Рибите по нашето море имат един основен признак, по който се делят. Те са или “бели”, или “черни”. Когато има бели риби, не ми се ловят попчета, обичат да казват рибарите във Варна. За тях мигриращите видове като сафрида, лефера, зарганата или местния кефал, са израз на лукс и на изтънчен вкус. Докато каята, както наричат попчетата на турски, се лови, когато няма друго. За сметка на това, почти през цялата година. Изключение от това правило са повечето софиянци, които не признават друга морска риба освен попчетата.
У нас се срещат 21 вида попчета, два от които са речни. Това са най-разпространените морски риби по нашето Черноморско крайбрежие. Обитават скалистите дълбоки пясъчни и затревени дъна, където лесно намират храната си. Срещат се в устията на реките, вливащи се в Черно море, и в сладките води на язовирите и блатата. За човек, който е отишъл за шаран или сом, няма по-досадно нещо от наглите попчета, които стремглаво изяждат червея. По време на размножителния период мъжките сменят окраската си. Хайверът се хвърля през пролетта и лятото върху камъни, черупки на миди и други предмети по дъното. Лесно може да се познае по жълтия цвят. Дължината на попчетата достига до 30 см, а теглото им - до 300 г.Тези риби са хищни и имат голяма уста, осеяна с остри ситни зъби.
Попчетата са нощни риби, които могат да се ловят по всяко време на деня, но като всички хищници
кълват най-силно
рано сутрин
и привечер. Големите екземпляри се обаждат по тъмно и край осветените кейове. Попчетата притежават коремни перки, които са сраснали във вендузи, които служат за прикрепването на рибите към дъното. Името им идва от една малка кост в главата, която е под формата на кръст. 8 вида от попчетата са защитени. Това са “Малко попче”, “Дългоопашато попче”, “Ивичесто попче”, “Тревно попче”, “Мраморно попче”, “Змиевидно попче”, “Стронгил”, “Сирман”, “Лихнус” и “Рата”н. Всички те се ловят здраво и цената на едрите екземпляри вече достига до 8-9 лева на рибната борса във Варна. Попчета вече се ловят и на ют от Ропотамо, там, където рибарите не ги признаваха за риба допреди години. Напълно изчезнало е тревистото попче, което във Варна са наричали на турски сас кая, тоест тръстикова кая. “Няма по-вкусна риба от сас каята. Бяхме деца и с по един дървен кол с малко месина и кука накрая влизахме в тръстиките на Варненското езеро, още преди да прокопаят новия канал. Вадехме бледозелени попчета, които бяха най-вкусните риби, които съм вкусвал”, спомня си Иван Пясъка от Гръцката махала.
Попчетата се крият под камъните и бетонните кейове. За успех при улова им се смята нацелването на дупката, в която се въртят рибите. При кълване обаче трябва да се реагира бързо, защото тези риби са коварни и замъкват куката под скалите, което води до късане на монтажа. По стара традиция варненци ловят попчета с една въдица и 4-5 т.нар. волти. Те се правят, като парче месина с една или две куки вблизост до оловото се навиват на дървени дъсчици. Пуска се стръвта и влакното се изпъва, а дъсчицата стои изправена. Тя пада, когато рибата е клъвнала. При монтажа на въдицата за попчета някои пускат една кука с повод около 5 см да виси под оловото. Втората кука се връзва над него на около 10 см, така че да е близо до дъното. Някои използват чепарета за сафрид с по 10 куки, но при замятане не изпъват месината, а я оставят свободно, така че куките да са на дъното, или слагат второ олово.
Когато са най-активни, особено март-април, при хвърляне на хайвера, попчетата могат да се наблюдават в бистрата вода как доближават стръвта и как я атакуват. На Зеленка до Калиакра рибари стигат до 10-15 килограма риба на ден по това време. Попчетата кълват на най-невероятна стръв. Те отиват на месо от градински охлювчета, ядат парчета от рапани, парчета от хоботите на мидите. Естествено, кълват и на парче от риба. Пролетно време в последните години попчетата
се хващат най-вече
на парчета бяло
пилешко месо
и на бял червей. Класиката в стръвта е черноморската скарида, която се поставя, след като ѝ се откъсне главата. Нанизва се откъм опашката, но попчето често я издърпва, без да се хване. Морският червей подлудява всички видове попчета, но той е скъпа стръв и не е рентабилен при лова им. Най-добре се лови с две пръчки, които при кълване се разтрисат дори и от ударите на дребните попчета. Някои ловят на плувка, като пускат задължително стръвта да се влачи по дъното. Попчетата не са придирчиви, когато са гладни, и атакуват даже куки с поводи 0,25 мм. Добре е обаче месините да са по-тънки и да са от флуорокарбон.
В открито море попчетата се ловят от лодкарите, освен с въдици и волти, и с парагади. На въже се връзват куки номер 1 със 150 mm дълги поводи с диаметър 2 и 3 mm от въже. Разстоянието между куките е 1m. Пускат се от 1000 до 4000 куки за една вечер. Варненец изобретател беше измислил преди 20 години комбайн за ловене на попчета. На автомобилна гума той беше закачил поводи с куки и пускаше гумата с въже на дъното. На следващия ден отиваше да обере урожая.
Най-предпочитани за улов са попчетата през пролетта заради качествения им хайвер. Според някои кулинари той е най-добрият след черния хайвер и червения хайвер на сьомгата. В страните около Средиземно море не обичат попчетата. Собственикът на ливански ресторант във Варна Ходер каза, че такава риба в страната му изобщо не се яде. Варненски търговци на риба пък успяха преди няколко години да пробият на американския пазар с износ на попчета.
“Морска администрация” опроверга слуха,
че дупченето за газ е прогонило рибите
Шефът на “Морска администрация” във Варна кап. Валентин Енчев опроверга слуховете, че край Шабла вече се дупчи за газ. “Проучванията ще започнат в началото на следващата година и ние дори още не сме разглеждали аварийния план на фирмата “Тотал”, заяви Енчев.
Според него в открито море се разхожда само корабът, който прави карта на подводни археологически обекти по европроект.
Във форумите рибари алармираха, че есенните пасажни риби са изчезнали заради започналото преждевременно дупчене за газ край Шабла.
“Според информация, която мой приятел е получил от сигурен източник, в района на Шабла от септември четири кораба на британска нефтогазова компания правят проучване в дълбочина за наличието на газови находища. Използват се изключително мощни ултразвукови сонди, които на принципа на ехолокация анализират земните пластове на дълбочини няколко десетки километра. Изключително мощният сигнал, излъчван от сондите на корабите, прогонва плаващите риби в голям периметър. Подобни проучвания са провеждани преди няколко години край гръцкото крайбрежие, в резултат на което в района за 2-3 години е изчезнала всякаква пелагична риба”, се казва в анализ на един от рибарите.
Научният сътрудник, ихтиологът от Института по рибни ресурси във Варна Константин Михайлов потвърди, че подобни методи засягат най-напред делфините, като объркват тяхната ориентация и може да са причина за смъртта на големия брой малки делфинчета в последно време. Със сигурност ултразвукът влияе неблагоприятно и на самите риби, добави той.
Капитан Енчев обаче е категоричен, че подобни проучвания още не са започнали. Не е ясно обаче дали това не се извършва нерегламентирано от чужди кораби, тъй като никой не знае каква апаратура има на борда им и никой не може да ги контролира, когато преминават на 100 мили навътре от брега ни.

Коментари (0)
Вашият коментар