Проф. д-р дин Йордан Начев е професионален разузнавач и специалист в областта на разузнаването. Автор е на няколко книги, в които споделя огромния си опит и прави анализ на мястото на разузнаването и новите му приоритети в съвременния свят – в икономиката, информацията, новите технологии, частния сектор, загубата на държавния монопол върху разузнаването, навлизането на професионалисти в частни разузнавателни структури и т.н.
III. ДЪРЖАВНО РАЗУЗНАВАНЕ ИЛИ КОРПОРАТИВЕН БИЗНЕС
1. ЧАСТНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА И КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ
След 11 септември 2001 г. Разузнавателната общност (РО) на САЩ започна да засилва сътрудничеството си с многобройни частни корпорации, компании и фирми, сключвайки договори по изпълнение на разузнавателни задачи от национално значение. Това предизвика множество дебати в САЩ относно ролята на частния сектор в политиката по националната сигурност. Лавинообразно нарастващото взаимодействие между спецслужбите и частните корпорации стана обект на анализ и оценка от страна на 111-ия американски конгрес.
Като причина за подобно сътрудничество се посочват редица фактори от техническо, управленско и кадрово естество, които направиха възможни реализациите на високотехнологични проекти в сферата на отбраната и разузнаването. Като примери могат да се посочат разузнавателният самолет U-2, който в продължение на половин век продължава успешно да се използва, или безпилотният MQ-1 – и двата разработени от частни самолетни фирми.
Служителите в частните фирми, с които РО си сътрудничи, като правило имат широка обща култура и добра езикова и военна подготовка. Това започна да се използва от правителството на САЩ за охраняване на персонал и обекти на инфраструктурата, дипломатическите мисии и военните обекти по целия свят, а в последно време и за провеждане на агентурна дейност. Всичко това особено ясно пролича през последните години в Ирак и Афганистан. Чрез договори услугите на частния сектор също се използват за подсигуряване на преводачи, посредници, консултанти и компютърни специалисти. По-лесната и бърза мобилност на частния фирмен персонал от една позиция на друга и от държава в държава също улеснява дейността на РО в попълване на персонала в неразузнавани територии и новооткрити резидентури.
Всички посочени фактори доведоха до бум в създаването на частни разузнавателни компании. Като една от основните причини за явлението се сочи обявената от САЩ война на тероризма, но това следва да се приема по-скоро като странично, ако не завоалирано обяснение за появата на този феномен. В действителност основната причина е моделът, по който световната икономика започна да се развива след края на Студената война.
В потвърждение на тази теза са прогнозите на Алвин Тофлър, формулирани от него преди десетилетия в книгата му „Трусове във властта”. Още в началото на 90-те години на миналия век Тофлър предрече, че „…шпионският занаят е изправен пред историческа революция, която ще го катапултира извън пределите на серийното производство и ще го постави в челните редици на настъпващата нова система за създаване на блага... разузнавателната дейност ще е едно от най-бурно развиващите се и доходоносни предприятия през следващите десетилетия… ще бъдем свидетели на революционни преобразувания в шпионажа…” Когато тези прогнози бяха направени, международният тероризъм не представляваше заплаха за модела на световното развитие.
Глобалната конкуренция на единния световен пазар накара представителите на бизнеса да оценят изключителното значение, което една малка порция информация може да има в процеса на взимане на управленско решение. И колко е важно ръководното решение да бъде оптимално информационно обезпечено. Ако правителствените решения могат да спасят хора, то бизнес решенията могат да станат източник на милиони и драматично да завишат приходите. Това стана причина бизнес компаниите да развиват собствена разузнавателна дейност, попадаща последователно в термините „бизнес разузнаване”, „конкурентно разузнаване”, преминавайки накрая в „частна разузнавателна дейност”.
Постепенно се утвърди становището, че пазарните нужди изискват специализирани частни компании, които да действат със специфичните методи и средства на разузнаването и да предлагат своя разузнавателен продукт не само на частния сектор, но дори и на държавните структури. Търсенето на пазара стана причина да се появят множество такива компании. Този сектор бързо се разраства и става все по-доходен бизнес първоначално в САЩ и постепенно във всички развити икономики.
С цел да придобиват чувствителна информация частните разузнавателни компании вече прилагат всички познати методи и средства на спецслужбите. Търси се информация за различни пазарни сегменти, за рискове при инвестиции в отделни региони, за опасности от терористични действия и т.н. В относително кратък период информацията от тези фирми започна да обслужва не само бизнеса. Понеже продуктът на частните разузнавателни компании се отличава с високо качество, към техните услуги днес все по-често прибягват и държавните разузнавателни институции.
Привлекателните предложения от страна на частния бизнес накараха много професионални разузнавачи от МI6, МI5, FBI, CIA, DI, СВР, ФСБ, BND, DGSE и други членове на разузнавателните общности на държавите да преминат в частния сектор. Там срещу чувствително по-добро компенсиране те прилагат своя ценен и уникален опит, който може да се придобие само в разузнаването. Описаният процес има своята предистория и логично развитие в продължение на последните десетилетия на миналия и в началото на XXI в. Процесът беше предшестван от тенденции, които промениха самото управление на държавата. Ще разгледаме американския случай като най-характерен и най-добре изследван от страничните наблюдатели.
При президентството на Буш-младши се разви усилена приватизация на държавните функции в областта на външната политика и икономиката. Разузнаването започна да се осъществява в тясно взаимодействие с големите ТНК (транснационални компании) и в полза на техните интереси. Провеждайки тази политика, важни държавни чиновници започнаха да работят прикрито от името на Белия дом в полза на частния сектор. След като напусна Държавното разузнаване (National Intelligence – NI) като негов директор и прие поста в Държавния департамент, Джон Негропонте (John Negroponte) назначи на работа 1500 сътрудници на разузнаването, които продължиха да поддържат близки отношения с бизнес структурите.
Кадровите назначения в разузнавателните структури и Държавния департамент след 2009 г. засилиха описаните тенденции. Администрацията на президента Обама продължи политиката за използване на договори с частни лица на всички нива по въпросите на националната сигурност на САЩ и войните в Ирак и Афганистан. Така например в Афганистан броят на договорите с частни лица нарасна драстично в сравнение с ерата на Буш. Процентът на наетите частни служители по договори в сравнение с оставащите въоръжени сили продължава да расте. По данни на Конгреса 69% от персонала на Министерството на отбраната са частни лица, работещи по контракти.
Много от политиците във Вашингтон възприемат като логично преминаването на държавните служители в частния бизнес. Все по-често в съвета на директорите на ТНК влизат висши политици в оставка, бивши топ мениджъри с голямо влияние в бизнес средите, високопоставени военни, висши дипломати и пенсионирани сътрудници на разузнавателната общност. Тези хора разполагат с достатъчно средства и закупуват активи за милиарди долари. Връзките им със секретните ведомства позволяват да се извършва щателна проверка на потенциалния партньор, да се контролира осъществяването на контакти с държавни и правителствени ръководители, с крупни бизнесмени от различни държави и да се гарантира необходимата конфиденциалност при всяко ниво на преговори. Всичко това от страна на държавата дава на ТНК големи предимства, а държавното разузнаване получава възможност да използва силите и средствата на корпорациите за решаване на множество въпроси по безопасността на държавата.
Съществуващият неолиберален модел на глобализация предопределя господството на ТНК в процесите на външната политика. Това особено силно личи в САЩ. Там през последните години се създадоха компании, начело на които застанаха високопоставени политици и държавни служители като Джордж Буш-старши, Франк Карлучи, Кондолиза Райс, Доналд Ръмсфелд, цяла поредица от бивши директори на ЦРУ и висши ръководители на спецслужбите. Поръчките и изпълнението на многомилиардните търговски проекти все по-успешно се гарантират от действията на службите и отделите за сигурност на ТНК. С провеждането на тази политика пролича, че основната цел на обявената от Джордж Буш-младши „война с тероризма” всъщност е завладяване на нови географски пространства и получаване на огромни печалби. Това сега се постига посредством разширеното сътрудничество в разузнавателната дейност между държавните спецслужби и частния бизнес.
Откровенията на пенсионирани служители от американското разузнаване и разследванията на множество журналисти потвърждават тенденцията американското разузнаване да работи в сътрудничество с частния сектор предимно в икономическо направление. Само Дженерал Дайнамикс (General Dynamics) има контракти с 16 фирми, които работят в областта на разузнаването. Има и такива, които са създадени от самото ЦРУ, където постъпват на работа собствените му сътрудници, каквато е ArcSight. Тази фирма разработва програмното обезпечаване за защита на мрежите от хакери. Преди известно време Hewlett Packard направи предложение да я закупи за 1,5 млн. долара. Спецслужбите на САЩ активно провеждат тайни операции с помощта на търговски групировки като „Рендон груп”, „Халибъртън”, „Карлайл”, „Юнайтед фрут къмпани” и др. „Юнайтед фрут къмпани” има доста печална известност поради своето сътрудничество със спецслужбите. Така например свалянето на президента на Гватемала Арбенц през 1954 г. става с активното сътрудничество между ЦРУ и тази компания. Противопоставяйки се на новите данъчни условия на гватемалското правителство и изискването да се разреши създаването на профсъюзи на работещите в нея, „Юнайтед фрут” използва своите връзки с Труман, Айзенхауер и други ръководни служители в държавната администрация и най-вече с разузнаването в лицето на Алън Дълес и активно участва в подготовката и организирането на преврата.
Съвременните тенденции създадоха необходимите условия за агресивно навлизане на частния бизнес в сферата на разузнаването. Подобно развитие непрекъснато се провокира и от самата разузнавателна общност. По-долу съвсем накратко представяме дейността и характеристиките на някои от фирмите, извършващи услуги в различни области на икономиката и индустрията. Всички те обявяват себе си за „частни разузнавателни”.
А) САЩ и Канада
In-Q-Tel. През декември 1998 г. директорът на ЦРУ Джордж Тенет, изпълнителният директор на управлението на ЦРУ Бази Конрад и бившият ръководител на корпорация „Локхид” Норман Аугустин създадоха фирма с нестопанска цел под името Ин-Кю-Тел (In-Q-Tel). За целта бяха използвани 300 млн. долара от федерални фондове, предоставени за приблизително 900 частни компании. Името на компанията идва като словосъчетание от думите интелиджънс и инициала „Кю”, под който във филмите за Джеймс Бонд фигурира специалистът, снабдяващ агента с всевъзможни технически решения.
Като обосновка на взетото решение създателите посочиха следната причина – „Технологичните компании не знаеха от какво има нужда ЦРУ, а ЦРУ нямаше и понятие какво изобретяват тези компании”. Този проблем се пораждаше от обективни причини – най-добрите учени и специалисти по принцип предпочитат да реализират идеите си в частния бизнес поради по-доброто заплащане, а самите компании нямаха някакви основателни причини да продават новите си постижения на правителството – системата на държавните поръчки по начало е тромава, а и самата връзка с ЦРУ невинаги е лесно осъществима. Създавайки Ин-Кю-Тел, ръководството на ЦРУ е целяло да реши този проблем.
Понастоящем Ин-Кю-Тел действа като държавен инвестиционен фонд под частен покрив, който влага до 35 млн. долара годишно в иновационни разработки. Сътрудниците на фирмата (приблизително 60 души) не са служители на ЦРУ и много от тях нямат дори достъп за работа със секретни материали. Тяхната задача е да следят за най-перспективните идеи още в стадия на оформянето им в бизнес планове и да привличат вниманието на Агенцията към тях. Специална група от 13 сътрудници прави експертната оценка на предложенията и поставя новите задачи. Така ЦРУ има възможност да използва най-добрите специалисти по конкретните въпроси.
По предложение на Джордж Тенет начело на Ин-Кю-Тел застава Гилмън Луи, който тогава отговаря за видеоигрите в известната компания „Хасбро”, силно специализирана в тази област. Луи е бил убеден да приеме тази работа на патриотична основа. Поради краха на много иновационни компании в Щатите през последните години и намаляването на притока на частни инвестиции в споменатия сектор в Ин-Кю-Тел започват да постъпват по 3–4 предложения на ден. Сега компанията получава средно по 1000 заявки годишно.
За няколко години Ин-Кю-Тел е реализирала 22 нови технологии, които се използват в 40 правителствени програми. При създаването на фирмата от нея не се е очаквала търговска печалба. Впоследствие се оказва, че печалбата е над средната за съответния отрасъл. Частните бизнес партньори отчитат като достойнство на Ин-Кю-Тел, че тя не само влага пари за предложените от нея проекти, но също и помага за тяхната реализация като нови технологии. Освен това няма забрана в бъдеще технологиите да се продават не само на правителството, но и на други купувачи.
През 2005 г. ЦРУ финансира Ин-Кю-Тел с 37 млн. долара и фирмата частично финансира Spy-in-the-sky Keyhole, Inc. Ноември същата година компанията продаде 5,636 акции на Гугъл Инк (Google Inc) на стойност над 2,2 млн. долара. В резултат Google придоби Spy-in-the-sky Keyhole, Inc., която използва сателитния софтуер на ЦРУ, стандартен с този на космическото разузнаване и обслужващ федералните служби. Днес Гугъл предоставя по договори получената спътникова информация на други фирми. Техният софтуер е стандартен за геокосмическо разузнаване и го предоставят на федералните агенции.
Днес Гугъл, заедно с търговските си партньори, снима всичко от космоса, включително и домовете на хората. Показателен е фактът, че в списъка на сключилите договори с Ин-Кю-Тел са бивши директори на НСА и ЦРУ като Кенет Миниан (Kenneth Minihan), Боби Рай Инман (Bobby Ray Inman), Майк Макконъл (Mike McConnell), Джеймс Улси (James Woolsey), Джон Дойч (John Deutch) и Джордж Тенет (George Tenet). И това са само висшите служители от спецслужбите. Ако се изброят тези с по-ниски постове, списъкът ще бъде много дълъг.
През август 2006 г. Ин-Кю-Тел е дала критично становище по повече от 5800 бизнес плана, инвестирала е около 150 млн. долара в над 90 компании и е предоставила на разузнавателната общност над 130 технологични решения. Основателите на Ин-Кю-Тел са изключително доволни от реализацията на своята идея. Постигнатите резултати надхвърлят много първоначалните очаквания. Без да навлизат в детайли, те са убедени, че тяхната фирма е дала своя принос в развитието на различни области на техниката. Пентагонът също проявява сериозен интерес към използването на получения опит.
Карлайл Груп (Carlyle Group). В своята книга „Железният триъгълник” американският журналист Дан Брайоди изяснява модела, по който се реализира взаимното проникване на едрия бизнес, правителството и отбраната. Като типичен пример за сътрудничество на държавните спецслужби с частния сектор Брайоди посочва Карлайл Груп.
Финансовата група „Карлайл” е създадена през 1987 г. с капиталите на четирима юристи, един от които е Д. Рубинщайн, бивш съветник на Джими Картър. Тя е една от най-големите частни фирми в света с капитал над 13 млрд. долара и инвестира в договори с отбранителния бизнес, телекомуникациите и космическите проекти. Особено впечатление прави високият ранг на служителите в „Карлайл” – Франк Карлучи (почетен директор, напуснал „Карлайл” през 2005 г.) е бивш секретар на отбраната и на ЦРУ, Джеймс Бейкър III (бивш държавен секретар), Джордж Буш-старши (бивш президент на САЩ), Джон Мейджър (бивш министър-председател на Англия), Фидел Валдез Рамос (бивш президент на Филипините – напуснал „Карлайл” през 2004 г.), Ричард Гордон Дарман (финансов съветник в администрациите на Буш и Клинтън – починал), Артур Левит (бивш председател на Комисията по сигурност и обмен – United States Securities and Exchange Commission – SEC). Комисия SEC е федерална агенция, която е отговорна за изготвяне на законодателството в областта на сигурността, контролира използването на националния резерв, регулира развитието на отбранителната индустрия и следи пазарите на електронно оборудване в областта на сигурността.
Други известни бивши и настоящи служители, работили или инвестирали в „Карлайл”, са:
– Луис Мануел Енрике Телес Куенслер (Luis Manuel Enrique Tйllez Kuenzler), мексикански икономист, бивш министър на енергетиката в кабинета на Ернесто Седилъо и на комуникациите и транспорта при Фелипе Калдерон. Постъпва на работа в „Карлайл” като управляващ директор на инвестициите в Мексико. Световният икономически форум определя Луис Телес като „глобалния лидер на утрешния ден”, а списание „Тайм” го нарича „лидерът на новото хилядолетие”.
– Франк Маккена (Francis Joseph McKenna), бивш посланик на Канада в САЩ и настоящ зам.-председател на Торонто Доминион Банк. В „Карлайл” отговаря за канадския борд на съветниците.
– Мак Макларти (Thomas F. „Mack” McLarty III), шеф на кабинета на Бил Клинтън. В „Карлайл” работи като главен съветник.
– Рандал Куарлес (Randal Keith Quarles), бивш ръководен служител в администрацията на президента Джордж Буш-младши и зам.-министър на финансите. В „Карлайл” е управляващ директор.
– Г. Ален Андреас (G. Allen Andreas), председател на Archer Daniels Midland Company (ADMC), която списание „Форчън” в продължение на три последователни години (2009, 2010 и 2011) определя като „най-уважаваната в света компания за производство на хранителни стоки”. Член на Европейския клон на „Карлайл”.
– Даниел Акерсон (Daniel Francis „Dan” Akerson), член на бордовете на седем големи компании.
– Жоакин Авила (Joaquin Avila), бивш директор в Леман Бръдерс. В „Карлайл” е управляващ директор по изследване на възможностите за инвестиране в несигурни среди.
– Петер Корнелиус (Peter Cornelius), директор на Nielsen Australia.
– Карл Отто Пьол (Karl Otto Pцhl), бивш президент на Бундесбанк.
– Оливие Саркози (Olivier Sarkozy), брат на френския президент Никола Саркози от друга майка.
– Джордж Уокър Буш-младши, бивш президент на САЩ.
– Колин Пауъл (Colin Luther Powell), държавен секретар в първата администрация на Джордж Уокър Буш-младши.
– Каспар Уайнбългър (Caspar Weinberger), бивш министър на отбраната при президента Роналд Рейгън.
– Джордж Сорос (George Soros), финансов спекулант, милиардер.
– Елис Олбрайт (Alice Patterson Albright), дъщеря на Маделин Олбрайт (Madeleine Albright), бивш държавен секретар по времето на президента Бил Клинтън.
– Уилям Кенард (William E. Kennard), посланик на САЩ в ЕС при правителството на Барак Обама и бивш председател на Федералната комисия за връзки (Federal Communications Commission) при президента Бил Клинтън.
– Норман Пилстин, главен редактор на списание „Тайм”, 1995–2005 г.
Когато Франк Карлучи, близък приятел на Доналд Ръмсфелд, става генерален директор на „Карлайл”, фирмата започва бързо да разширява дейността си. Карлучи назначава в компанията свои верни сътрудници от ЦРУ, служители от Държавния департамент и Пентагона. Към 1997 г. „Карлайл” става един от 11-те най-големи доставчици на оръжие и получава контрол над Юнайтед дефенс индъстриз (United Defense Industries – UDI).
Карлайл Груп управлява активи на стойност 54,5 млрд. долара. През последните години фирмата проникна финансово в държавните и частните структури на редица страни. За реализирането на тази политика „Карлайл” използва подставени фирми и услуги на разузнавачи, работещи под прикритие в компании на английското военно разузнаване, поставени под неин контрол.
Често критиките към „Карлайл” засягат дейността й в качеството на политически арбитър. Поради притежанието на контролен пакет акции в няколко военни производителя фирмата действа като частен военен контрактор. Например тя контролира UDI, която разработваше артилерийската система Crusader. Крейг Ънгър (Craig Unger), автор на книгата „Hous of Bush, Hous of Saud”, посочва факти, от които е видно, че фамилията Буш е получила 1,4 млрд. долара от Саудитска Арабия. Почти 85% от тази сума идват през 1990 г. от договори с правителството на Саудитска Арабия за военни проекти на Braddock, Dunn & McDonald (BDM), в която Джорд Буш-старши е участвал, преди да отиде в „ Карлайл”.
До октомври 2001 г. семейството на Бин Ладен е притежавало инвестиции от 2,02 млн. долара в „Карлайл”. След атентатите от 11 септември 2001 г. фамилията продава своите инвестиции на фирмата. Част от инвестициите на Осама бин Ладен в Saudi Binladin Group (SBG) са управлявани от Карлайл Груп, докато по взаимно съгласие това е било прекратено. За връзките на Групата със семейството на Бин Ладен говори също следният факт. „Карлайл” планира заседание на 11 септември 2001 г., което се осуетява поради нападението по същото време на Световния търговски център. Един от поканените на това заседание е бил Шариф бин Ладен, брат на Осама бин Ладен.
Дейността на Карлайл Груп показва до каква степен може да достигне в САЩ синтезът на държавата, бизнеса и спецслужбите с една частна фирма. По време на президентския мандат на Джордж Буш-младши интересите на „Карлайл” започват да влияят силно на външната политика на президентската администрация. Това е естествено, като се отчитат инвестициите в „Карлайл” на неговия баща Джордж Буш-старши. По време на мандата на неговия син бащата ежедневно получава сводките на ЦРУ.
Според класацията за 2011 г. на РЕI 300, основана на нарастването на капитала през последните пет години, след TPG Capital и Golman Sachs Principal Investment Area „Карлайл” е посочена като третата най-голяма фирма в света за управление на частен капитал.
Рендон груп (Rendon Group) е фирма със затворен характер, обслужваща широка гама от клиенти – корпорации, търговски обединения, правителства и множество нетърговски структури. Основателят на компанията Джон Рендон описва себе си като „информационен войник и чувствителен мениджър”. Компанията обслужва комуникациите на клиенти от над 80 държави и поддържа тесни контакти с официални правителствени среди, мениджъри и медии по цял свят. Дълги години в „Рендон” е работила и Линда Флор, ветеран по тайни операции на ЦРУ.
Рендон Груп изготвя профили на репортерите, градирайки ги в зависимост от техните предишни изяви като „положително настроени”, „неутрални” или „критично настроени”. Понякога препоръките се изразяват дори с предложения за начина, по който могат да бъдат неутрализирани очакваните критични отразявания в СМО (средства за масово осведомяване), или какво може да се предприеме, за да се засилят одобрителните репортажи. В работата с медиите Рендон Груп съветва Министерството на отбраната, Обединения щаб и Белия дом.
Фирмата сътрудничи във военните интервенции на САЩ в Аржентина, Колумбия, Хаити, Ирак, Косово, Панама и Зимбабве. По време на Първата война в Залива Рендон Груп работи за правителството на Кувейт в сътрудничество с Обединения щаб и Министерството на отбраната. Групата е спечелила стотици милиони долари от разработки на Пентагона. Има засилено участие също в планирането и провеждането на психологически операции срещу водещи политически фигури. „Рендон” работи и за Стратегическото командване на САЩ (STRATCOM) със задачата да засича и анализира чуждестранните медии и особено тези, предаващи на арабски, урду и пушту.
По време на Войната в Залива „Рендон” осигурява информационната подкрепа на кувейтското правителство. Фирмата доставя медийното осигуряване на правителствени служители в изгнание и помага на кувейтските служители след войната, предоставяйки им медийни изяви и предварителна информация за пристигащите делегации на американския конгрес и други официални държавни служители.
„Рендон” има сериозно участие в усилията на ЦРУ да подкрепя противниците на Саддам Хюсеин. През май 1991 г. президентът Джордж Буш-младши подписа указ за действия на ЦРУ по създаване на условия за свалянето на Саддам Хюсеин. Надеждата е военните да направят преврат. Поради невъзможност сама да се справи със задачата Агенцията наема Рендон Груп за провеждане на негласна пропагандна анти Саддам кампания. След войната дейността на фирмата продължава с производство на видео- и радиоматериали, компрометиращи Саддам Хюсеин. Такъв материал е демонстрацията по бельо на бившия диктатор в затворническата му килия.
В репортаж от февруари 1998 г. АВС Нюз твърди, че Рендон Груп е пръснала над 23 млн. долара през първата година от изпълнението на контракт с ЦРУ. Фирмата създава Иракски национален конгрес (Iraqi National Congress – INC) начело с Ахмед Чалаби (Ahmed Chalabi). INC е прикритие под формата на иракска опозиция в състав от 19 иракски и кюрдски организации, които имат задача да събират информация, да разпръскват пропаганда и вербуват дисиденти. Според АВС, работейки под „флага” на INC, за периода 1992 – 1996 г. „Рендон” е била финансирана от ЦРУ с 12 млн. долара. Някои от служителите на фирмата са получавали по-големи заплати от директора на ЦРУ – около 19 хил. долара месечно.
Според списание „Тайм” шестима оперативни работници са контролирали единадесетчасовите предавания на Iraqi Broadcasting Corporation (IBC) и дейността на INC в град Арбил на Иракски Кюрдистан. Това приключва на 31 август 1996 г., когато иракската армия навлиза в Арбил и екзекутира почти всички сътрудници на IBC и членовете на INC. Сеймур Херш (Seymour Hersh), журналист в The New Yorker, публикува материал, от който става ясно, че „Рендон” е получила от ЦРУ около 100 млн. долара заради работата си по INC.
През октомври „Сан Хосе Меркюри Нюз” (San Jose Mercury News) излезе с публикация, в която твърди, че Пентагонът е сключил четиримесечен контракт с „Рендон” за 397 хил. долара за пиар в полза на американското присъствие в Афганистан. Става въпрос за мониторинг на международните СМО, ръководство на целеви групи и препоръки „за начина, по който американските военни да използват дезинформацията и да подобряват своите собствени предавания за населението”.
„Ню Йорк Таймс” публикува през февруари 2002 г. материал, от който е видно, че Пентагонът е контактувал с Рендон Груп за участие в новата информационна стратегия (Office of Strategic Influence – OSI), създадена непосредствено след взривяването на Търговския център. Тази стратегия беше публично заклеймена поради информация от някои служители на Пентагона, че новата служба ще се ангажира с „кампании за черна дезинформация”.
„Чикаго Трибюн” публикува репортаж, че през 2004 г. Рендон Груп е получила 1,4 млн. долара за организация на медийна кампания в полза на афганистанския президент Хамид Карзай. Други 3,9 млн. долара фирмата е получила за създаване на медийна група за програми „антидрога”. В едногодишен договор (2005 г.) за сътрудничество с армейското поделение в подпомагане на операциите за стратегическо комуникиране „Рендон” е спечелила 6,4 млн. долара.
През 2009 г. фирмата сключва контракт на стойност 1,5 млн. долара за отразяване дейността на въоръжените сили на САЩ в Афганистан. В края на август същата година Stars and Stripes информира, че Рендон Груп е наета от Държавния департамент с цел да направи професионални профили на журналистите, които са писали по темата „война срещу тероризма”. В тези профили „Рендон” дава препоръки как да се „неутрализират” негативните материали за Министерството на отбраната.
Халибъртън (Halliburton) е втората по големина световна корпорация, обслужваща петролните полета и оперираща в 70 държави. Има клонове, филиали и секции по целия свят, в които работят над 50 хил. служители. Корпорацията има сериозно бизнес участие в Energy Services Group (ESG), която предлага техническо оборудване и сервиз при проучването и производството на нефт и природен газ.
Компанията е със седалища в Хюстън и Дубай, откъдето президентът и изпълнителен директор Дейвид Лесар (David J. Lesar) направлява разрастването на компанията в източната част на света. Лесар постъпва в Халибъртън като вицепрезидент, след като 16 години отговаря за финансите на корпорация Артур Андерсен. Когато Дик Чейни оглавява Халибъртън, Лесар става неин изпълнителен директор. Лесар е член също на борда на директорите на Американо-иранския съвет (American Iranian Council – AIC), който има за цел да нормализира двустранните отношения. Бизнес операциите на различните клонове на Халибъртън обхващат основно четири географски региона: Северна Америка, Латинска Америка, Европа и Средния изток. Четиридесет и шест процента от приходите на фирмата за 2010 г. идват от поръчки на правителството на САЩ. През октомври 2010 г. Халибъртън придобива Multi-Chem Group LLC.
Бизнес интернешънъл корпорейшън (Business International Corporation – ВI) е основана през 1953 г. от Елдридж Хайнес (Eldridge Haynes) и неговия син Елиът Хайнес (Eliot Haynes). Първоначално се занимава с услуги на американските компании и тези на група ключови клиенти. Започва да издава седмичника „Бизнес Интернешънъл”. Централният офис е в Ню Йорк. Има основни офиси в Източна Европа, СССР, Хонконг и в някои градове като Рим, Токио и др. Разполага с кореспондентска мрежа по целия свят. Фирмата се възприема като първа, извършваща консултации за американските компании и изследвания в областта на бизнес операциите. В нейните закрити семинари и кръгли маси взимат участие висши представители на бизнеса и правителствени служители, включително американският президент, държавният секретар, министрите на отбраната, финансите, търговията, главният прокурор, ръководители на Сената и външнотърговските банки.
Един от директорите на ВI лорд Пилкингтън (Lord Pilkington) е бивш директор на Bank of England. През 1986 г. лондонската Економист Груп (The Economist Group in London) купува ВI и оттогава дейността на ВI се обвързва с Економист Интелиджънс Юнит (Economist Intelligence Unit – EIU). В СМО излязоха редица публикации, които показват тясното сътрудничество на EIU с британското външно разузнаване МI6.
Клиенти на ВI са мнозинството големи компании в САЩ, Европа, Япония и Индия, както и много корпоративни групировки. Според американските средства за масово осведомяване ВI действа като прикритие на ЦРУ и се възприема като такава от обществото. В една публикация на „Ню Йорк Таймс” от 1977 г. се твърди, че в продължение на пет години (1955 г. и 1960 г.) ВI е осигурявала прикритие на четирима кадрови разузнавачи от ЦРУ.
Характерен момент е сътрудничеството с ВI на настоящия американски президент Барак Обама. Парите за обучението му в Колумбийския университет са били заплатени от BI. След дипломирането си през 1983 г. Барак Обама постъпва на работа във финансовия отдел на Бизнес Интернешънъл корпорейшън. Като служител във фирмата Обама издава справочник по финансиране на международни операции и сътрудничи на седмичника Business International Money Report. Помага също при изготвянето на финансовите доклади за Мексико и Бразилия.
Когато живял в Индонезия с майка си и приемния си баща Лоло Соеторо (Lolo Soetoro), 25-годишният Обама (известен тогава като Barry Soetoro) през 1981 г. пътува до Пакистан като гост на фамилията Мухамадмиан Соомро (Muhammadmian Soomro – пакистански синдхи), който по-късно изпълнява функциите на президент на Пакистан след оставката на ген. Первез Мушараф през август 2008 г. Това пътуване при Соомро е било свързано с някаква задача по секретната програма на ЦРУ за оказване подкрепа на муджахидините. По това време програмата е била приведена в действие и Пакистан се използва като основна база за дейността на ЦРУ. С подобна цел в услуга на ЦРУ Обама е пътувал също до Индия. При тези пътувания бъдещият президент на САЩ е използвал три паспорта – американски, индонезийски и английски.
Сътрудничеството на Обама с ВI пролича в един клип през 2008 г. по време на кандидатпрезидентската му кампания. Разследващите журналисти са категорични, че Обама е работил за ЦРУ на договор или действайки под прикритие като други служители на ВI.
Текстът продължава.
Из „Разузнавателни доктрини на ХХІ век”
Книгата можете да купите тук!
Коментари (0)
Вашият коментар