се Елена и са заедно от 7-8 години. Булката татарка вече говори български, а ако не разбере нещо - пита. За чаровния джентълмен Васев (64 г.), за когото се носят легенди в артистичните среди, това е пети брак.
“Елена е неговият
късмет в живота.
Невероятно позитивен
човек
Журналистка е, но се занимава с природосъобразен начин на живот, здравословно хранене, различни видове гимнастики - разказва кумата - режисьорката Боряна Пунчева. - Тя ме научи на серия упражнения за укрепване на мускулите на гърба, които изпълни за 25 мин с невероятна гъвкавост и лекота, а аз ги заснех. Опитах се да ги повторя. Съвсем не се оказа лесно, но пък много полезно”.
След сватбата младоженците и свидетелите - другият е художникът Георги Липовански, правят кратко пътуване до Прага да изпият по някоя бира в кръчмата на Швейк.
Липовански им прави сватбен подарък - прекрасна литография, а е рисувал и портрет на булката. Елена и Павел са чести гости на вилата му в Емона.
“Двамата са хубава двойка. Някак взаимно се допълват, прекрасно се разбират. Тя е много лъчезарна, пълна с енергия. И млада, и хубава. Доста години продължи връзката им от разстояние, с редки кратки срещи, но удържаха изпитанието на времето. Дано са щастливи”, казва Липовански.
Преди време всички актьори в Народния театър с помощта на опитните гримьори на трупата
си залепят мустаци,
за да кажат
довиждане
на своя директор Павел Васев. Мустакатите му приятели са сигурни, че Васев няма да се задържи дълго в любимото си село Брусен и пак ще помага на трупата. Но грешат.
Павел Васев направи кратък пирует към Министерството на културата - съветник на министър Рашидов по международните въпроси, после пое инфактната длъжност шеф на Националния филмов център и накрая се предаде, въпреки че киното е голямата му любов.
Няма справяне с
бюрокрацията,
убеден е той, спечелвайки с конкурс поста ръководител на Българския културен център в Москва. Вече е там. И при своята Елена. 
След краткия си престой в политиката Павел Васев се връща към “страстта на своя живот”. Като режисьор, оператор или продуцент създава над 120 документални филма. В продуцентската работа е в стихията си. Остава два мандата като председател на Съюза на филмовите дейци. В семейството на Павел Васев има драматична история. Дядо му по майчина линия през 1925 г. е политически емигрант. Пресича Черно море от Варна до Одеса с лодка, там го арестуват, лежи в затвора. След което Коминтернът се застъпва за него, изпращат го в Петрозаводск, арестуван е пак през 1937 г. и на 9 май същата година е разстрелян като царски шпионин на България.
Дълги години Васеви
не знаят нищо за
съдбата му
Едва през 1989 г. вестник “Работническо дело” публикува списъка на първите 500 реабилитирани българи от правителството на СССР и там под номер 306 е и дядото на режисьора. След тригодишни усилия в приемната на КГБ се запознава с делото на дядо си, макар част от него още да е засекретена, прочита смъртната му присъда.
“Като ученик всяко лято се хващах в Киноцентъра като общ работник - разказва Павел Васев. - Като станах студент, Христо Христов ни вземаше с мои приятели като момчета за всичко.Това са най-прекрасните ми години. Дори по-късно, когато вече бях директор на студио “Екран”, аз с безумно удоволствие ходех на снимачния терен и вършех абсолютно всякаква работа. Защото това е моята страст.
Тази страст присъства още в най-ранните детски спомени на Васев. Той е роден в София на 15 април 1951 г. в семейството на дипломата Ангел Васев. Когато е 5-годишен, майка му записва театрознание във Висшия институт за театрално изкуство, а семейството живее точно срещу днешния НАТФИЗ.
Малчуганът ходи с
майка си на лекции,
посреща колегите , които се отбиват “отсреща”, слуша разговорите им. И за първи път се качва на сцена в учебния театър на ВИТИЗ, когато завършва класът на проф. Стефан Сърчаджиев. Малкият Павел е харесан за ролята на детето Коля в пиесата “Месец на село” от Иван Тургенев, в която партнира на Жана Стоянович и Иван Несторов. Тази роля се оказва важна за бъдещата професионална ориентация на Васев - отказва го от актьорството.
“Аз не мога да играя, нямам талант - признава без суета. - За мен атмосферата на театъра, театралният прах, е много по-важна, повече ме привлича.” Доказва го, когато с години стои зад кулисите на Сатиричния и на Народния театър и в буквалния смисъл на думата диша театралния прах.
Когато е на 13 г., баща му заминава на дипломатическа мисия в Югославия и семейството се мести в Белград. Там момчето завършва средното си образование, постъпва като студент в Академията за радио и телевизия, но след нещастен случай, сполетял близките му, се връща в България, където завършва театрална режисура във ВИТИЗ. Там е и първата му театрална постановка - пиесата “20 минути с ангела” на неизвестния тогава “съветски” автор Александър Вампилов. В главните роли са също неизвестните студенти от четвърти курс Филип Трифонов и Велко Кънев и още по-неизвестният първокурсник Павел Поппандов.
В студия “Екран”
работи 15 г.
Следва неочакван обрат - става зам.-министър на културата, за което и до ден днешен съжалява. Но има и с какво да се похвали - тогава се отхвърля всякакъв вид цензура върху дейността на културните институти, осигурява се тяхната творческа и икономическа самостоятелност.
Новоназначеният шеф на Българския културен институт в Москва е невероятен сладкодумец. Много обича да разказва за с. Брусен, където правели най-хубавото вино. “Преди години си купих стара къща в село Брусен в Етрополския Балкан. Срещнах там прекрасни хора, с които скоро станахме приятели, и те ме въвлякоха в живота на селото. Слязохме в голямата кръчма на мегдана. Дойде етрополската духова музика. Аз купувам от пловдивското село Брестник от една изба специално вино “Станимъшка малага”, без консерванти, чист гроздов сок, велика работа. Един авджия от местната дружинка не беше го опитвал. Наливам му, той отпива, ахка, мирише го, гледа го, пак опитва и се чуди как да ме похвали. Дълго не можа да намери думи и накрая рече: “Павле, това е, това е... млеко! Млеко!” 
Коментари (0)
Вашият коментар