Бившият вокалист на
Queensryche ще свири с
новата си банда на 17
ноември в Sofia Live Club
- Какво ще се случва по време на клубното ви участие в София?
- Очаквам екзалтираност и нестихващи писъци и разбира се, всичко това да е само заради моето появяване на сцената. Извън шегата – чувствам се късметлия, че пак ще идвам в България. На предишното ни участие на публиката толкова й личеше, че й пука за музиката, която правя, че нямам търпение отново да свиря за нея.
- Дали феновете ви ще сравняват новия ви проект Operation Mindcrime с музиката, която Queensryche правят с настоящия си вокал?
- О, да, някои хора винаги го правят. Това е тяхно право, тяхна си работа. Всеки чува и преживява музиката по различен начин, свързва я със собствения си живот. Ако някоя песен напомня на човек негово лично преживяване, то той се идентифицира с парчето. А артистът не пише за другите, той го прави за себе си и иска да го сподели с останалия свят.
- Как избрахте заглавието на албума The Key и планирате ли да издадете DVD с новата ви група?
- The Key е началото на концептуален троен албум, и трите ще разказват една история. The Key е първата част, с него започва всичко. Идеята за DVD-то е много добра, но не съм мислил по нея. Подготвяхме турнето, репетирахме и изпипвахме всичко така, че да звучи идеално, и както е написано, уреждахме датите в различните страни, аз и куфара си приготвях. През последната година не правех нищо друго, освен да мисля за тройния албум, не слушам нищо друго освен собствената си музика в момента, обсебен съм. Нямам дори CD плейър в колата си. Това може да ви се стори странно, но за човек като мен, който пише музика, не е. Мелодиите, нотите са непрекъснато в главата ти и ти работиш, без да спираш, докато са там. Остава ти свободно време чак когато изчезнат, но на мен това не ми се случва често.
- Какво е да си на сцената толкова много години?
- Там съм като вкъщи. Обичам да пътувам, да съм под прожекторите. Когато съм на сцената, не обръщам внимание на нищо друго освен на музиката. Харесва ми да се изгубя в нея. Често ме питат дали съм видял какво е станало в публиката, докато сме изпълнявали седмата песен от даден концерт. Е, ми, не, не помня, аз не различавам лицата на хората дори, защото не виждам нищо. Музиката за мен е емоционално пътешествие, дишам с мелодията, изживявам всяко парче, което изпълнявам, отдавам се на емоцията и може да се каже, че се губя в собствения си свят.
- И все пак имате много фенове, общувате ли с тях?
- Срещнал съм и срещам страхотни хора по целия свят. Част от красотата на това да съм музикант е, че се запознавам с хиляди хора. Телефонната ми книга е необятна. Предизвикателство е да поддържам толкова много контакти в скайп, в телефона. Представете си, като свирим в 57 държави, какъв е списъкът с гостите за всеки концерт! Навсякъде познавам хора, които ни канят с групата на вечери в техните ресторанти, и къде ли не. Признавам, че е невероятно, и ценя всеки един страхотен човек, когото съм срещнал по пътя си.
- Не мога да не ви попитам за проекта Hear 'n Aid през 1985 г. Какво си спомняте?
- О, 1985 г. ли беше?! Аз тъкмо навлизах в музикалния бизнес. С Queensryche наскоро бяхме издали втория си албум. Не се чувствах като у дома си, записвайки в студио. За щастие, Рони Джеймс Дио продуцираше проекта. Той беше страшно добър в това да работи с различни хора и да ги накара да дадат най-доброто от себе си. Казваше: “Ето, това е песента, това са вокалите, казвам ви какво искам да се получи, давам ви пример как трябва да е, използвайте примера за отправна точка, и действайте – направете си собствена интерпретация, забавлявайте се”. Този начин на работа буквално бележи целия ми живот по-нататък. Всеки път, когато работя с някого, му давам отправна точка спрямо това, което съм написал, и позволявам на артиста да изрази себе си по начина, по който го усеща най-добре. Рони ме научи на това само за един ден работа.
- Имало ли е идея за общ проект между вас, Брус Дикинсън и Роб Халфорд?
- Ахахах, няма такъв проект! Ще ви разкажа какво се случи. Роб, Брус и аз, с групите си, имахме заедно турне в Америка. В един от свободните ни дни се организира вечеря. Седяхме на една голяма маса, на която имаше непреброимо количество бутилки с вино. Страхотна вечер, всички бяха в добро настроение, смеехме се и разказвахме истории от турнета. В един момент Род Смолууд, мениджърът на Iron Maiden, стана и вдигна тост за успешното ни турне. Род каза: ”Мисля си, че Роб, Брус и Джеф трябва да направят група на име The Three Tremors”, каза го като шега с тримата тенори Доминго, Карерас и Павароти. Всички на масата се смяха, но някой, който е чул разговора отстрани, го пусна като слух и във всяко интервю, което прави който и да е от нас тримата, все този въпрос ни се задава. Странна история, нали, луда?
- Споменахте многото вино на масата. Още ли колекционирате вино?
- Аз колекционирам, произвеждам, продавам и пия вино, но невинаги в този ред.
Коментари (0)
Вашият коментар