Институт “Лий Страсбърг” дава стипендия на името на българин

Александър Първанов загина, преди да навърши 21

Eсента на 2010 г. В Института за филмово и театрално изкуство “Лий Страсбърг” в Ню Йорк група студенти разиграват етюд “ухажване” или може би “свалка”. Момчетата трябва да впечатлят партньорките си с песен.

“Искам да изпееш нещо българско”, казва преподавателят Тим Круз на студента Александър Първанов. И 20-годишният българин запява “Една българска роза”. Вечерта по скайпа ще каже на майка си във Виена, че избрал тази песен, защото го приспивала с нея като малък.

Това разказа Малина Първанова, която наскоро представи в София книгата “В Полет”, посветена на сина ѝ Алек. Всеки от гостите получи по една българска роза.

Александър Първанов не можа да навърши 21 години. И да завърши великата филмова и театрална школа на Страсбърг, дала на света Марлон Брандо, Одри Хепбърн, Джак Никълсън, Робърт де Ниро, Ал Пачино, Мерил Стрийп, Дъстин Хофман, Робърт Редфорд, Джейн Фонда, Пол Нюман, Анджелина Джоли, Скарлет Йохансон и още над 800 актьори. А

Мерилин Монро става

ученичка на

Страсбърг, когато

вече е суперзвезда...

На 11 май, сряда, 2011 г. Алек е пометен от такси във Виена. Изпада в кома и след два дни, на 13 май, петък, изключват апаратите в болницата.

И макар да е учил в институт “Лий Страсбърг” само 10 месеца, впечатлено от таланта и визията му, ръководството създава стипендия на негово име. Идеята е с парите от нея да се “даде шанс и на други талантливи младежи да преследват мечтите си”. Първият спечелил тази стипендия е американецът Райън Джонстън.

Александър Първанов се ражда на 1 август 1990 г. Когато Малина тръгва към една от болниците в София, за президент на България току-що е избран д-р Желев и тя на шега казва на съпруга си Ангел, че ще кръсти момчето Желю.

Дава му името Александър. На победителя. Алек расте в София и Виена, където завършва с отличие Треризианската академия. Така наричат гимназията, която дава най-качественото образование в австрийската столица. “Не вярвам, че се случи”, коментира Алек с типичния си скепсис своята отлична диплома.

Той чете много, стига сам до житейски мъдрости, записва свои словесни открития и откровения. “Зная, че трябва да съм разумен, но така неразумно искам да обиколя света...”, “Красивото, оригиналното, провокацията. В тях е сърцето на модата и стилът, който обичам. Бъди оригинален, а не просто различен. Бъди ТИ!”, “Научете се да се смеете над самите вас.”

В една от любимите му песни се казва: “Само добрите умират рано.”

Веднъж си изрусява косата и моли майка си: “Не казвай на баща ми, че съм рус! Когато се върнете, ще съм друг.”

През 2010 г. младежът записва университета “Голдсмит” в Лондон. Родителите са доволни, защото смятат, че от Алек може да излезе добър дипломат - той е сдържан, уравновесен, отдават му се езици, социално ангажиран е, обича да защитава каузи...

Любимият му философ е Фридрих Ницше. Изчита всичките му философски съчинения и книги.

Защо, Алек?

“Защото ме кара

да мисля”

В книгата “В полет” Малина е сложила част от любимите на Алек цитати от великия философ: “Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на спокойствие”, “Боговете са мъртви и човек е оставен сам на себе си”, “Голямата болка води до прозрение и освобождаване на духа”, “Съвършеното ни учи да се надяваме”, “Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен!”.

През пролетта на 2010 г. Алек звъни от Лондон на майка си: “Приеха ме в институт “Лий Страсбърг” в Ню Йорк.” Решил е да става актьор.

Защо, Алек?

“Защото с актьорската професия, която толкова много обичам, мога да изживея и пресъздам всички онези професии, които бих могъл да имам... Пъстрият свят на киното и изкуството е моето вдъхновение и страст.”

Алек е приет в института от Аманда Калахан. Тя признава, че още след първия им телефонен разговор е впечатлена от неговата спокойна интелигентност, заразителната му страст към изкуството и очарователните му маниери.

“След интервюто реших, че независимо от това колко набързо и колко необичайна беше процедурата му за регистрация - пише Калахан по-късно до родителите, - Александър трябва да посещава “Страсбърг”, и то колкото се може по-скоро, тъй като е впечатляващо добър актьор. Александър беше и е най-силният, най-обещаващият и най-очарователният студент, когото някога съм приемала...”

Аманда Калахан казва още, че винаги ще помни думите на Алек: “Ако всеки даваше от себе си 20 процента повече от най-доброто, на което е способен, ще бъде възможно да се постигне съвършенството.”

В началото на май 2011 г. Алек си идва във Виена, за да празнува с випуска 2 години от завършването на гимназията.

И го връхлита проклетото такси...

На 24 май семейство Първанови получава писмо от институт “Лий Страсбърг”, подписано от президента му Виктория Крейн. В него ръководството поднася най-искрените си съболезнования и съобщава за отпускането на стипендията на името на Александър Първанов:

“Днес се проведе паметна служба, с която почетохме паметта на този така специален и будещ дълбоко възхищение млад мъж - пише в писмото. - Както колегите му актьори, така и преподавателите пазят в сърцата си много спомени за споделените с Александър преживявания: неговия талант и щастието, което изпитваше от

сбъдването

на мечтата му

да бъде актьор,

благороден и мил характер, чувството му за хумор и прекрасните приятелства, които го свързваха с всички тук. Бяхме дълбоко развълнувани от възможността да се обърнем назад и да си спомним за многобройните начини, по които той докосна живота на всеки от нас...”

Съболезнователно писмо до родителите изпраща и Анна, съпругата на Лий Страсбърг: “Мъката по загубата на вашия млад син ни потресе изключително дълбоко. Уверявам ви, че звездата на сина ви и нейното сияние ще живеят вечно у хората, чийто живот той докосна...”

А студентът Райън Джонстън събира писмата до Първанови от хората, до чийто живот Алек се е докоснал. “На 28 май 2011 г., когато ние във Виена казвахме “До скоро виждане, Алек!”, дойде майката на неговата приятелка от института Наоми и ние донесе писмата. Прегърнах ги, както прегръщах сина си, и започнах да контактувам с преподавателите и състудентите му”, разказа ми Малина Първанова.

Лола Коен, която преподава актьорско майсторство, пише, че Алек я впечатлява още от първия ден със своя талант, зрелост, интелигентност и безукорни маниери, заради което го обожавала. “Той притежаваше изключителна чувствителност и дълбочина, които взимаше със себе си на сцената при всяка роля, с която се заемаше”, твърди Лола Коен.

Друг преподавател - Бил Хопкинс, пише: “Благодаря ви за блестящия талантлив и прекрасен син! Винаги ще пазя скъп спомен за краткото време на познанството ни..."

“Алекс беше един прекрасен студент с будни изпитателни очи, изпълнен с радостна енергия”, казва Тим Круз. За Хайла Битън

българинът е едно

от най-честните и

мили момчета, които

някога е срещала

Състудентката Кастелбанос, на която Алек помага да подобри английското си произношение, казва: “Никога няма да забравя сцената ти от “Чайка”. Ти винаги ще бъдеш най-добрият Константин, който Нина някога ще е имала.”

Затрогващи са и словата, изречени и написани от всичките състуденти на Алек - Лаура Риверос, Мирея Риос, Лорин Шоримас, Бахти Стейтън, Ким Вогелс, Мартин Шондорфер, Мелани Уолтър и останалите. Откровенията на австралийката Бел Адисън могат да ви разплачат. Тя пише стихове, посветени на Алек: “Той танцуваше, танцуваше и танцуваше...” Младата Менеа Кефалов композира песни за Алек по стихове от книгата. Една от тях е “Сянка”, която тя изпълнява на представянето на книгата “В Полет” в зала “Мерилин Монро” в института.

След тригодишен труд сега майката Малина Първанова представя книгата “В Полет” - едно истинско полиграфическо бижу. Дизайнът е неин и на Светла Иванова, издател е сдружението “Изкуството на Алек”, предпечатът - на “Ню комуникейшън студио” и е отпечатана в “Дедракс”. Разпространява я “Сиела”.

Най-напред, разбира се, представянето на “В полет” е в института “Лий Страсбърг” в Ню Йорк, наскоро беше в София, предстои във Варна, през есента - във Виена.

Досега институтът организира мастеркласове за стипендията “Александър Първанов” само в САЩ. От догодина такива класове ще има и в Европа - във Виена и в София. Лично Анна Страсбърг се е ангажирала да води първите класове, които ще са в дом “Витгенщайн” във Виена, където е “сърцето на България в Европа”.

“Искам оттук нататък да посветя усилията си в търсенето и намирането на талантливи деца от България, Балканите и Европа, които да продължат мечтите на моя син”, казва Малина Първанова.