Прея: Първата песен, която научих като дете, беше “Една българска роза”

-Hаправихте ново парче, което скоро трябва да се завърти в ефира, колко време работихте върху него?

- То е вдъхновено от едноименния роман на Дженифър Нивън “Всички наши места”. Не искахме да преразказваме книгата, а да предадем емоцията, която тя оставя, след като човек я прочете. Музиката е на Боян Христов, аранжиментът е на Борислав Бояджиев и Румен Бояджиев-син, а текстът е мой с малко помощ от Илия Григоров. Клипът е дело на Бойко Щонов и снимахме на Северното Черноморие в началото на октомври. Правихме кадри около София и в студио.

- Преди броени дни се състоя първият ви самостоятелен концерт, как мина?

- Направихме го заедно с “Прея лайф бенд”, състоящ се от четирима музиканти. Чувствам се много заредена. Приятно съм изненадана от реакцията на публиката. Предстои ни участие в Лондон през зимата. До момента имам осем авторски парчета, които изпълняваме, и включваме няколко кавъра на мои любими изпълнители.

- Покрай музикалните формати непрекъснато се появяват нови имена на сцената, тази конкуренция притеснява ли ви?

- Напротив, води до развитие. Радвам се, че в момента съществува това явление. Ще развие българската музикална индустрия, която има нужда от това.

- И все пак пазарът ни е доста малък за толкова много изпълнители.

- Не мога да кажа, че има кой знае какъв пазар, никой не си купува музика. Има търсене за участия. Дълго време предлагането беше слабо и сега хората имат интерес към живите изпълнения. Наличието на толкова много имена носи само позитиви.

- С кои от колегите ви поддържате приятелски отношения?

- Трудно ми е да ги изброя. Всички сме заедно... Най-близкият ми кръг от хора са музиканти и хора на изкуството, защото споделяме общи интереси.

- Имате екзотична визия и смесена кръв, как са се запознали родителите ви?

- Семейството ми е много интересно и цветно. Баща ми е от Нигерия, майка ми е българка, но са се запознали в Солун. Тя работела в заведение за психично болни, а той е учил право. Не знам как точно са се запознали, но съм се появила аз. Двамата са пристигнали тук и са започнали да градят съвместен живот, като идеята е била той да протича между България и Нигерия. Но баща ми е загинал при катастрофа, когато съм била на 11 месеца. Отгледана съм от майка ми и баба ми.

- Ходили ли сте в Нигерия?

- Все още не съм. Поддържам контакти с мои роднини и със сигурност искам да отида някой ден.

- Имате ли приятел?

- Да, от известно време. Запознахме се чрез общи приятели.

- Как се справяте с досадни ухажори?

- Много трудно мога да съм груба към непознати. Но понякога се налага. Като цяло се старая да бъда дипломатична.

- Все пак понякога мъжете прекаляват, каква е била най-емоционалната ви реакция?

- Така е, случва се да не ти оставят избор и ми се е случвало да се разкрещя.

- Освен с музика с какво друго е свързано ежедневието ви?

- Обичам да готвя, да правя бижута, ходя на фитнес, а едно от любимите ми занимания е да карам колело.

- Каква кухня предпочитате?

- Експериментирам, страхотен фен съм на азиатската кухня, но още не съм се специализирала. Много ми харесва японската. Уча се и засега ми се получава. Търся рецепти в интернет, ходя да опитвам японска храна и след това пробвам да я възпроизведа. Ходила съм на семинар за приготвяне на суши. Научих основни техники и май съм добра, така казват хората, които са опитвали това, което съм приготвяла.

- Сигурно често имате гости?

- Готвенето ме разтоварва, правя огромни количества храна и обикновено каня приятели.

- А с бижутата как се справяте?

- Не съм ходила да се обучавам някъде, това е просто хоби и не мога да кажа, че се получават кой знае какви неща за разлика от кулинарията. Приемам го също като някакъв вид медитация. Приятно ми е да нося ръчно изработени неща, опитвам се да подкрепям така родни дизайнери. При моите творения експериментирам.

- Защо избрахте музиката като свое бъдеще?

- Това е най-универсалният език, чрез който мога да кажа всичко, перфектната основа на всичко.

- Помните ли първите песни, които сте пели като дете?

- Първата беше “Една българска роза”, баба ми ме научи. Пеех я вкъщи, на двора, имах една приятелка, с която бяхме много креативни и непрекъснато измисляхме разни неща. Изпълнявах я пред бабите от квартала. Иначе им изнасяхме и куклен театър, слагаме един бял чаршаф и изнасяхме кукли навън. Правехме си сценарии.

- Децата се лутат в желанията си с какво искат да се занимават, като пораснат, на колко години бяхте, когато разбрахте, че пеенето ще бъде вашето поприще?

- Доста време се лутах и аз. Майка ми с охота приемаше всичко това и ме насърчаваше. Дълго време ходех на актьорско майсторство и до последно бях убедена, че това ще бъде нещото, с което ще се занимавам. Спортувала съм плуване, баскетбол, плуване, но нито едно от тях не беше за мен. Около 6-7 години се занимавах с танци, ето това много ми допадаше - хип-хоп и танцово шоу. Бях на около 16 г., когато музиката ме дръпна и си казахме взаимно, че това ще бъде... Майка ми пее страхотно, много обича музиката, така че застана плътно зад гърба ми, а и тя май е знаела много преди мен, че ще се занимавам с това. Винаги ме подкрепя и се старае да е оптимистично настроена. Възпитала ме е на същото и то е главният двигател, който ме дърпа напред. Иска ми се да мога да споделям това, което съм научила, пред все повече хора.

- Много ваши колеги казват, че вече няма смисъл да се издават албуми, защото все по-малко хора ги купуват. Вие бихте ли издали своя тава?

- Определено. Задължителна стъпка в живота на артиста. Разбирам и тези, които не искат, но всеки е с неговите си приоритети. Иска ми се да направя концептуален албум. Първият трябва да е перфектната визитка, най-вероятно ще се слуша от ценители на моето изкуство, от хора, които искат да ме познават като артист. Така че ще се постарая да се разкрия възможно най-много чрез музиката.