Има от дренки, арония, зелени орехи. Във всеки добавял различни билки
От около 5-6 години Ути Бъчваров е страстен колекционер на малки чашки за ликьор. Затова, където и да ходят по света, много негови приятели отиват до антикварен магазин и попълват колекцията му с най-различни като размер, форма и украса. Така събрал около 200 красиви малки чашки. Приятелите му знаели, че ги събира, но не знаели защо. Едва сега разбират, че през последните две години той е произвел в домашни условия бутикова серия от плодови ликьори със 100% български продукти.
Преди около 7-8 г. Ути се научил да прави вишновка от своя приятел Михаил Заимов – пътешественик и фотограф. С всяка изминала реколта ставал все по-добър и по-добър. Започнал да добавя към вишновката и друг ликьор и
сам създал
нова рецепта
Така се вдъхновил за новия проект, с който се захванал преди 2 г. и запазил в тайна досега. Решил да го реализира в скромна бутикова рамка и с едно главно обещание към самия себе си – никога да не се лакоми да излиза извън рамките на собствената си любов. “Проблемът на повечето създатели е, че те превръщат своята голяма любов в определен вид индустрия и създаденото от тях престава да бъде онова бижу, което е било в началото”, казва Ути.
Открай време той се чудел как точно да обвърже фамилията си с производството на някакъв алкохол. Защото като един истински Бъчваров не можело да няма една малка дестилерия зад гърба си. Създал малка работилница с автентичен вид – украсена с бали сено, с масивни дървени плотове, където прекарвал много време в търсене на най-добрата рецепта. Така създал чисто нова вишновка. “Тя е едно от запазените емблематични български творения. Както можем да кажем, че тараторът е български, същото е и с вишновката. Тя се настанява по нашите трапези чисто исторически веднага след Освобождението, когато дамите, които се събират да клюкарстват в следобедните часове, са имали нужда от подкрепата на сладки вкусни питиета. Ликьорът идва като идея от Франция, но претърпявайки промени според българския вкус и добавка - тогава от ракия, защото ликьор се е правел със захар и ракия, се превръща в типичен продукт, който започва все повече и повече да властва по трапезите в България”, разказва Бъчваров.
Съществуват най-различни рецепти, като своята Ути ще запази в тайна. Споделя обаче класическата бабина рецепта за вишновка, различна от неговата. За нея са ви необходими равни количества вишни, ракия и захар. Смесват се в стъклени шишета и се оставят на слънце за един месец, без да се обръщат или разбъркват. После течността се прецежда и се пие.
В експериментите си Ути стигнал и по-далече. Освен от вишни,
направил ликьори
от диворастящи
боровинки,
малки зелени орехчета, добре узрели дренки, от био арония и още някои плодове. Вместо ракия, както правят повечето хора вишновката, или спирт, който заедно с лимонена есенция се превръща в италианско лимончело, той добавил двойно преварен винен дестилат. И за да получи още по-добра хармония във вкуса, към всеки ликьор сложил и комплект от билки. Обикновено този микс се пази в голяма тайна. Ути обаче решил да направи етикети на бутилките и на тях да изпише всички български билета, които е сложил. “Например вишновката е с билки за любов – магарешки трън, бабини зъби, листа от рози и още няколко, които реално помагат. Зеленият орех е с комплекта билки за храносмилане. Има билки за тонус, за детоксикация – миксове, които направи мой приятел, който е биолог и се занимава с това – купуване и селекция на билки. Взел съм най-чистите билки и съм ги вкарал в хармония с плодчетата”, казва Ути.
Ликьорите му
отлежават с тях не
в бутилки, а в бъчви
След това всяко шише получава номер и е лично подписано от него, за да е серията наистина бутикова. “Има определен брой бутилки, след което те просто свършват. Истинска бутикова серия. Догодина реколта 2016 ще е по-различна от тази година”, казва Ути.
След производството на ликьорите му останали плодчетата, от които решил да направи серия конфитюри. Те са напълно безалкохолни, защото при варенето алкохолът се е изпарил, но ароматът на ликьор е останал. Затова сладката са много подходящи за гурме ястия – за сирена, дивеч, за сладолед и т.н. Андре Токев е един от най-големите фенове на ароматните конфитюри и дори в момента подготвя специално меню в неговия ресторант, в което ще ги интегрира. “Той е един от първите хора, които ме подкрепиха и за идеята да оползотворя плодчетата”, казва Ути.
Според него в България пиенето на ликьор тепърва ще се превърне в мода. Но само в малки количества. “Моля ви, не прекалявайте с ликьора – той е сладък и ако изпиете една бутилка, на другата сутрин ще ви цепи глава. Иначе алкохолният градус е 20, човек може да изпие едно малко ликьорче и сутринта – за тонус, за детоксикация, за блясък в окото”, казва още Ути Бъчваров. Лично той ще черпи с ликьор по Коледа и Нова година, така че с подаръците за празниците е вече готов.
Коментари (0)
Вашият коментар