За риба с Цанко: Годината си отива със 150 паламуда

По морето тази риба за Коледа е по-ценна от пуйката и печеното прасенце

“Едва измолих два паламуда за празниците. Хвана ги Тодор, братът на Бялото Мите, в началото на декември. Бяха едва 150 бройки по 800 г.” Това казва бившият кмет на Ахтопол Георги Каритков, който сам някога бродеше с лодка да гони пасажите с почти митичната риба. От година на година паламудът става изчезващ вид и учените не могат да си обяснят защо.

“Имам паламуд по 15 лева, оригинал сто поцента, наш, черноморски е”, рекламира стоката си ром в Созопол. Ясно е обаче, това са внесените от Средиземно море бройки, които за седмица бяха изкупени на същата цена от пазарите във Варна. “Показа се паламудът в началото на есента, повечето бяха циганки по 400-500 г, даде надежда, но няма”, коментираха рибари в новата част на Ахтопол. Повечето корабчета, които са специализирани в преследването на този вид, вече са зазимени на брега.

“Абе друга година прави деври,

връща се от Босфора

насам преди Коледа,

дано да се върне,

ама няма за кога вече. Взеха нашите септември-октомври по 500 парчета, но тогава търговците веднага ги изкупиха по 10 лева килото”, казва бай Гошо от Ахтопол.

“Преди няколко години турците бяха маркирали паламуди, за да разберат къде се размножават. Не успяха обаче да научат, смята се, че тази риба си хвърля хайвера на дълбочина от 100 м надолу. При нас изследванията бяха спрени, защото ЕС забранява да се лови с мрежи с провлачване и с моларене. Тази есен паламуд се е появил само в Мраморно море на север”, казва научният сътрудник от Института по океанология Виолин Райков.

Според писателя Георги Долапчиев, изследовател на рибите от Ахтопол, паламудът си хвърля хайвера край бреговете на Кавказ, защото тамошните реки носят много хранителни вещества в морето и помагат за порастването на малките рибки. Затова и големите паламуди майки, наречени турук, което означава дебелак, се въртят повече край Сухуми и Батуми. По източния бряг те стигат до Крим, където през 40-те г. руснаците са дебнели пасажите със самолети.

Паламудът прилича на скумрията. Дължината му достига до 85 см, теглото - до 7 кг. Цветът му е металносив, има надлъжни ивици по цялото тяло. Той има голяма уста с остри като игли зъби. Паламудът е братовчед на рибата тон.

Старите варненски рибари имат особено отношение към този вид. “Паламудът е търговска риба, по-добре си купи една океанска скумрия за осоляване, ще ти свърши същата работа”, казват те. Паламудът обаче си е и мания за Коледа и Нова година по морето, цената му не пада под 15 лева през последните 15 г.

Паламудът живее в северните части на Атлантическия океан, Средиземно и Черно море. Край българските брегове идва от Мраморно и Бяло море напролет, хвърля хайвера и наесен се връща затлъстял.

Паламудът е хищна, топлолюбива риба. Консумира се прясна, солена, пушена и консервирана. Младите се наричат циганки, а едрите над 4-5 килограма са вече туруци.

Хващането на паламуд е

невъзможно за

въдичарите

Досега във Варна са известни само няколко случая на подобен сензационен успех. Легендарният Станчо Станчев-Зигито твърди, че през един август е хванал 500-грамов екземпляр на буната на Ривиера на стръв мида. Рибарят ловял попчета, когато нещо силно го ударило и завлякло настрани. Оказало се паламуд.

По-дребна циганка бе уловена на морски червей преди 3 г. на вълнолома във Варна. Преди петнадесетина години екип на “24 часа” улови пез юни на чепаре много миниатюрни паламудчета на естакадата в Шкорпиловци. Това бе знак, че през есента ще бъде голямото изобилие, когато мостът в Ахтопол бе отрупан като Хеопсовата пирамида с паламуд в началото на октомври. Бургазлии твърдят, че паламуд може да бъде уловен на Маслен нос на блесна или воблер, тъй като там дълбочината на морето е 50 м.

Паламуд обаче се лови само с лодка на влачене със специални чепарета. Може да се използват и воблери, но често рибата къса подобни маркова изкуствена стръв, която струва поне 20 лева. Обикновените рибарски лодки имат право да влизат до 500 м от брега, а паламудът се лови значително по-навътре и това води до нарушение на Закона за корабоплаването. Ако ви засече граничният катер, ще ви вземе рибата.

Чепарето за паламуд е дълго 50 м с 50 куки от №3 до №6, в зависимост от сезона. В ранна есен циганката се лови на по-малка кука. В зависимост от големината на рибите тежестта в края на чепарето варира от 300 г до 1600 г за късния период. Чепарето се пуска на бавен ход на лодката и в плавен завой по посока борда, от който се вадят рибите.

Паламудът

се лови най-често

с мрежи,

като една от тях е узукмата. Тя се пуска на бавен ход на свечеряване, изчаква се 3-4 часа, като от лодката се свети във водата с прожектор, и се вади. Няма смисъл да се пуска узукмата през деня, защото паламудът вижда мрежата и бяга от нея. Другият изпитан метод е моларенето. Молът е вид узукма, но по-дълга, от 1000 до 1500 м. Когато се забележи пасаж, който свети нощем, се пуска гумена лодка на вода с един човек, който държи единия крайна мрежата.

Практикуват се два начина да се набие рибата във фустанелата, като в заграденото пространство се хвърлят пиратки, за да се изплаши паламудът и да тръгне да бяга. Намиращите се в долните слоеве риби, за съжаление, бягат под фустанелата.

При втория начин в заграденото пространство се пуска подводен фенер. Фенерът се потапя на 36 м, така че да е насочен нагоре, и се включва да светне. Секунди след това се включва бордовият прожектор да свети надолу от гемията. Рибата се плаши и тръгва да бяга настрани и се набива във фустанелата.