Дневникът на Джапунови е започнат през 1864 г. от Васил Стефанов Джапунов. Родом от Карлово, той се преселва в София. Изключително динамични събития преди Освобождението 1878 г., Сръбско-българската война 1885 г., двете балкански войни 1912–1913 г., началото на Първата световна война 1914 г. до 1915 г. води дневника от свое име накратко. От 31 януари 1915 г. – деня, в който се ражда внукът му – също Васил Стефанов Джапунов, дядото води дневника от името внука си. Големите световни събития се намесват в съдбата на членовете на семейството, но не променят ежедневния ритъм на живота – раждат се деца, почитат се празници и традиции, хората се веселят, правят планове за бъдещето и се справят, помагайки си, с настоящето. Предлагаме ви част от дневника, писан от името на внука Васил Джапунов, отразяващ живота на семейството преди 100 години – от края на януари 1915 до края на януари 1916 година.
Днес е 31 януари 1915 г. В столицата София, на ъгъла на ул. „Цар Симеон” и „Братя Миладинови” № 100, ден събота, време хубаво, Сиренна (Маслена) седмица, във време на царуването Фердинанд I, цар на българите, царица Елеонора, престолонаследника Княз Борис Търновски, министър-председател д-р Васил Радославов, в присъствието на прабаба Мария Ст. Джапунова, около 70-годишна, родена Мильова в гр. Карлово, дяда ми Х. Васил Ст. Джапунов, роден в Карлово на 25 декември 1864 година, баба ми Х. Неда Р. Джапунова, родена Тодорова Тахчиева в гр. Карлово на 20 юли 1867 година, баба ми Дана Ст. Златарова, родена Добрева в гр. Калофер, месец август 1865 година, баща ми Стефан Х. В. Джапунов, родом в Карлово на 8 септември 1887 година, майка ми Иванка Стефанова Джапунова, родена в гр. Карлово, Симеонова Златарова на 27 декември 1895 година, акушерката г-ца Мария Кудукова, акушер д-р Славчев, около часът 5 (пет) подир обяд съм се родил с бая големи трудности в югоизточната стая на II етаж, във вътрешната триетажна къща. На дядо щом съобщили за моето раждане, веднага купил от продавачите една пита халва, направена като звезда и в средата огледало, и с файтон доде вкъщи, та ми я донесе и видел. Дядо е бил в канцеларията на Д-во „България”, когато татко му е взел мюждуто.
След това вечерта дядо е бил много весел, отишъл, та ми е купил мъжка маска.
В Градското казино е имало вечеринка от маскирани хора и около 12 часа през нощта срещу 1 февруари 1915 г. Викенти Атанасов (Викентий поп Атанасов всъщност не е участвал в атентата, но е осъден на смърт и обесен – бел. ред.) с още неколко анархисти, хвърлили бомба откъм южната страна и убили пет души и наранили око[ло] 15 души, умрели са от бомбата поручик Бояджиев, г-жа Баларова...
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 – до края на февруари – не воден.
На 1 март време хубаво, ден св. Неделя, съм кръстен на името на дядо ми Хаджи Васил, т.е. съм одрачен Васил. Кръстил ме е свещеник Костадин Грозданов в църквата „Св. Спас”, макар че свидетелството писва свещ. К. Кацаров. Кръстницата ми е била акушерката г-ца Мария Кудукова, понеже кумът ни, който е венчал баща ми, Илия В. Коемджиев, не е можел да доде от Карлово. На кръщенето ми е имало много гости, роднините, съседите и приятелите ни, понеже баща ми е пратил покани и са дали угощение на по-близките през денят вкъщи, играли са хоро, полка, кълчили са се циганки, лазаркини и пр.
10 март. Мама ходила на миро.
11 март. Баба Дена си отиде в Карлово, гдето я изпратихме до гарата. Тя беше дошла един ден преди раждането ми.
23 март. Ден св. Неделя, време хубаво, беше Възкресение Христово (Великден).
24, 25 Великден. Хубаво време, с файтон ходихме по гости, до края неводен дневник.
1, 2, 3, 4 и пр. Април не водено.
23 април, време хубаво. Дядо купи ягне, та го заклахме и ме нацапаха с кръв.
До края не воден дневник.
1 май до края – не воден дневник.
15 юни, отидохме с мама в Карлово и си дойдохме на 29 юли.
29 юли си дойдохме от Карлово.
Август не воден дневник.
10 септември. Обявена обща мобилизация, гдето баща ми замина в казармата в железнопътната дружина, като млад. подофицер, а отворената шапкарска фабрика остана да я управляваме ний с мама.
20 ден септември, време хубаво, баща ми замина с III експлоатационна рота за гр. Пловдив.
26 октомври. Ден Димитровден, време много хубаво, бяхме на църква. Като бяхме на ул. „Мария-Луиза” при кафене „Македония” яви се германски цепелин с №81, с букви Д.З.С., дълъг 174 метра, който обърна внимание на цяла София. Тогава отидох във фотографията на Т. Факиров и фотографираха за спомен, и Дядо съчини следната песен на гласа на Стоян Софиянски.
Какво е чудо видено Василе Столичанино
на 26 месец октомври
на Ден на на Димитровден
в столицата София
мало, голямо тичаше
с файтони, с автомобили
да виде чудо, кее ида
от небо, от височини
задало се е чудото
голем германски цепелин,
цепелин № 81.
Веднаго Васил отиде
във факировата фотография
и се сне Васил за спомен
Съставена от Василевия дядо
Х. Васил Ст. Джапунов.
На 9 октомври се е родил в нашия двор Емануил Хр. Манолов.
На 22 октомври Ангел Христов Пеанкари.
На 29 октомври през нощта баща ми си дойде от Пловдив, през нощта в 4 часа, постоя около 1,5 часа у дома и пак замина към Пирот, Лесковец, в новопревзетите сръбски градове, време не толкова хубаво, но ний си имахме кюмюр, дърва, храна и прочие. Аз много съм плакал нощно време. До края на октомври – не воден дневник.
На 8 ноември време хубаво, Арахангеловден. Имахме маслосвет вкъщи, което е било обречено за здравето на баща ми още в 1890 г. И до днес все го светяваме.
Също сме имале маслосвет и за здравето на дядо ми Х. Васил на 8 септември, което тоже му било обречено от прадядови от мъничък.
14 ноември, Коледно заговевание, време снежно. До края не воден дневник.
От 1 до 23 декември – не воден дневник.
23 декември, време хубаво. Дядо ми купи обуща за 5 лева и половин свиня, макар че в София имаше хора, които не се облажиха със свинско месо. Откраднаха ни чувалът от пред вратата, гдето си изтривахме обущата.
24 декември, време хубаво, сухо, студено, Малка Коледа. Купихме си вино, ракия, коняк. Дядо ме заведе в кръчмата, гдето на Ицо баща му, Ангел Христов (Стеода), ми даде 1/2 лев. Като се прибрахме вкъщи, дядо чете на софрата „Слава Вишни Богу” (Молитвата) и „Отче наш”. В това време на три пъти прекъснаха електриките (електричеството), същото време вечерта Минчо Джамбазов ни донесе десет кила сланина по поръчка на Дядо. Днес дядо купи и други 25 килограма вино. В този ден пристигнаха много германски войници, комисарските канцеларии бяха претрупани с много бедни войнишки семейства за помощ, нямаше по фурните хлеб, по бакалиите захар, ориз и пр.
25 декември, Рождество Христово (Коледа). Време хубаво, ходихме по гости, мене ме возиха с количката, возеше ме чирака на фабриката Унио. На гости ходихме у баба Х. Анна, у леля-баба Мария Величкова, вечерта доде у нас калеко Васил Величков, та пиха с Дядо хаджия вино в зехтиново шише. Едва Дядо купи едно тенеке газ за 11 лева и 70 ст. на баба Екатерина Тангова Милева, т.е. за семейството полковник Д. Петрови. От с. Надежда Чичю ви Александрови ни донесоха 5–6 килограма сланина и кървавица. Аз заспах в 8 1/2 часа. 
26 декември Коледа, по шопски Божич, време хубаво. Ходихме на гости у Милотин Манчов и у Христо Мехлизов.
27 декември. Св. Неделя, трети ден от Коледа и именият ден на баща ми Свети Архидякон Стефан. Времето беше хубаво, вечерта около 8 часа почна да вали дъжд. Баща ми, макар че го нямаше, че беше на война, но за имения му ден имахме 54 человека гости, и то само дърти без децата. Днес летеха йероплани, свинско месо никъде не е имало.
28 ден понеделник, от снощния дъжд се обърна в сняг, но малък. Аз си бях весел, както всякога.
29 ден вторник, време хубаво. Явиха ни се неприятности между Иван Станев и дядо ми за Шапкарската фабрика, която баща ми и син му я имат, но Дядо сънувал [как] кусат риба и сланине, а мама голям паяк. Чу се, че австрийските войски влезнали в черногорската столица Цетина (или Цетине). А англичаните в Деде Агач (или Дедеагач, днес Александруполис).
30 ден, сряда, време хубаво. Фабриката се разтуря и разваляемите стоки ги занесоха в магазина на ул. „Леге”, а мебелите, огледала и кюмур останаха във фабриката. Този ден дядо се разболе, имаше силна кашлица и му се прекъсна гласът.
31 декември, ден четвъртък, време хубаво. Като обичай, вечерта в млинът се падна на мен „Св. Васил”, на мама – нивата в „Красно село”, на баба голямата къща, на прабаба борчът и после в едно на мен и Дядо, Исус Христос и Света Богородица. Татко го нямаше, но в делът му се падна къщата на ъгъла, т.е. гдето е и фабриката, и във втория дял на дядо Панчаревската къща, бехме не толкова весели, че не си бехме всички вкъщи.
1 януари 1916 г. Ден петък. Нова година, „Св. Василиx”, т.е. моят и на дядо Хаджия имен ден. Днес съм тъкмо [на] 11 месеца. Първата ми Нова Суровакова година. Още от снощи ми приготвиха, накичиха суровачка пръчка, сутринта ми навързаха жълтици. Сурвах баба, дядо, прабаба, мама и др. На прабаба дядо й даде една стара антика, та ми я връза на пръчката. Дядо още ми купи лопка и музика. Този ден бе радостен за всички, но понеже от дълго време нямахме писмо от татко, а днес получихме две.
Ний се надявахме да си дойде татко, а те го проводиха по-далеч. Днес имахме много гости и аз посрещах и събрах много пари. Баба Х. Анна ми проводила една каса и вътре 2 лева, и от Коце Блатски една кукла, руски войник. Вечерта до 10 часа играх с дядо и се прибрахме да си спим. Времето беше хубаво.
2 януари, ден събота, време мъгляво. Земята покрита със сняг, който продължава да вали и е студено. Днес съобщиха официално, че черногорската столица паднала.
3 януари, ден св. Неделя. Време хубаво, малко студено. Получихме няколко поздравителни писма. 
4 януари, ден понеделник, време като вчера. Аз бях малко неразположен и все се сърдех. Получихме от Карлово, от баба Донка, т.е. от дядо ви Симеонови, колет – на мене рокля и чорапи, сурвачка пръчка с жълтица рубие, орехи, семки и сушен зелен фасул, който го низахме с мама в градината, когато летоска бяхме в Карлово. В колета имаше 50 стотинки, пратени ми от Анна Георгиева Станкова за суркова. Днес летеха йероплани.
Гвардейският полк замина за гр. Ниш, за тържествата, че щял да доде кайзера Вилхелм. Днес имаше сланина по 4 лева кило, кафето 8 лева кило, месо имаше само говеждо по 1 лев и 20 ст. Маслото 5 лева, като дядо прегракнал от 4–5 дена насам. Мама беше малко неразположена.
5 януари, ден вторник, време хубаво. Летеше йероплан. Заклахме мисирката, която ни беше подарил Филчю Банялията преди 2 месеца, досега не бехме я заклали, чакахме да си доде татко. Не ни дохожда вкъщи, път да ръси.
6 [януари], ден Богоявление Господне. Ден сряда, време хубаво. В църквата „Св. Спас”, когато светяваха водата, летеше йероплан. Имахме много писма, също и от татко, че щял да си доде. На църква ходиха само дядо и мама, понеже пред двореца не е имало парад, както друга година.
7 ден, четвъртък, време хубаво. На мама именият ден Св. Йоан Кръстител. Имахме много гости и аз с дядо ходих на гости по съседите, имахме от татко писмо, летеше йероплан. Кръстница дохожда и ми донесе дрънкалка.
8 ден, петък. Сутринта имаше гъста мъгла до около 10 часа. После малко слънце, около 1 1/2 часа почна да вали дъжд. Имаше поздравителни писма и от бойното поле с портрета на Ганчю Иванов, един наш познат в Битоля войник. Пише на дядо да му проводи 100 лева. Дядо направи цигарило от мисирката, да го дам на татко, когато се върне от бойното поле. Почти до вечерта времето беше мъгливо и студено.
9 ден, събота, времето малко студено и дъждовно, много бях плачлив, но не бях болен и вечерта не ми се спеше.
10 ден, св. Неделя, времето беше сухо, ясно, студено. Около 10 1/2 часа мина покрай нас I конен полк, който се връщаше от бойното поле. Дядо и баба бяха на панахидата на убития Рачо Д. Чобанов, убит от англофренците, 25-годишен от гр. Сопот, 28 полк, наш искрен приятел. Подир обед дядо отиде във Военното училище да види трофеи, взети от сърбите, а аз, баба и мама отидохме на Модерния театър. Платихме за тримата 2 лева, но аз като малък не ми вземаха пари.
11 ден, понеделник, време хубаво, малко студено и мъгливо. Баба и мама перяха, а мене ме варди прабаба. Аз бях мирен, но много буйствувах.
Днес се върна от бойното поле Лейбгвардейският полк, конете им много отслабнали и сменени. Един фелдшер вахмистър казвал на дядо, че само I, III и IV ескадрони влизале в атака и ходели до Призрен в Албания.
12 ден, вторник, от сутринта време малко мъгливо, но топло. До обед слънце, около 12 часа излезе ветър, не много студен. Получихме писма от Карлово, сланина, наденици от дядо ви. Тоз ден бях много весел, като ме къпеха в коритото.
13 ден, сряда, времето беше хубаво, имаше малко ветър, ходихме на гости у Стефан Матов.
14 ден, четвъртък, време много хубаво, мене ме окъпаха и ходихме на гости. Мама ходи на „Майчин дом” да види новороденото дете на Васил Пандуров, наречено Стефанка, но още некръстено. Днес беше рожденият ден на кайзер Вилхелм, днес почнаха да дават кюмур с купони.
15 ден, петък, време хубаво, малко студено. Месото беше 1 лев 40 ст., маслото 6 лева, сланината 5 лева килограма.
16 ден, събота, времето мъгливо, подир обед почна да вали силен дъжд и прехвърчаше сняг. От татко получихме по войник писмо и 20 лева, 1 дискус, 1 кандило и 1 канче за вода, 2 дузини кибрит и една позлатена стъклена чаша.
17 ден, св. Неделя, Св. Андон (диал., свети Антон, Антоновден – бел. ред.), време сухо, но студено. Аз вече имам 3 зъба, два предни, долни са ми поникнале от началото на месец ноември м. г., а предният горни сега от 15 януари. На татко пратихме армаган, 20 пакета тютюн, маденщи, сладки, по войника, който отиде при татко ми. Войникът беше мл. подофицер Дундаров, актьор от Народния театър.
18 ден, понеделник, Атанасовден. Време хубаво, ходихме по гости.
19 ден, вторник, време хубаво, ходихме по гости, след къпанието ми, ядохме сомова риба и кисело мляко и както всякога, мама имаше сладки.
20 ден, сряда, време хубаво, нощес около 10 и 1/2 часа ми беше лошо, та поплаках и се свивах, предполага се, че бях преял, но сутринта си бях добре. Подир обяд бяхме на гости. Вечерта Дядо доведе на гости един войник от 28 пехотен полк Христо К. Камилов, който ми подари 60 ст., 2 пантрондаша, патрони „дум-дум” и пр.
21 януари, ден четвъртък, време хубаво, ходихме на гости. Касапинът Стефан Тодоров дойде от Карлово, та ни донесе луканка.
22 ден, петък. Сутринта беше мъгливо, но през денят слънце, вечерта имахме гости от Карлово и от София.
23 ден, събота, време хубаво. В 3 и 1/2 часа после обед татко дойде от Ристовец, Сърбия – „Нова България”. Донесе ни армаган – трофеи, пушка, нож, патрони и пр.
24 ден, св. Неделя, време хубаво, имахме гости. Подир обед, ходихме на гарата, на тати на гости в спалния му вагон и оттам на бирария „Здраве”. Вечерта ни додоха гости баба Х. Анна с Марийка и стояха до 12 часа. Дядо ги заведе.
25 ден, понеделник, време хубаво. Мама и баба не искаха да перат, че щял да доде цепелина, но не доде. Баба, мама се опраха, мен ме варди прабаба. Летеха два йероплана. Татко си доде в 10 часа вечерта от спалния вагон и окопите.
26 ден, вторник, време хубаво. Очакваше се цепелинът, но не доде. Летеха два йероплана. Тати закова пред щамовата Иерусалимат кандилото, което беше донесъл от Сърбия, днес донесе и една бомба разпукната, когато е стреляно с нея, т.е. се [е] разцъвтела.
27 ден, сряда, време хубаво. Ходихме на гости у роднините Стоян Ангелови. Летеше йероплан, очакваше се цепелин, но го няма. Дядо донесе една свинска глава, около 2 кила.
28 ден, четвъртък, време хубаво, до обяд слънце, подир обед дъжд.
29 ден, петък, цел ден вали дъжд, като се учих да ходя, разсипах млякото и мама ме наби. 30 ден, събота, Св. Просветители: (Василий Велики, Григорий Богослов и Иван Златоуст). На този ден прадедо ми преди 40 години е бил майстор (председател) на кръчмаро-бакалския еснаф, вкъщи давал банката и е харчил за чертане с бъчви вино и ракия. Днес Дядо Х. Васил ходи на църква, та пали свещи за всички живи и за покойния прадядо Стефан Г. Джапунов, който починал на 10 март 1906 година в родния гр. Карлово на 73-годишна възраст, с черни коси и младолик, но парализиран. Времето беше – вале сняг почти целия ден. Татко донесе едно джезве за кафе от 10 чаши. Чюва се, че град Битоля бил бомбандиран от въздушната ескадра, от англофренците.
31 ден, св. Неделя, време хубаво, снег и слънце. Една година от рождения ми ден. По обичай дойдоха много хора да ме крадат, но никой не успял, понеже много ме вардили. Около обяд дядо, като си дойде, ме прегърна и ме занесе у наемателите (кираджиите) Суроджиеви, и ме даде на тех – Марийка, та уж ме откраднала. Дядо, като се върнал вкъщи без мен, питал баба ми, може ли позна къде съм, но не познала (изпълни се обичаят). В часа около 12 си доде татко от казармата, та даде на Суроджиевите деца по една ябълка, а дядо им даде по 10 стотинки, и мене 10 стотинки, които веднага пуснах в касата. Касата от м.г. я отворихме, оказаха се всичко 48 лева и 73 стотинки освен златните монети рубета, махмуди и др. антики и пр. Последните монети ги запазихме, а 48 лева [и] 73 стотинки дядо ще ми купи ценни книжа. Подир обяд имахме много гости на честито, залюбих 10-месечната Ристинка Цв. Менкова, на която дядо й бил притежател на мястото на нашата къща. Вечерта имаше цепелин, но му се виждаха само лампите.
Из „Дневникът на Джапунови”
Книгата можете да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар