Дипломната работа е нелека задача за всеки студент, който завършва. Освен че трябва да напише обширен текст, студентът трябва сам да избере темата, да направи изследване, да събере материали и да представи по най-интересен начин своята теза. Както казва авторът Умберто Еко: „Правенето на дипломна работа означава да се забавляваш и дипломната работа е като прасето – от нея нищо не се изхвърля”.
II. ИЗБОРЪТ НА ТЕМА
II.1. Дипломна работа като монография или засягаща няколко проблема?
Първото изкушение за студента е да напише дипломна работа, в която се засягат много проблеми. Да речем, ако той се интересува от литература, първоначалният му импулс е да направи дипломна работа със заглавие „Литературата днес”. Тъй като се налага да се стесни темата, би желал да избере „Италианската литература от Втората световна война до шейсетте години”.
Това са много опасни дипломни работи. Касае се за аргументи, които карат кръвта в жилите да замръзва на много по-зрели учени от него. А при един двайсетгодишен студент просто се касае за абсурдно предизвикателство. Той или ще направи повърхностен обзор на имена и текущи мнения, или ще придаде оригинален вид на своя труд, но въпреки това ще бъде обвинен в непростими пропуски. Големият съвременен критик Джанфранко Контини публикува през 1957 година „Италианската литература от деветнайсети и двайсети век” (изд. „Сансони академия”). Ако неговият труд беше дипломна работа, той щеше да бъде скъсан, въпреки че се състои от четиристотин седемдесет и две печатни страници. Всъщност щяха да му припишат на базата на небрежност или на невежество факта, че не е цитирал някои имена, които повечето считат за твърде важни, или че е посветил цели глави на автори, наречени „незначителни”, и кратки бележки под линия на автори, смятани за „значителни”. Естествено, когато става дума за учен, чиито историческа подготовка и критическа проницателност са добре известни, на всички е ясно, че тези негови изключения и несъответствия са били нарочни и че от критическа гледна точка липсата на някое име е много по-красноречива, отколкото цяла страница с унищожителна критика за него. Ако обаче същата тази шега я направи някой студент на двайсет и две години, кой ще гарантира, че зад мълчанието му се крие грандиозна провокация, а пропуските му заместват страниците критическа литература, написани другаде, или че авторът би могъл да пише?
В дипломни работи от този тип след това студентът обикновено обвинява комисията, че не го е разбрала, но изпитващите няма как да са могли да го разберат и затова твърде обзорната дипломна работа винаги представлява проява на самоувереност. Не че интелектуалната самоувереност – в дипломната работа – априори трябва да се отхвърли. Може дори да се каже, че Данте е бил лош поет: но това трябва да се направи след поне триста страници изчерпателен анализ на Дантевите текстове. До тези доказателства обаче в една дипломна работа, която засяга само няколко проблема, не може да се стигне. Ето защо е уместно студентът вместо „Италианската литература от Втората световна война до шейсетте години” да си избере някакво по-скромно заглавие.
Веднага ще ви кажа кое би било идеалното: не „Романите на Фенолио”, а направо „Различните редакции на „Партизанинът Джони”. Скучно, нали? Може и да е така, но като предизвикателство е по-интересно.
Също така, като си помислиш, това е и проява на хитрост. С обзорната дипломна работа върху четирийсетгодишен период в литературата студентът се излага на всички възможни контестации. Как би се удържал някой член на изпитната комисия на изкушението да не му изтъкне, че той знае за някой незначителен автор, който дипломантът не е цитирал? Достатъчно е всеки един от изпитващите, прелиствайки съдържанието, да отбележи по три пропуснати и студентът ще бъде подложен на откос разобличения, които ще направят дипломната му работа да изглежда като списък на безследно изчезнали автори. Ако обаче студентът е работил сериозно върху много прецизна тема, по-голямата част от членовете ще се окажат в ситуацията, че трябва да проверяват непозната за тях материя. Не ви подсказвам някакъв евтин трик; ех, може и да е трик, но не е евтин, защото за него са нужни усилия. Става така, че при това положение кандидатът просто се представя като „експерт” пред публика, която е по-малко веща от него, а с оглед на това, че се е потрудил да стане експерт, е справедливо и да се наслади на преимуществата на тази своя ситуация.
Между двете крайности, тази на компилативната дипломна работа върху четирийсетгодишния период от литературата и другата, която е строго монографска, върху вариантите на някакъв кратък текст има много междинни положения. Могат да се обособят теми като „Литературният неоавангард на шейсетте години” или „Представата за Ланге у Павезе и Фенолио”, или още „Сходства и различия при тримата писатели фантасти: Савинио, Будзати и Ландолфи”.
Преминавайки към природо-математическите факултети, в една книжка, с близка до нашата тема, се дава съвет, който е приложим за всички дисциплини:
Темата „Геология” например е твърде обширна. „Вулканологията” като клон на геологията е все още доста разбираема. „Вулканите в Мексико” може да бъде добре развита, но е леко повърхностна. Едно следващо ограничение би дало началото на изследване с повече достойнства: „Историята на Попокатепетъл” (вулканът, който един от конкистадорите на Кортес вероятно е изкачил през 1519 г., ожесточено изригва едва през 1702 г.) Една още по-стеснена тема, която засяга минимален брой години, би била „Раждането и мнимата смърт на Парикутин (от 20 февруари 1943 г. до 4 март 1952 г.)”.
И така, аз бих препоръчал последната тема. При условие, че на този етап кандидатът ще каже изчерпателно всичко, което има да казва за този проклет вулкан.
Преди време при мен се появи един студент, който искаше да прави дипломна работа на тема „Символът в съвременната мисъл”. Това беше невъзможна тема. Аз поне не знаех какво се крие под думата „символ”. Всъщност това е термин, който променя значението си според авторите и понякога при двама различни автори иска да каже две напълно противоположни неща. Помислете си само, че под „символ” формалните логици или математиците имат предвид изрази, които са лишени от смисъл, които заемат определено място с прецизна функция в дадено формализирано изчисление (като а и в или х и у на алгебричните формули), докато другите автори имат предвид пълна с двусмислени значения форма, както се случва в картините, които периодически се повтарят в сънищата ни и може да се отнасят за някакво дърво, полов орган, желание за растеж и т. н. Как тогава да се направи дипломна работа с такова заглавие? Необходимо е да се анализират всички значения на символа в цялата съвременна култура, да се направи списък, който изважда на бял свят приликите и разликите, да се види дали в основата на разликите има някаква единна съществена идея, която се връща при всеки автор и във всяка теория, и дали все пак разликите не превръщат в несъвместими една с друга теориите, за които става дума. Такъв труд никой философ, лингвист или съвременен психоаналитик все още не е успял да напише в задоволителна форма. Как тогава би успял един млад учен, колкото и преждевременно да е узрял, който има зад гърба си не повече от шест-седем години четене на сериозна литература? Той би могъл да напише интелигентен частичен труд, но отново ще се върнем към проблема с историята на италианската литература на Контини. Или би могъл да предложи една собствена теория за символа, пренебрегвайки казаното от другите автори. Колко спорен е обаче този избор, ще го кажем в параграф II.2. Със студента, за когото става дума, малко си поговорихме, че би могъл да направи дипломна работа за символа при Фройд и Юнг, като не обръща внимание на всички останали значения, сравнявайки само онези на двамата цитирани автори. Но се разбра, че той не знае немски (и на въпроса за знаенето на чужди езици ще се върнем в параграф II.5.). Тогава той реши да се спре на темата „Идеята за символ у Пиърс, Фрай и Юнг”. В дипломната работа трябваше да се разгледат разликите между трите едноименни идеи на тримата различни автори – философ, критик и психолог. Щеше да покаже как в много от изказванията, в които се говори за тези тримата, се получават двусмислици, защото се приписва на единия значението, което използва другият. Само накрая, в случай на някакво хипотетично заключение, кандидатът би трябвало да обобщи, за да покаже дали и какви аналогии съществуват между тези три едноименни концепции, загатвайки и за други автори, за които е знаел, но с които, заради очевидното ограничение на темата, не е искал и не е могъл да се занимае. Никой не би могъл да му каже, че не е разгледал автора К, защото дипломната работа беше за Х, У и Z, нито че е цитирал автора J само в превода, защото щеше да се касае за страничен акцент в заключението, а дипломната работа изисква да се проучат пространно и в оригинал само тримата автори, уточнени в заглавието.
Ето как засягащата повече от един проблем тема, без строго да се превръща в монографска, се свежда до някакво средно положение, приемливо за всички.
Освен това трябва да е ясно, че терминът „монографска” може да има и по-широк смисъл от този, който използвахме тук. В монографията се разглежда само една тема и като такава тя се противопоставя на някоя „история за”, на справочник и на енциклопедия. Затова монографична е и темата „Темата за „светът наопаки” при средновековните автори”. Разглеждат се много писатели, но само от гледна точка на някаква специфична тема (тоест като някаква въображаема хипотеза, предложена като пример, парадокс или приказка – рибите летят във въздуха, птиците гнездят във водата и прочие). При изпипването на този труд от него би излязла една отлична монография. Но за да се направи добре, се налага да се споменат всички писатели, които са засегнали този аргумент – най-вече незначителните, за които никой не си спомня. И така тази дипломна работа ще бъде класифицирана сред монографско-обзорните и ще бъде много трудна, защото изисква безкрайно четене. Ако желаете обаче да направите точно нея, трябва да свиете темата: „Темата за „светът наопаки” у каролингските поети”. Когато полето на действие се стеснява, се знае какво да се вземе и какво да се пропусне.
Разбира се, че е по-възбуждащо да се прави дипломна работа, която засяга няколко проблема, защото освен всичко останало е отегчително да трябва да се занимаваш година, две или повече все с един и същ автор. Но внимавайте добре – правенето на строго монографска тема изобщо не означава, че трябва да се изпуска от поглед обзорът. Писането на дипломна работа върху белетристиката на Фенолио означава и да не се забравя, че тя стои на фона на италианския реализъм, че трябва да се прочетат Павезе или Виторини и да се прегледат американските разказвачи, които Фенолио е чел и превеждал. Само когато авторът е вместен в някакъв обзор, той може да бъде разбран и обяснен. Но едно е да използваш обзора като фон, друго е да направиш обзорна картина. Едно е да нарисуваш портрет на джентълмен на фона на някакво поле с река, а друго е да изобразиш нивя, долини и реки. Трябва да се смени техниката, трябва да се нагласи, казано на фотографски език, фокусът. Като се тръгне от някой отделен автор, обзорът може леко да не е на фокус, непълен или от втора ръка.
В заключение, нужно е да се помни този основен принцип, който гласи: колкото повече се стеснява обхватът, толкова по-добре се работи и се избягват рисковете. Монографската дипломна работа е за предпочитане пред обзорната. По-добре е тя да прилича на монография, отколкото на история или на енциклопедия.
II.2. Историческа или теоретична тема на дипломната работа?
Този избор стои само пред някои от дисциплините. Всъщност в материи като история на математиката, романска филология или история на немската литература дипломната работа не може да бъде друга освен историческа. А в дисциплини като архитектурна композиция, ядрена физика или сравнителна анатомия, обикновено се правят теоретични или експериментални дипломни работи. Има обаче и други материи, като: теоретична философия, социология, културна антропология, естетика, философия на правото, педагогика или международно право, при които може да се пишат дипломни работи и от двата вида.
В теоретичната дипломна работа възможностите са да се разгледа някакъв абстрактен проблем, който може вече да е бил или да не е бил предмет на други разсъждения. Например природата на човешката воля, идеята за свободата, понятието за социалната роля, съществуването на Бог, генетичният код. Изброени по този начин, тези теми веднага пораждат усмивка, защото навяват на мисълта за онези подходи, които Грамши наричал „кратки изложения върху Вселената”. И въпреки това някои изтъкнати мислители са се занимавали с тези теми, като с изключение на някои редки случаи те са се заели с тях едва след края на много десетилетия, прекарани в размишления.
В главата на студент с неизбежно ограничен опит тези теми могат да доведат до две решения. Първото (което все още е не толкова трагично) води към правенето на определената (в предишния параграф) като „обзорна” дипломна работа. Разглежда се идеята за социалната роля, но при редица автори. При този поглед върху нещата са валидни вече направените наблюдения. Второто решение е по-обезпокоително, защото кандидатът предполага, че може да разреши в рамките на няколко страници проблема за Бог и дефиницията за свободата. Моят опит ми подсказва, че студенти, които са избрали подобни теми, почти винаги са правили много кратки дипломни работи, без значителна вътрешна организация, които са били по-близки до лирическа поема, отколкото до научно изследване. И обикновено, когато се възрази на кандидата, че трудът му е твърде персонализиран, общ, неясен, лишен от историографски справки и цитати, той отговаря, че не е бил разбран и че неговата дипломна работа е доста по-интелигентно написана от много други, съставени по възможно най-баналния начин. Може и да е вярно, но за пореден път опитът ми показва, че обикновено такъв отговор би дал само кандидат с объркани идеи, който е лишен от научна скромност и комуникативни способности. Какво се има предвид под научна скромност (която не е добродетел на слабите, а точно обратното – на гордите личности) ще бъде казано в IV.2.4. Разбира се, не може да се изключи и възможността кандидатът да е гений и само на двайсет и две години да е разбрал всичко и нека е ясно, че изказвам тази хипотеза без никаква ирония. Факт е обаче, че когато върху земната кора се появи гений от такава величина, човечеството губи твърде много време, преди да го забележи, а неговият труд се препрочита и схваща определен брой години, преди да се осъзнае неговото величие. Как тогава да претендираме, че изпитната комисия, която оценява не една, а много дипломни работи, ще осъзнае веднага класата на този самотен бегач?
Но нека предположим, че студентът е съзнателен и е разбрал важния проблем, но тъй като нула се ражда от нула, то и той е развил своите мисли под влиянието на някой друг автор. Тогава ще трансформира своята дипломна работа от теоретична в историографска, тоест няма да разглежда проблемите за съществуванието, представата за свободата или идеята за социална активност, а ще развие теми като „Проблемът за съществуванието у ранния Хайдегер”, „Представата за свобода у Кант” или „Идеята за социална активност у Парсънс”. Ако кандидатът има оригинални идеи, те ще изплуват при съпоставянето с идеите на разглеждания автор, защото могат да се кажат много нови неща за свободата, изучавайки начина, по който някой друг е говорил за нея. И ако той наистина иска, тази, която трябваше да е неговата теоретична дипломна работа, може да стане финалната глава на историографското му изследване. А резултатът ще бъде такъв, че всички да могат да проверят това, което казва, защото (отнасящи се за някакъв предишен мислител) идеите, които развива, ще могат публично да се проверят. Трудно е да се движиш в нищото и да започнеш проучването ab initio. Трябва да се намери опорна точка, най-вече за толкова отвлечени понятия като представата за съществуванието или за свободата. Дори за гениите, и най-вече за тях, никога не е унизително да започнат от някой друг автор. Да се тръгне от предишен автор обаче, не означава да го фетишизираш, да го обожаваш, да се закълнеш в думите му. Може да се започне с него, за да се изтъкнат грешките и пределите на неговите възможности. И опорната точка ще я има. През Средновековието хората, които питаели прекалено уважение към авторитета на античните автори, казвали, че модерните такива, дори да изглеждат пред древните като „джуджета”, опирайки се на тях, се превръщат в „джуджета върху раменете на гиганти” и затова виждат по-надалече от предшествениците си.
Всички тези разсъждения не са валидни за приложните и експерименталните дисциплини. Ако се пише дипломна работа по психология, алтернативата ви не е между „Проблемът за възприятието у Пиаже” и „Проблемът за възприятието” (въпреки че някой непредпазлив студент би могъл да поиска да предложи една толкова в общи линии опасна тема). Алтернатива на историографската дипломна работа е по-скоро експерименталната: „Възприятието на цветовете от група, съставена от деца инвалиди”. В този случай нещата се променят, защото имате право да проучите под формата на експеримент въпросната тема, стига само да разполагате с проучвателен метод, да можете да работите в благоприятни лабораторни условия и с необходимата ви помощ. Способният и експериментиращ учен обаче не започва да проверява реакцията на своите субекти, ако преди това не е написал поне един обзорен труд (разглеждане на аналогични изследвания, които вече са направени), защото иначе би рискувал да открие топлата вода, да покаже нещо, което вече надълго и нашироко е доказано, или да приложи методи, които са се оказали неуспешни (въпреки че предмет на проучването може да бъде и новият контрол над метод, който все още не е дал задоволителни резултати). Следователно дипломна работа с експериментален характер не може да се прави у дома, нито дори методът й може да се измисли. Тук също трябва да се изхожда от принципа, че ако едно джудже е умно, тогава е по-добре то да се покачи върху плещите на някой гигант, та макар и той да е със скромна височина, или върху тези на друго джудже. Никога не е късно впоследствие да се продължи самостоятелно.
Из „Как се пише дипломна работа”
Книгата можете да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар