Сиромахомилите са първите популисти у нас

Спиро Гулабчев посади демагогията на благодатната българска почва

Думата “популизъм” превзе общественото пространство. Тя е от ония, които лингвистите наричат buzz words. Бръмчат във въздуха като мухи, предъвкват ги целодневно, но малцина знаят какво означават.

Такава е и думата “мафия”. Когато на някого не му е ясно какво се случва в държавата, започва да скандира “Мафия!”

“Популизъм” е ново попълнение в българския език. В класическия речник на Найден Геров от края на XIX век я няма. Отсъства и синонимът “демагогия”. Вътре обаче е “сиромах”.

“Докле дойде кефът

на чорбаджия,

на сиромаха душата

излазя”,

цитира народната мъдрост авторът. Вече четвърт столетие на сиромашията й излиза душата. Чака чорбаджиите да дойдат на кеф и да оправят дереджето. Онези се правят на милостиви и добавят към пенсиите по няколко лева. По времето на Найден Геров са им викали сиромахомили.

Техен идеолог е фамозният Спиро Гулабчев. Роден през 1856 г. в Лерин, той учи в Цариград, Одрин и Пловдив. Продължава да се образова в Москва и Киев. Първо е семинарист, после следва право и историко-филологически науки.

Извън университетските банки Спиро се запознава с народничеството, което е руският еквивалент на световния популизъм и нашето сиромахомилство. Александър Херцен е основател на движението.

Любопитно е,

че Херцен

е пътувал с кораба

“Радецки”

Подгонен заради народничеството, той кръстосва Европа. През 1852 г. трябва да отплава от Арона за Швейцария. С него е съмишленикът Тесие дю Моте.

“Над шипящия и разклащащ се параход - пише Херцен - се развяваше огромният бял флаг с двуглавия орел, а кърмата я красеше надписът Furst Radetzky.

Бяхме забравили вечерта да попитаме какъв параход заминава, австрийски или сардински. Тесие съгласно версайския съд бе осъден in contimaciam (задочно) на депортиране. Макар на Австрия това да не беше й работа, но как да не се възползва от случая, та поне за справки да ни позадържи пет-шест месеца в затвора.”

Двамата рискуват и се качват на кораба. През 1876 г. на същата палуба стъпва Христо Ботев.

И на Спиро Гулабчев

не му върви по вода

През 1886 г. е заловен в Одеското пристанище да пренася нелегална литература в куфари с двойни дъна. Изключен е от университета, осъден е и затворен. От заточение в Сибир го спасява застъпничеството на Българската екзархия.

Екстерниран у нас, Спиро преподава в Габровската, Варненската и Търновската гимназия. Там полага основите на сиромахомилството. Както Левски е организирал частни революционни комитети, така Спиро организира “Приятелски дружини”.

Конспирацията е заимствана от БРЦК. Членовете на съзаклятието полагат тайна клетва. В обществото се правят на непознати, контактуват с псевдоними, пароли и шифър.

Най-важното

е да не носят

вратовръзки,

инструктира Спиро Гулабчев. Вратовръзката е символ на благоденствието, който ясно разграничава сиромасите от сиромахомилите. Освен това трябва да се ходи със запретнати крачоли. Да се види, че беднотията няма чорапи!

През 1887 г. Гулабчев минава през Казанлък. Тамошният социалист Константин Бозвелиев пише в спомените си:

“Облечен беше просто - с малоруска риза и шевици. Запознахме се. На разговор той се оказа един крайно любознателен човек и приятен събеседник. В малко време неговото просто и искрено слово завладя сърцето ми и сякаш ме твърде много сближи с тоя до вчера непознат за мен човек. На следния ден Гулабчев чрез нас се запозна с мнозина наши съграждани и мои приятели и другари и между нас се роди идеята да го придружим на коне до Габрово…”

Константин Бозвелиев

продължава:

“Гулабчев ми изтъкваше недостатъците и несправедливостта на сегашния обществен строй, икономическото неравенство - големи богатства у едни, голяма сиромашия у други, което води и към политическо неравенство, защото богатите винаги имат по-силно влияние в държавата и държат властта в ръцете си. Изтъкваше ми как, докато голяма част от обществото е поставено в условия тежки за живота, пресилена работа, малка заплата, лоша и недостатъчна храна, недостатъчна почивка, тясно и нехигиенично жилище и пр. - друга част от това общество почти нищо не работи, а се ползва с всички имотни и културни блага и плува в доволство като бъбрек в лой. В заключение на всичко това Гулабчев сочеше нуждата от една дълбока обществена реформа, която би премахнала тези неправди в обществото и би дала възможност на всички хора да живеят щастливо в света.”

Димитър

Благоев е бесен

Всичко това се случва преди 20 юли 1891 г., когато на Бузлуджа е основана Българската социалдемократическа партия.

Спиро Гулабчев краде сиромахомилството, върху което социалистите имат историческо право! Те милеят за народа, а не някой си Спиро, пледират марксистите. Брадата на Благоев трепери от гняв, докато сваля маската на Спировата организация:

“Тя се състоеше от групи в разни градове, в които групи се приемаха членове само със съгласието на Гулабчева. Групите не се познаваха една друга, даже членовете от едни групи не трябваше да познават членовете на други групи. Само Гулабчев трябваше да знае всички и само той определяше кой е годен за неговата организация и кой не. И наистина, при обиска в квартирата му властите намериха списък на всички членове и дори на техни приятели със забележки срещу тях.”

Спиро печата

“Ново време”,

изгаря тиража

През 1890 г. Спиро Гулабчев отваря печатница в Русе. Пуска около 150 издания, между които и Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс.

През май 1891 г. тиражира периодическия сборник “Ново време” с редакционна статия от Димитър Благоев. Като вижда какви глупости е натворил авторът, Спиро хвърля книгата в огъня. По-късно Благоев възстановява “Ново време”, което излиза и днес.

Сиромахомилството не е запазена марка на левицата. Всяка партия го крие в джоба си и го вади при нужда. Ярък пример е Михаил Такев от Демократическата партия. На предизборни обиколки в началото на XX век той носел чифт цървули.

Когато файтонът наближи селото, Такев сменял лачените чепици с опинците. Слизал на мегдана, глашатаят събирал людете и сиромахомилът се обръщал към тях: “Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате.”

Хората изливали

теглилата си,

а Такев ги тешал

с обещания

“Когато светът почиваше - свидетелства един слушател, - неговият глас се носеше по стъгди и мегдани, неговото слово вдъхновяваше, думите бяха на върха на езика му - той не се измъчваше да съчинява и не копаеше с игла кладенец, силите му друсаха тиранията на “фразата”, народът се привързваше и биеше вече дванадесетият час.”

Михаил Такев произнася четиричасова реч в Севлиево. Само покойният Фидел Кастро се е доближавал до този рекорд. В Сливен говори пред 15 000 души, а в Босилеград го посрещат 500 почитатели.

Дори в онези точки на родината, където народът изначално е опиянен, Такев е еликсир за масите.

В Сухиндол, българската Шампания, е посрещнат с хоругви и цветя. В Сунгурларе, извора на мискета, минава през триумфална арка, направена с доброволните пожертвувания на околните села.

Журналистът

Петър Карчев

разказва:

“Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата й работа ще бъде да построи мост в селото.”

“Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?”, попитал внедрен в тълпата агент провокатор. “Тя е най-лесната работа, гражданино - ще ви прокараме и река!”, хладнокръвно обещал ораторът с цилиндър и цървули.

Как партията уби Христо Смирненски

Димитър Благоев упреква Спиро Гулабчев в “потребителски комунизъм”. Неговият комфорт обаче става причина за ранната смърт на Христо Смирненски.

Поетът живее в “Ючбунар”, квартала на софийската беднотия, където всеки трети е заразен от туберкулозния бацил. Той го носи в гърдите си и през април 1923 г. получава първия кръвоизлив. Родителите му наемат къща в Горна баня с надеждата чистият въздух да изцери белите му дробове.

На 6 май

го посещава

приятелят му

Крум Кюлявков

“Заварих го бледен, подпрял се с едната си ръка и загледан през прозореца - разказва той. - По лицето му сякаш беше паднала някаква сянка. Като ме видя, той се обърна и сякаш по привичка леко трепна върху устата му познатата негова усмивка.”

“Ще се мре, Круме”, усмихва се певецът на гладните и онеправданите. “Ако всички умираха от плюване или повръщане на кръв, досега половината свят да е останал. Не бой се. Ще мине”, успокоява го Кюлявков.

При тази среща Смирненски му дава ръкописа на знаменитата “Приказка за стълбата”.

На 5 юни Кюлявков пак е в “Горна баня”. Посреща го сестрата на поета Надя.

“На два пъти

повърна

много кръв!

Ето гледай…”,

сочи тя един леген, до половината пълен с алена течност.

“Влязох в стаята му - продължава очевидецът, - като се стараех да бъда колкото се може по-спокоен. Христо лежеше мъртвешки бледен. Наоколо - по чаршафа, по пода - кървави петна. Гледката беше ужасна. Не бяха изминали и десетина минути, откакто се беше случило нещастието. Надка не смееше да пипне чаршафите и чакаше Томата, който беше изтичал за доктор.”

Тома Измирлиев е по-големият брат на Смирненски, негов първоучител с поезията. “Видя ли?”, пита той Кюлявков в коридора. “Видях… Трябва веднага да се прехвърли в някой санаториум или болница, за да бъде под постоянно наблюдение на лекарите”, отвръща Крум. “Затова съм тичал, търся място”, обяснява Томата.

За санаториум

обаче

трябват пари

Той моли за помощ партийната кооперация “Освобождение”, която има солидни банкови сметки. “Пари няма!”, отсичат комунистите.

В същото време с рубли от Комунистическия интернационал на Димитър Благоев е купена къща на ул. “Дебър” 34 в столицата. Пред входа е паркиран и файтон - дар от същото “Освобождение”, което отказва помощ на пролетарския бард Смирненски.

Поетът остава без храна и лекарства. Най-сетне е приет в един частен санаториум. На 18 юни към 6 и половина сутринта се повдига от възглавницата. “Искаш ли нещо, Христо?”, пита го майка му. “Молив и хартия”, отронва Смирненски.

“Даваме му молив и хартия. Мъчи се нещо да запише, мъчи се и току изпусна молива и ми падна на ръцете. И свърши. Свърши милото, измъчено чедо”, плаче покрусената майка.