Васил Велев, който смени Лили Маринкова

Новият шеф на “Хоризонт” 24 години работи в

Би Би Си и по света

Наскоро един британски гражданин е във Фиджи, когато по телефона му се обажда генералният директор на БНР и го кани да стане шеф на “Хоризонт”.

Гражданинът е българин - Васил Велев, и е журналист от над 30 години. Почти оттогава го познава и Александър Велев - шефът на радиото.

“Не съм много сигурен, но нека да опитам”, казва Васил Велев на семейството си, когато тръгва към България.

По това време е познат на малко слушатели у нас, тъй като не е предавал в българския ефир от 24 години. Но още с пристигането си името му за ден обходи всички български медии, тъй като той е човекът, който смени известната журналистка Лили Маринкова като директор на “Хоризонт”.

Двамата буквално се разминават в кабинета по неговите думи, защото той пристига ден след нейното уволнение като шеф и пенсиониране.

Иначе се знаят още от предишното пребиваване на Васил Велев в БНР. Той започва като прослушвател - това означава преводач на радиожаргон, на новини от английски през 1984 г. Тъкмо е завършил английска филология в Софийския университет “Свети Климент Охридски”, а преди това и английската гимназия във Видин. По-късно се явява на конкурс за репортер, после чете новините в 12 ч, работи и 3-4 години в “Нощен Хоризонт”.

И така до 1992 г., когато през юни - след конкурс за българската редакция на Би Би Си, заминава за Великобритания с 2-годишен договор. 24 години по-късно още е там до март 2016 г., когато дава последното си дежурство.

През тази толкова голяма част от живота си Велев работи в една от най-демократичните медии в света - Би Би Си, снима филми като журналист на свободна практика в Тайланд, където има военен режим, и в Туркменистан, обучава журналисти в Малдивите, където правителственият контрол върху медиите е изключително силен. И нито за миг не е изгубил тънкото си чувство за хумор, нито е забравил родния си език - напротив, говори чист и правилен български.

Когато Би Би Си закрива българската редакция, Велев

аха да стане

патрулиращ полицай

в парка “Гринич”

в Лондон. Редакцията е закрита, защото ръководството на Би Би Си решава, че трябва да създаде иранска телевизия на фарси - скъпо начинание, което коства съкращаването не само на българската, но още на 11 международни редакции.

“Трябваше да си изплащам къщата и като чужденец на възраст беше трудно да си намеря друга работа.” Щял да стане патрул, който поддържа реда в парка. Самият парк се намирал близо до дома на Велев, който си представял как ще ходи пеша на работа и цял ден ще се разхожда из алеите.

Въпреки дългогодишната му заетост във Великобритания намирането на работа било сложно нещо. По думите му там имат други критерии. Всеки, който е повече от 3-4 години в една и съща компания, се приема, че не е достатъчно гъвкав и подготвен да работи нещо друго. “Така че сегашните ми 24 години в Би Би Си звучат като добра характеристика в Азия или в Източна Европа, но не и в западните страни.”

Преминаването от една медия в друга също е трудно. От една страна, заради Би Би Си и високите стандарти там. “Частните медии не смятат, че един журналист, работил дълго време в Би Би Си, може да се приспособи към техните стандарти. Обратното също е валидно. Между обществените и частните медии има големи различия. Обществените медии в света трябва да отговарят на основни правила като безпристрастност, обективност, точност на информацията, коректност, равнопоставеност, защита на всички обществени слоеве, на всички малцинства, в служба на цялото общество. На никакви партии или частни интереси не се служи. Тези правила са едно от нещата, от които никога не бих отстъпил, докато съм на работа в БНР. Частните медии могат да си позволяват по-големи свободи”, казва Велев.

Разминава се с полицейската работа в парка, защото Би Би Си обявява конкурс за новинари. Заедно с Велев кандидатстват почти всичките близо

200 души, уволнени

от международните

редакции,

за 3 места. Печелят ги той, българката Светла Бобева и една журналистка от гръцката редакция.

Велев започва в края на 2005 г. и до 2011 г. е на щат като новинар - пише новини. Доста е трудно да се прави на чужд език. Още повече че Би Би Си има стандарт за новините, който е 30 секунди. Това са 3 изречения. “Понякога е трудно да се разкаже по-сложна история в 3 изречения, но е възможно. Тук някои от колегите все още не са убедени в това”, казва Велев. “Пак според стандартите на Би Би Си една новина трябва да бъде написана така, че да я разбере 12-годишно дете, като в същото време не обижда интелигентността на професор, който може да е част от същата аудитория.”

При малко по-добра организация и мотивация подобен стандарт в новините може да бъде постигнат и в “Хоризонт”, смята журналистът. Нужен му е за т.нар. драйв тайм - пиковите часове в трафика, когато хората вероятно най-много слушат радио. “Иска ми се тогава да получават по-пълна картина за това, което става в страната и в света. Това означава по-къси модули, по-кратки новини, повече сервизна информация. Всичко в радиото е за слушателите, не го правим за себе си. Не трябва да правим нещо, което е интересно само за нас.”

Велев приема поканата да се върне в БНР, защото има добро отношение към радиото и в частност към “Хоризонт” и “защото прочетох концепцията на Александър Велев и съм съгласен с всичко в нея”.

Преди години двамата започват работа в БНР почти по едно и също време. Тогава из големия колектив от над 2000 души

тръгва мълва -

братя са

Днес, близо 24 години по-късно същите двама журналисти пак са в радиото - Александър Велев е генерален директор на БНР, Васил Велев - директор на най-слушаната програма - “Хоризонт”.

“Не сме нито братя, нито братовчеди. И Владислав Велев - кореспондентът на БНТ в Брюксел, не ми е син, както чух”, казва Васил Велев.

Както вече стана ясно, поканата го заварила във Фиджи. Там Васил Велев е на медийна конференция на ABU - азиатския еквивалент на EBU (Европейски съюз на електронните медии). Пак този съюз му предлага преди време работа на Малдивите, където е участвал в изграждането на интегриран радио- и тв нюзрум за държавната телевизия. На Малдивите има още 3 частни телевизии. “Там има много строг правителствен контрол, така че за свободна журналистика и обществена медия не може да се говори.”

Малко по-късно е и последният журналистически проект, върху който работи навън - снима

документален филм

за конете ахал теке

в Туркменистан

Породата е много ценна, един кон струва колкото ферари. Филмът е свързан с азиатските игри, които ще се състоят през септември 2017 г. в Ашхабад. Лентата на Велев предстои да бъде излъчена. Досега някои азиатски телевизии са показвали само части от него.

Сега обаче той се е съсредоточил върху “Хоризонт”. “Нямам никакви намерения да уволнявам масово хора, нито да предприемам резки действия, защото не искам да се нарушава балансът. Искам да постигнем екип и това става с говорене, с диалог.” През 90-те години на миналия век в българската редакция на Би Би Си идвал Петър Увалиев за редовната си рубрика. “Много интересно говореше за двата съюза и-или. Казваше, че “или” е съюз на противопоставянето - или едното, или другото. А “и” е съюзът на обединяването. Много бих искал да работим с “и”.”

Велев не е консервативен човек. Наясно е, че грандиозни промени за кратко време няма как да бъдат постигнати. Още повече, че стандартите се променят, макар и не толкова бързо, както технологиите. “Има един класически пример - когато през 1964 г. за първи път прозвучава най-популярната нецензурна английска дума в ефира на Би Би Си, се свиква заседание на парламента, за да обсъжда положението. 20-ина години по-късно Джони Ротън от “Секс пистълс” само в едно предаване казва същата дума поне 100 пъти и има сравнително малко на брой обаждания на възмутени слушатели. Да, стандартите се менят, но все пак без ясни правила и критерии не може, не е добре за никого - нито за журналистите, нито за обществото.”

Докато е шеф в “Хоризонт”, Велев иска да постигне още нещо - журналистите да покажат на хората, че България не е центърът на света и няма как да стане. “По същия начин е хубаво да се знае и какво става в страната, защото България не е само София.”

Той самият усеща как все още трудно се ориентира в някои специфични български казуси. А и през ден-два получава съобщения от синовете си - единият е на 35, другият - на 31. Двамата живеят във Великобритания, големият е женен за индийка. Питат го: “Как се чувстваш, искаш ли да се връщаш вече?”

Не иска, защото работи в “Хоризонт”.