Адвокат Николай Антов бил приятел с най-великите оперни басове Николай Гяуров и Борис Христов
Адвокат Николай Антов от Пазарджик е бил приятел с двама от най-великите оперни басове в света - българите Борис Христов и Николай Гяуров.
С Гяуров играят футбол в младежките си години в родния Велинград.
Младият и никому неизвестен следовател Антов от Пазарджик през 1969 г. се осмелява да пише на великия Борис Христов, който живее в Италия, и поставя началото на една приятелска кореспонденция, която продължава години.
“Някъде през 1945-1946 г. във Велинград имахме много добри отбори по волейбол и футбол. Николай Гяуров беше година-две по-голям от мен, но се знаехме, защото играехме заедно. По това време свиреше на кларинет в прословутия читалищен оркестър.
Свиреше и на пиано,
но като певец още
не беше известен
Само малък кръг приятели знаехме какъв глас има”, разказва Николай Антов, който вече играел в юношеския футболен отбор на велинградския “Чепинец”, където Гяуров опитвал да стане вратар.
“Това не му се удаваше, но той тренираше много упорито, какъвто бе във всичко, с което се захванеше. Сближи ни най-вече музиката. Аз от дете имах увлечение към класическата музика, а при него това беше повече от очевидно.”
Всички разбират за необикновения певчески талант на Николай Гяуров едва в последния клас на гимназията. След тренировка младежите ходят да се къпят в прословутата Вельова баня. В нейния басейн младият Гяуров се отпускал и запявал. Мощният му глас в съчетание с голямата акустика в банята превръщали изпълненията в незабравимо преживяване за съучениците.
Само няколко месеца по-късно бъдещият световен бас заминал да учи пеене в Москва.
“Видяхме се няколко години по-късно на градския басейн във Велинград. Аз вече учех право в Софийския университет, а той завършваше московската музикална академия и готвеше дипломната си работа”, разказва юристът.
Гяуров помолил приятеля си да се отделят малко по-настрани от останалите край басейна и започнал да му разказва как ще изпълни арията на клеветата от “Севилският бръснар” на Росини, каквато била дипломната му задача.
“Ти познаваш
изпълненията на
Борис Христов, аз не
искам да го копирам
и затова ето тук ще направя така”, обяснявал на приятеля си младият Гяуров и запявал тихо дадения пасаж от арията.
След това естествено питал за мнението на бъдещия юрист. Това била и последната голяма среща между двамата приятели. След години, когато Гяуров вече бил световноизвестен, Николай Антов пътувал из Австрия. В Залцбург по време на разходка минал край операта и видял афиш със съобщение, че същата вечер Гяуров ще пее в ролята на Филип от “Дон Карлос” на Верди.
“Разкъсах се от желанието да му се обадя вечерта в операта и да отида на представлението и от усещането, че пътищата в живота ни вече са много различни. Освен това се притеснявах, че преди представление дори големите артисти се концентрират и мислят само за предстоящото си изпълнение”, казва доайенът на адвокатите в Пазарджик.
В крайна сметка така и не се обадил на стария си приятел в Залцбург. Някъде през 2003 г. преди смъртта на Гяуров Николай Антов се разхождал из Велинград и видял великия оперен певец на вратата на къщата му да изпраща някакви гости.
Адвокатът се приближил и попитал: “Ще ме познаеш ли?” Гяуров се усмихнал широко и произнесъл името на приятеля си от детинство. По време на разговора Антов разказал на оперната звезда за терзанията си в Залцбург и обяснил защо не се обадил. Гяуров помълчал замислено и отвърнал: “Сгрешил си, трябваше да се обадиш.” Това била последната среща между двамата.
Така между тях не станало и дума, че
Антов водел
кореспонденция и
с Борис Христов
За първи път юристът чул името на изключителния бас в края на 40-те години на миналия век във велинградски санаториум. Казали му го лекари, с които слушал негово изпълнение по радиото.
“Слушах в захлас, без да знам кой е. Тогава лекарите ми казаха, че това е наш певец, българин, и се казва Борис Христов. Запомних името и гласа завинаги”, спомня си Антов.
Младежът от Велинград много искал да учи инженерство в тогавашото ВМЕИ “Ленин” заради любовта му към математиката и физиката.
Не го допуснали да кандидатства, защото баща му бил “неблагонадежден”. Казали му, че може да запише право в Софийския университет, защото комунистическата власт смятала тогава тази специалност за безперспективна.
Когато завършил, го назначили като следовател към прокуратурата, по силата на работата си контактувал със стари адвокати в Пазарджик, които му разкрили малко известен факт, когато споделял увлеченията си към класическата музика с тях. Великият Борис Христов, обявен за невъзвращенец и враг на народа в онези години, е завършил право в Софийския университет и е бил стажант в съда в Пазарджик.
Работили с младия стажант колеги на Антов му разказали, че като юрист Христов бил изключително акуратен и с богата езикова култура. Ако не се бил насочил към оперното пеене, щял да е блестящ юрист.
Воден от любопитство, през 1969 г. Николай Антов намира адреса в Италия на великия бас и му пише писмо.
“В обръщението си написах - Уважаеми г-н Борис Христов, драги колега”, разказва Антов и сам се учудва на младежката си дързост, още повече в онези години.
В това първо писмо поставил и малко дървено кукерче, което негов приятел художник направил специално. Антов признава, че когато писал писмото,
въобще не се надявал,
че ще получи отговор
Минало известно време и младият следовател дори забравил за писмото до певеца, когато един ден намира в пощенската си кутия син плик и като прочел надписите на латиница, не повярвал на очите си.
Писмото било от Борис Христов. Той пишел със стария български правопис и малко неразбираемо. Така започнала кореспонденцията между никому неизвестния Николай Антов и великия Борис Христов, която продължила няколко години.
Писмата на световноизвестния българин били кратки и общи. На няколко пъти Антов получил и картички от различни краища на Европа. В едно от писмата си младият следовател помолил Борис Христов да му изпрати плочи със свои изпълнения, защото в онези години в България нямало откъде да се намерят.
“Той ми отговори, че не може да ми изпрати пластинки, така наричаше грамофонните плочи, защото е забранено. Но ми съобщаваше, че му предстоят записи в катедралния храм “Св. Александър Невски”. Посъветва ме, като разбера, че е пристигнал в България, да отида да го намеря в храма, където ще се запознаем лично и ще ми подари и плочите”, с тъга си спомня Антов.
Пристигането на Борис Христов в родината е широко отразено от тогавашните медии, но Николай Антов не набира смелост и не отива да се срещне с него.
“Не знам защо не отидох в София. Притеснявах се, че там го чакат много хора. Уплаших се и да не бъда пренебрегнат. Кой съм аз - едно следователче от Пазарджик. Сега съжалявам. Това беше единственият ми шанс да го видя на живо.”
След това Николай Антов повече не посмял да пише на Борис Христов. Най-много го измъчвала мисълта, че великият певец може би му е носил плочи с изпълненията си, а той така и не отишъл да ги вземе.
Преди окло 5 г. у Антов се зародила идеята да се сложи
паметна плоча на
Борис Христов на
съда в Пазарджик,
от която да стане
ясно, че великият
певец е работил като
стажант юрист там
Споделил я с приятеля си адвокат Хари Харалампиев. За да реализират идеята си, чрез депутата Методи Андреев са изпратили писмо до правосъдния министър, който трябва да разреши поставянето на паметната плоча.
Според двамата юристи един подобен паметен знак ще е чест за Пазарджик и местния съд.
Коментари (0)
Вашият коментар