Веселин Василев от "Фермата": Отслабнах 11 кила

* Майорът смята да влезе в политиката като мажоритарен играч

Веселин Василев, майорът от току що завършилото риалити "Фермата" по бТВ, не стигна до финала, но натри носа на доста по-младите участници не само с физическа сила, но и с воля за победа, с което стана най-популярният играч в шоуто. Той е роден в Добрич през 1960 г., зодия Телец. От 6-годишен всяко лято гостува на дядо си и баба си в Добруджа, където се запознава с природата, животните, селския труд. Затова казва, че "Фермата" го е върнала в детството му. Твърди, че е от хората, които се разтоварват от досега със земята. Гледа в дома си над 50 вида растения, винаги си носи по някое от пътуванията в чужбина. Малко странно хоби за мъж, но го препоръчва на всички, които искат да се отърват от стреса.

- Освен в Добрич, къде другаде си живял?
- Като офицер започнах службата си в Сливен след завършването на военно училище в Шумен, после седем години бях в Ямбол, след това - в Търговище, и от 1989-1990 г., при така наречената промяна на системата в България, постъпих във Военна академия "Г.С. Раковски". След конкурс постъпих в Министерството на отбраната, работил съм малко и в МВР, в Министерството на транспорта и последно - в 41-вото Народно събрание бях експертът, който отговаря за подготовката за бедствия, кризи, аварии и тероризъм.

- Сега какво работиш?
- В момента съм на борсата, защото преди предаването приключих взаимоотношенията си с фирмата, в която работех, и сега си подготвям документите за пенсиониране. Решил сам, ако се наложи, дори да си платя годините за военното образование, и да се пенсионирам. Мисля, че имам това право със 17 офицерски години. Ще го направя по простата причина, че с всяка измината година виждам как месеците се увеличават, а моите колеги вече са пенсионери. Но поради това, че през последните 15 години аз смених шестима министри - един ме взимаше, друг ме махаше, не успях да си направя трудовия стаж.

- Как семейството прие участието ти във "Фермата"? Всъщност как изобщо реши да участваш?
- Видях обявата за това предаване и като човек, който обича растенията, животните, земята, труда на село, се амбицирах и си пуснах документите. Може би съм отговарял на това, което са търсили в моята възрастова група. Имаше дълъг процес на кастинги, ролеви игри, попълвахме много тестове и мисля, че добре се получи. След като започнах да ходя на интервюта и ме одобриха, разбрах, че независимо от мен и големият ми син си е пуснал документите, но той не беше одобрен.

- Отначало беше мразен, а после обичан герой. Как го постигна?
- Това е първото издание на "Фермата" в България и най-интересното е, че бях първият фермер през първата седмица на първото издание - един от най-крещящите и противоречиви герои, който започна много хард към колегите през първата седмица, затова и един от най-мразените, накрая станах един от най-любимите герои на всички зрители.

- Как се чувстваше сред доста по-младите играчи?
- Още в началото на играта се видя, че разликата между поколенията е много голяма - по отношение на трудовите навици и познанията за селскостопанския начин на живот. Но в края на краищата за мен резултатите са положителни, защото все повече хора в България трябва да повярват, че всеки един може да се върне на село, да си възстанови една малка ферма, да се труди и да живее малко по-спокойно.

- Би ли отишъл да живееш на село, като се пенсионираш?
- Да, като се пенсионирам и ако не успея да се включа в активната политика след две години, съм решил за себе си да се прибера, да си върнем земите от арендаторите с брат ми и да започнем да си ги обработваме сами. Имаме земя в Добруджа, около 150 дка, и е хубаво, че я запазихме. Не се сетихме да я уедрим, да купим още малко, когато земите бяха евтини, но божа работа...

- Семейството ти едва ли ще е очаровано да се върне на село.
- Жена ми не иска да се връща, нито да чува за селска работа, защото тя е свързана с много, много пот, кал и мизерия.

- Тя как реагира на влизането ти във "Фермата"?
- Каза: "Това е твоят избор. Ще търпиш и няма да се оплакваш, защото ти си го направи". Беше много амбицирана да стигна до финала, аз бях на косъм от него, може би бях най-противоречивият и затова търсен за дуели играч и се получи, че като най-възрастния, аз имах три дуела и ако бях останал и след третия, както се развиваха нещата, щях да отида и на четвърти. Но вече бях отслабнал 11 килограма, бяха ми се изчерпали много от силите, а и Симо, с когото се борих на третия дуел, е професионален спортист, 21 години по-млад от мене.

Доц. Павел Павлов: Липсата на религия и вяра е най-големият ни проблем

Общество без ценности е способно да се самопогуби дори от въображаема опасност, предупреждава богословът

Д-р Павел Павлов е доцент в катедра Историческо и систематическо богословие в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Член е на Богословската комисия към Св. Синод на Българската православна църква и на редколегията на списание "Богословска мисъл" (2001-2005). Директор е на международния център за богословска и научна култура. Преподава дисциплините История на Църквата, История на православното богословие през ХХ век, Християнско поклонничество. Автор е на няколко книги и на множество научни публикации в специализирани издания. Роден е в София. Завършил е Духовната семинария.

Специализирал е История на балканските църкви в Солунския университет. Има щастливо и здраво семейство с пет деца, които се опитва да възпитава в християнски ценности. По повод предстоящите празници попитахме доц. Павел Павлов дали българите разбират смисъла на Рождество Христово, кой е виновен за липсата на ценности в съвременното общество и има ли наистина война между християнството и исляма.

- Г-н Павлов, знаят ли според вас българите как да посрещат Рождество Христово?
- Когато говорим за българските традиции, много добре знаем как се посреща Рождество Христово и какъв е смисълът на това уникално събитие в историята на спасението на света. Това е ден, в който Синът Божий, второто лице на светата троица, се ражда като едно дете в затънтена провинция на тогавашната Римска империя. Важно е да се схване от хората самият богословски смисъл на случилото се - Синът Божий става син човечески. Оттук насетне посланието на празника е тържество и радост, защото Синът Божий е станал син човечески. Това е голямото, космическото измерение на празника - приобщаването на човека към Бога.

- А съвременните хора осъзнават ли важността на това събитие или за нас това са просто поредица почивни дни, в които ще хапваме и пийваме?
- Зависи от самите хора, от тяхното възпитание и начина, по който подреждат ценностите си като разбирания, начин на живот и бит. Самата трапеза е изключително важна за празника. Най-важното като послание в християнството е събирането на общностите заедно. Да бъдем заедно с нашите близки на този празник е една от малкото традиции, които сме запазили.

- На какво отдавате това забравяне на традициите?
- Загубата на памет и на традиция е една от най-големите трагедии за българите през XX век. Поне две поколения са възпитани в радикално атеистичен дух, с изкореняване на автентичните измерения на християнството, в които измерения съществуват и ценности, и радости, и празници, и начин на живот. Тия неща са доста накърнени, не само заради атеистичната идеология, но и заради особената съдба през XX век за българите. През първата му половина ние преживяваме много трагични събития, които съкрушават полета на едно, две български поколения. Това е времето на войните. Във втората половина пък изживяваме друга трагедия, не по-малка от първата, в опит да бъде изтръгнат българинът от неговите корени. Поради новия начин на живот хората са преместени от родните си места в големи градове, където липсва всякаква връзка с техните родови места. Затова съвременният българин, от 40 години нагоре, който трябва да носи стабилност в българското общество, е с накърнена връзка с автентичното християнско предание. Днес все по-често младите ни връщат към автентичното християнство, а по-възрастните пазят само негови битови или фолклорни измерения. Нарушено е пренасянето на дълбокия смисъл.

- Непрекъснато се твърди, че българите са много гостоприемни и всеки биха приели в дома си, но като че ли това не е съвсем така?
- При онези две поколения, за които говорим, това е само форма. Съществува някъде в провинцията. Българинът иска да бъде гостоприемен, човеколюбив, щедър, афиширайки своите ценности, но същевременно не е щедър, обикновено не е и гостолюбив. Разбира се, има и изключения, но като цяло в големите градове реалността е различна. Тук се говори за тези неща, но не се прилагат. Той е беден, смачкан, малък като надежди, без вяра и упование, човек стресиран, който не може да прояви великодушие. Няма я широтата на българската душа. Тя е стегната, мъничка душичка.

- Какво поколение ще остави това общество, живеещо без вяра, надежда и човеколюбие?
- За разлика от времето на комунизма, когато нямаше алтернатива, в днешно време вярвам, че ние като родители можем да възпитаваме децата си по различен начин и затова сега изборът и отговорността на родителите е много по-голяма. И днес все още някои хора разчитат детските градини да направят децата им образовани. Но младото поколение е различно и ми харесва много повече от моето. Прави ми впечатление, че те са много по-свободни и възможностите да пътуват им дават по-голяма широта. Те ще бъдат много по-великодушни от нас. Важно е да успеем да ги запазим тук при родовия корен, в истинката българска православна среда.

- От какво чудо има нужда в момента българският народ?
- В социално-политически измерения имаме нужда от много чудеса и не искам да коментирам. За мен е чудо това, което се случва с младите хора у нас. Чудо е, че въпреки трагичните събития през XX век българският народ и християнската църква съществуват. Чудо е самият живот. Ние живеем в изключително сложно време на много трудно място. И въпреки това ни има. Балканите са мястото, където устоява християнската цивилизация и преобладава, и то след толкова години не просто съжителство, а господство на другия модел. Днес обаче ние често бъркаме религиите с идеологиите. Очевидно лицето на религията е различно от това, което днес се представя. Религията сама по себе си е изключително важна част от живота на човека и е нещо добро. Днес ми се струва, че основният ни проблем е лисата на религия. Когато говорим за ислямската цивилазиция, повече религия и по-малко идеология би допринесла за един друг облик на това ключово място, на което се намираме.

- Липсата на религия ли е причина млади хора от Западна Европа да приемат исляма?
- Абсолютно! Не бива да сме притеснени от това, че някоя религия започва да доминира. Трябва като православни българи да се притесняваме за нашата верова църковна идентичност. И тогава няма да има никакви опасности. В Западна Европа обществото е изключително светско. Там вярата, религията и църквата са много назад и това не е от вчера. Тази тенденция е от времето на Френската революция. Европа се дехристиянизира и християнските ценности са заменени от други временни, светски, материални неща. Започва да става по-голяма ценност смисълът на съществуването - това какво имаш, а не кой си, което е абсурдно за християнската цивилизация. Хората в Европа приемат исляма, защото са привлечени от неговата идеологическа, а не религиозна страна. Очевидно тази липса на общност, този индивидуализъм на европееца е една от причините той да търси някаква общност, чрез която да се идентифицира. А може би и някаква строгост?

Крайният либерализъм в Европа според мен е друга причина за създаването на такива условия. Нерелигиозният човек е изключително слаб и затова търси закрилата на идеология. А идеологията съпътства света, особено във време на кризи.

И още...

Искрен Пецов: Жалко, че мутри прогониха нудистите

Васа Ганчева кумувала на 12 сватби

Кобрата мечтае за трона на Фюри

Войските на Асад убиха протурски командир

25 000 лв. струва фиаското по делото "Масларова"

Куршум прехвърча в спалнята на Симеончо

Извънземни населяват морското дъно