И пак настана празник за почитателите на Йордан Радичков!
На пазара вече е 6-ият том от пълните събрани съчинения на писателя, който на 24 октомври щеше да навърши 86 години.
Том 6 съдържа 11 новели, писани от автора само през 70-те години на миналия век - от 1970 до 1977 г. След като е шашва българските читатели с невероятните си разкази в сборника “Свирепо настроение” и пътеписа от Сибир “Неосветените дворове”, Радичков превзема и трудния жанр на новелата. Бих казал, че го прави с лекота и подсвирквайки си като врабеца Драги ми господине, но нямам представа какви са били творческите му мъки.
Радичков не изневерява на своя стил и в новелите. Той е все така причудлив, магически, на моменти дори мистичен. Авторът по своя си неповторим начин смесва смеха със страха, веселото с тъжното, делничното с необяснимото.
Впрочем в първата новела - “Заекът”, има един пасаж, който може да послужи като ключ към всичко написано в този том.
“Хората изглежда, че имат слабост към мистичното и невероятното. (...) За да повярват хората в някоя работа, тя трябва да е малко по-засукана, па да има и нещо необяснимо в нея, че да си блъскат по-дълго главите и да не я решат съвсем до края, ами да оставят и на поколенията да си блъскат главите...”
Радичков не може да се преразказва, той трябва да се чете. И колкото читателят по̀ навлиза в света на писателя, толкова по-хубаво му става и не му се връща в реалния. Да припомня - Радичков е преведен на 37 езика и издаван в над 40 държави.
Коментари (0)
Вашият коментар