Маргарита Хранова: Мъжът ми поступа мой фен

Няма рецепта за дълъг брак, просто намерих

правилния човек, казва голямата българска певица

Едно от емблематичните имена на българската естрада Марги Хранова ще изнесе уникален концерт, в който кани десет от своите популярни и обичани колеги. На сцената на зала 1 на НДК на 25 ноември от 19 часа редом до нея ще зазвучат гласовете на Христо Кидиков, Роси Кирилова, Панайот Панайотов, Искра Радева, Васил Найденов, Нели Рангелова, Мими Иванова, Данчо Караджов, Кристина Димитрова и Орлин Горанов.

- Марги, как се роди идеята за предстоящия ви концерт в НДК?

- Това го решиха почитателите на родната поп музика. Идеята е като продължение на концертите ДВечните песни на БългарияУ, които направихме през лятото. Но в тях участвахме само пет от десетте изпълнители, които ще участват в шоуто в София. В началото смятахме да посветим този концерт на композитора Найден Андреев, който щеше да навърши 70 години и с чието творчество съм пряко свързана. Неговата съпруга и дъщеря обаче са решили да направят друг такъв концерт в БНР и тогава решихме да го посветим на творци като Борис Карадимчев и изпълнители, които вече не са между живите. И друго - да се съберем музиканти и певци на една сцена, за да представим емблематични, вечни наши песни, надживяващи времето.

Както споменах това лято направихме подобни концерти из най-големите български градове. На тях обаче пяхме само аз, Данчо Караджов, Роси Кирилова и Кристина Димитрова. Сега сме поканили и други мои приятели като Васил Найденов, Нели Рангелова, Мими Иванова, Панайот Панайотов, Искра Радева и други.

За първи път ще изпълня песни, които не са от моя репертоар като "Остани" на Паша Христова, "Заклинание" на Петър Чернев и "Незабрава" на Тончо Русев, която пееше Катя Филипова. Ще излезем на сцената в памет на Чочо Владосвки, Борис Гуджунов, Георги Минчев, Боян Иванов...

Изобщо на концерта ще прозвучат песни, с които сме се влюбвали, женили, разделяли...

- Концертът е озаглавен "Марги и приятели". Може ли да се каже, че има истински приятелства във вашата гилдия?

- За мен специално - да, никога е съм влизала в конфронтация с колеги, уважаваме се, обичаме се, ходим си на гости.

- Не случайно ти задавам този въпрос, защото ти си една от певиците, която наистина не е влизала в публични разправии със свои колеги. Доколкото си спомням, само веднъж те вкараха индиректно в конфликт с Кичка Бодурава, че едва ли не тя е "издействала" да ти сложат черен печат за САЩ.

- Бях изкуствено вкарана в такъв конфликт. Никога не съм я набеждавала в това, видяхме се, говорихме, изяснихме си нещата и до там. Отношенията ни са съвсем нормални.

- Марги, вашето поколение певци продължава да пълни най-големите концертни зали, нещо с което не могат да се похвалят изпълнители от по-младото поколение, с малки изключения. Как се обясняваш това?

- Обяснявам си го с това, че оставяме ярка следа в историята на родната поп музика, че нашите песни са преди всичко мелодични и с много хубави и смислени текстове - песни, които стигат до сърцето на слушателя. Това доказват всички години, през които сме успели да държим някакво ниво.

И другото - младите имат много клубни участия, а ние излизаме по-рядко пред публиката и тя има нужда да ни види и чуе. Днешната музика е някак си по американчена, а тази, на моето поколение е по балканто, ето че италианците също продължават да се придържат към мелодиката.

- Била ли си канена да участваш в някой от риалити форматите у нас?

- Да, във "ВИП Брадър", но отказах. За мен това е излишен стрес, аз без това съм малко нервак по принцип.

- Нямаш вид на нервак.

- Нямам, ама съм, голям нервак съм, не мога да номинирам хора, които обичам и да си смуча от пръстите техни негативи. Да не говорим пък за измислените провокации и ситуации, в които се вкарват участниците. Отделно аз не мога да спя в общо помещение, за мен е погубно, ако не мога да се наспя хубаво - това е един от големите ми проблеми. А и не бих подложила на изпитание името, което съм градила толкова много години, въпреки че всичко е ден до пладне - дори хората трудно биха си спомнили кои са били предните участници във "ВИП Брадър".

- А сега следеше ли какво се случва с твоите колеги във "ВИП Брадър"?

- Да, следя.

- А как си обясняваш конфронтацията между тях - например между Кичка и "Ритон". Нормално ли е певци, писали едни от най-златните страници в историята на родната поп музика да отричат един на друг значимостта си?

- Аз не мисля, че отричат значимостта си, мисля че умишлено ги провокираха към тези крамоли. В нашата гилдия е известно, че Здравко е малко по-сприхав, той дори на няколко пъти се извинява за това, но иначе не е лошо момче. Той дори когато надига тон, не го прави от лошотия, просто е по-кибритлия. Кичка пък не обича да й се вика, да я пощипват. Въпреки всичко, не беше красиво да се нападат един друг. Има ли значение дали Кичка е пяла в "Сизър Палас" - някой е платил залата и е поканил Кичка да пее там за българската общност.

- Имала ли си напористи фенове, които да са те прителнявали и създавали неприятности?

- Имаше един-двама, които ми звъняха по телефона, на входната врата, един пък спираше под прозорците и бибиткаше с клаксона от колата си, тъкмо бях родила сина си Кристиан и живеехме още при моите родители. Имаше и друг, в много странна възраст - между тинейджър и млад мъж. Беше толкова нахален, че на Кико му писна и го поступа.

Георги Мишев: Страх ме е от невежеството

Авторът на незабравими романи и филмови сценарии

би направил специален закон за писателите - да се

пенсионират на 20 г., за да имат време (и пари!)

да пишат, а като станат на 60, ако искат - да

поработят

- На 3 ноември навърши 80 години. Какво е за теб тази годишнина? Имаше ли много гости на празника?

- Хм, хм... Деликатен въпрос. Все едно стъпваш на високи токчета и изкълчването на глезена не ти мърда. Навремето е бил модерен т.нар. "бенефис". Чехов е бягал през глава да не му устроят бенефис. Подлъгали го да иде до театъра и дръпнали завесата - той едва го преживял. Че и аз с моите 80 години... Дай, Боже, всеки да ги доживее, да ги усети на гърба си. За автора, пишещ и живеещ в самота, в уединение, панаирът на суетата е губене на време. Литературното изкуство е преживяване насаме - най-напред от автора, после от читателя. Два полюса, между които трябва да протече електричеството.

- Но писането като начин на живот не се припокрива с реалността и нейните празнични или печални събития...

- Така мислиш на младини, но на 80 е друго. А другото е суета и суетене: кого да поканиш, кой до кого да седне... След всяка сватба, помня, имаше сърдити, със седмици изглаждаха недоразумения по линията рекъл-казал.

- Няма как да не се забележи, че детството за теб е винаги топъл и непресекващ извор на хубави спомени - нещо уютно, закрилящо душата ти... Това ли е, което липсва на децата в днешния ден?

- От ранните години на живота ни, потънали безвъзвратно, продължават да идват като вълни спомените. И колкото по-дълго трае това движение, толкова по-кратко остава за времето на блатното спокойствие. Метафората може да изглежда книжна, но можем ли да си представим живота без детските спомени? За две неща трябва да сме благодарни на природата - за паметта и за езика, с който можем да изразим спомена. Днешните деца няма да имат преживявания като нашите, но все ще си спомнят нещо от станалото извън "лайкването", което заема 25 часа от денонощието им. За детските болести медицината намери ваксини и серуми, ще успее ли обществото да се справи с последиците от технологичния процес, от тази пандемия на днешния ден? Троловете веднага ще "лайкнат", че това са старчески брътвежи, но всички виждат, че отровата е факт. Да търсим противоотровата.

- Един твой приятел ми поръча да ти кажа за книгата ти "Мир на страха ни": "Поздравявам го не за това, че е написал тази книга, писателят това прави - пише книги. Поздравявам го за това, че е намерил смелостта да я публикува". Иска ли се особена смелост да публикуваш днес тази книга?

- Тази книга е писана без бързане и дори без особени надежди да я видя отпечатана. Беше като някакъв зародиш, който трябваше да поникне рано или късно. За много неща навремето е било рано, а някои днес сигурно звучат архаично или неразбираемо. Някой ми каза например, че "темата" за софийското жителство е вече демоде и това е вярно, но в мен беше останало едно горчиво чувство, което трябваше да споделя с някого, за да ми олекне. В този смисъл така се е появил и първият мемоар - като облекчителна въздишка, като вика на овчарчето за козите уши на царя. В такива моменти не си даваш сметка дали гласът ти звучи от храброст или от страх. Макар че темата на книгата се очерта около страха, без да се изкарвам необикновен смелчага, повече съм се интересувал дали нещо е истина или лъжа, а чак накрая съм се замислял дали ще има някакви последици за "сигурността" ми. Ние сме като глухарите - казваше Ивайло Петров, писателят-ловец - пеем на клона със затворени очи и не ни е грижа кой се цели в нас през това време.

- За кого пишеш? Кой е този читател, на когото доверяваш целия си живот, всичките си тъжни и смешни, а понякога нелепи преживелици. И искаш той да те изслуша, да те разбере и... какво още?

- Мисля, че вече става ясно за кого пише книгите си нормалният писател. За търговеца на книги книгата може да е стока за сергията му, важно е да бъде продадена, но за автора това не може да бъде първа грижа. Интересите се променят, и вкусовете, и търсенето... Да си завършил висши школи за маркетинг, пак няма да се справиш с пазарната ситуация. Затова не си губи времето в тази посока, опознавай собствената си душа, както е казал древният Сократ. Там са залежите, там търси златните люспи, а ако попаднеш на жила - това вече е късмет, дар от Съдбата...

* Емануела се развихри след раздялата

* Бащата на Винету пише за цар Симеон

* Умишлено блокират третото ни око

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 11 НОЕМВРИ!