Как бивш хлебар сложи в джоба си Умберто Еко и Паулу Коелю

Самоукият италианец разцепи страната на две - едните го възхваляват, другите се гнусят

Oпитайте се да произнесете името Фабио Воло пред някой италианец, без значение дали е ваш приятел или го срещате за пръв път в живота си. Веднага ще си дадете сметка дали имате пред себе си псевдоинтелектуалец, който се гнуси от “низшите” вкусове на масите, или сте изправен пред човек, на когото нищо италианско не му е чуждо. Ако пък ви каже, че не е чувал за Фабио Воло, той просто не живее в Италия.

Сигурно няма друг персонаж, чието име така да разделя хората, които четат книги на Ботуша (според статистиките един от всеки двама италианци чете поне по една книга годишно). За едни обаче името Воло звучи като музика, а за други – като псувня.

Фабио Воло е артистичният псевдоним на родения през 1972 г. до Бергамо Фабио Бонети. Но кой е той и защо е 100% феномен? И тук дефинициите се разделят на два лагера.

Първият го определя като писател, като се има предвид, че с

издадените от него 8 книги

в над 6 милиона копия

в Италия е по-продаван в малкото години, в които е творил, както от италианските класици, така и от автори на бестселъри като Дан Браун, Паулу Коелю и Умберто Еко.

Вторият лагер, включващ представители на “висшата” култура, обаче отказва да го определя като писател. А и как да сложиш под една черта автора на “Името на розата” Умберто Еко и бившия хлебар Фабио Воло, който дори не е завършил средно училище?

Може би обаче именно заради този факт в биографията му книгите му се купуват като топъл хляб и са все начело в класациите по продажби и месеци след публикуването си. Последната му книга или книжле, както биха казали презиращите го - “Това е животът”, има абсолютно същата съдба като предишните.

Или с други думи - подлудява половин Италия и погнусява другата половина.

И в нея, както и в предишните романчета става въпрос за перфектен микс от секс и банални неща.

Воло не рови в дебрите на човешкия мозък, нито пък завърта заплетени интриги. Той пише на прост, дори елементарен език и четейки го, сякаш слушате на глас собствените си мисли, които се въртят като мухи в главата ви.

В книгите на Воло не става въпрос за гръцки трагедии, а за онази дребна тъга, “която ви наляга в неделя вечер преди лягане,

когато си спомните,

че не сте проснали

дрехите от пералнята”

Подобни незначителни неща, от които светът не се променя, но които обитават ежедневието на всекиго или поне на много от милионите читатели на Воло, са причина книгите му да действат като магнит за средния италианец.

Това е и обяснението защо баналната история за кризата, която настъпва в една двойка след раждането на детето (сюжетът на последната му книга), е много по-интересна за четене, отколкото историята на големи, колосални трагедии в света. Средният италиански читател обича дребните драми, които тресат всеки ден ежедневието му.

Така че, обобщено с едно клише, Воло просто напипва най-точно пулса на съвремието си. Затова и се харесва толкова много. Инженерите на интелектуалната мисъл обаче го ненавиждат и смятат писаното от него за глупости, така че никога няма да видите Фабио Воло в сериозни литературни дебати по телевизията.

Воло обаче е феноменален и с ред други неща, които прави в Италия. Освен писател той е и актьор, певец, диджей, шоумен, радиоводещ.

 Разбира се, и тук критиците биха спорили разпалено по повод използването на тези определения, като се има предвид, че и в тези “културни” сфери Воло е напълно самоук.

Това обаче съвсем не му пречи да владее перфектно тези занаяти и да пълни кинозалите, както и да събира милиони слушатели пред радиото – много по-добре от стотици други професионалисти във въпросните сфери.

Всъщност именно изявите му в музиката бележат началото на неговото “културно” амплоа. След като

отказва да се

запише в гимназия,

Воло (навремето все още Бонети) работи като хлебар във фурната на баща си.

Междувременно обаче записва няколко сингъла в стил данс, единият от които се нарича “Воло” (в превод - полет). Оттам и артистичният му псевдоним.

През 1996 г. младият Воло става един от гласовете на радио “Капитал”, а по-късно води и три издания на тв програмата “Хиените”. През 2000 г. пък подхваща друга глава от биографията си – в радиопредаването “Сутрешен Воло (полет)”.

Тогава публикува и първата си книга “Излизам да се поразходя”, която веднага продава 300 000 копия. Оттам нататък Воло е като лавина – повличат се едно след друго участия във филми заедно с известни актьори (11 филма досега), водене на успешни радио- и тв предавания и най-вече книги, които изкачват върховете на класациите по продажби.

Във всичките си творби той разказва за себе си и за преживяванията си. Едва в шестия му роман “Първите утринни лъчи” (2011 г.) главен герой е жена. Всичките му книги в Италия са публикувани от най-голямото издателство - “Мондадори” на Силвио Берлускони.

В биографията си Фабио Воло е записал дори изяви като

дубльор във филми,

сценарист и

театрален актьор

 Какъв е в крайна сметка? Самият той се определя така: “Пиша, но не съм писател. Правя телевизия, но не съм тв водeщ. И като диджей нямам кой знае каква музикална култура. Правя много неща просто защото не мога да правя добре нито едно. Посредствен съм, но пък и другите са толкова зле, че успявам да се вместя между тях и аз.”