№1 беше Пенчо Кубадински - авджийството е в кръвта му, имаше и много свободно време, казва Христо Христов-Референта, бивш директор на държавното ловно стопанство "Кормисош":
ПЕНЧО КОВАЧЕВ
(Продължение от съботния брой)
- Благодарение на “правешката връзка” ли станахте директор на ловно стопанство “Кормисош”, г-н Христов?
- Не. Нито ме е познавал Живков, нито ген. Кашев. 16 години работех в горското стопанства на Етрополе и 7 - в едно секретно поделение. През 1979 г. им трябвало човек да оглави “Кормисош” и един приятел се сетил за мене. С Живков се срещнах една година по-късно, когато дойде на лов. Казали му, че съм от Правец, и той ме извика да се запознаем.
- Какво ви каза по време на запознанството?
- Пита ме от кои хора съм. Казах, че баща ми се казва Васил Христов Ников, двамата са учили заедно. “Да, знам - каза Живков, - той беше много беден човек.” “Той беше много по-беден от мене”, реагира баща ми, когато му казах.
- Защо стопанството носи името на българския хан Кормисош?
- Бай Пенчо
Кубадински
му е кръстникът
Той си падаше по историята и казал, че там бил аулът на хан Кормисош.
- С какво “Кормисош” се различаваше от другите ловни стопанства?
- Всяко ловно стопансто си имаше своите специфични условия и основен вид дивеч. Ние бяхме мечкарско стопанство, толерираше се мечката. В Девин бяха козите, в Разград - елените, и т.н.
- Колко мечки имаше в Кормисош, когато постъпихте на работа?
- Имаше затворени 10-12 мечки, а в района - около 50-60. Контролирахме външните много изкъсо и появеше ли се стръвница, веднага я убивахме. Макар че имаше разпореждане отстрелът й да се разрешава от Министерството на горите, не питахме никого и си я убивахме.
- Колко беше територията на ловното стопанство?
- 360 000 декара! Беше на териториите на четири горски стопанства - Тополово, Смолян, Лъки и Асеновград.
- Вярно ли е, че сте ходили в Румъния, за да внесете мечета?
- Поначало мечките бяха внесени от Румъния. Понеже през 1967-1968 година популацията на мечката започва да намалява, правят това стопанство и внасят мечета от Румъния. Пускат ги сред по-големите и те не оцеляват, местните ловци ги избиват. За да се размножават нормално мечките, трябва да им се осигури спокойствие. Румънските мечки бяха по-тъмни и по-злобни.
- Като Чаушеску?
- А така! (Смее се.) Имаше едно по-младо мече, затворено в клетка. Беше много злобно и ако човек минеше по-близо до клетката, замахваше с лапа да го загребе. Идва бай Пенчо и аз казвам, че съм кръстил това мече Чаушеску. “Шефе - така се обръщаше той към мене, - по-дипломатично! Кольо ще му казваш! (Малкото име на Чаушеску е Николае - б.а.)
- И кога пускахте мечките от клетките на свобода?
- Откакто аз отидох там, не е пусната нито една. Вече популацията си беше нормална и нямаше нужда да ги пускаме.
- И тия стоят в клетките, доката умрат, така ли?
- Не е умряла нито една по мое време. Давахме ги на разни мечкари, дадохме няколко и на ловното стопанство “Мазалат”.
- Кое беше любимото ловно стопанство на Тодор Живков?
- Нямаше любимо стопанство, ходеше навсякъде. Но най-често ловуваше във “Воден” - за елени, идваше и при нас за дива свиня. Във “Воден” край Разград популацията на елените беше най-добра.
Живков имаше
световен рекорд
с убит там елен
При нас пък най-добра беше популацията на дивите прасета.
- Защо точно на тях?
- Преди аз да отида в “Кормисош”, ловните корифеи доста са го оспорвали. Тогава основният вид животни са били елените. Еленът може да се развива на килограми там, но не може да направи големи рога, защото хранителната база е бедна. Рогът е белтък, трябвя да има хлебнина, както казваме, да има зърнена храна. Когато напуснах през 1990 г., там имаше над 600 елена. Бяха много хубави, но стигаха най-много за златен медал. А целта бяха капиталните трофеи за международни изложби и рекорди.
- Пенчо Кубадински често ли идваше в “Кормисош”?
- Преди да отида там, предишният директор и хората му бяха спретнали една интрига. Че бай Пенчо отивал първи на лов и убивал големите животни, та да няма след това за Живков. А пък нали ефрейторът не обича да му се наднича в канчето и интригата била готова. Но аз я туширах после.
- Вие сте видели 2 и 200 през тези години, дайте да разрешим една загадка: кой все пак беше по-голям ловец - Живков или Кубадински?
- Каква загадка, бе?! Бай Пенчо е ловец №1! Той беше ловец по природа! Не че и Живков не беше, но бай Пенчо имаше повече свободно време от него и беше вникнал в магията на лова.
Живков също обичаше да ходи на лов, но той нямаше толкова време, затова наблюдавахме кога дадено животно е за трофей и го канехме. Истината е, че и държавните глави се състезаваха по този начин - с трофеи. Това си беше международна практика
- Добре, но “Кормисош” е приоритетно за мечки, пък Живков идва да отстрелва глигани. Защо така?
- Мечките в България не могат да бият румънските. Световният рекорд за мечка беше на Чаушеску. Имаше хора, които се докарваха на Живков и му обещаваха, че ние ще направим по-голям рекорд. Не може това да стане у нас.
Казвали са ми, че в Карпатите били създадени много големи ловни стопанства. В някои от тях имало специални улеи и като изкарат 3000 войници да викат, те вкарват мечките в улея. Един път сложили Живков пред такъв улей и той утрепва 7 мечки! Едната от тях застрашавала рекорда на Чаушеску и румънците веднага я скрили.
- 7 мечки?! Това си е масово убийство.
- Ами така е. И тук може да стане...
- И като не можеше да победи Чаушеску при мечките, Живков се насочи към глиганите - така ли?
- Не че не е можел при мечките. Той си ловуваше мечки, ние
всяка есен му
подготвяхме по
една стръвница Имаше златен медал за череп на мечка, но не можеше да бием Чаушеску.
- Как му подготвяхте на Живков стръвница за отстрел?
- Щом се явеше някоя, започвахме да я захранваме. Тя идва редовно на мястото за храната, и то винаги в точно определен час. Живков я чакаше там и я гръмваше.
- А за глигани как ловуваше така, че да прави рекорди?
- Когато отидох в “Кормисош”, за бай Пенчо бях нещо като парашутист. Той познаваше директорите на всички ловни стопанства. Тогава те бяха 28, после станаха 32 и навсякъде кадруваше бай Пенчо. И като отидох в “Кормисош” първата ми работа беше да взема литературата, ловноустройствения проект, да науча биологията на дивеча. Иначе щях да се изложа пред бай Пенчо, той знаеше колкото един професор. Всичко знаеше. Знаеше световните рекорди по света и у нас, всичко - това му беше в кръвта. И имаше и време.
В следващ брой: Живков подобрява световен рекорд на Гьоринг от 1936 г. за глиги
Коментари (0)
Вашият коментар