Зададени и незададени въпроси от полк. Стефан Нойков за поражението на България в Първата световна война ще откриете в „Защо не победихме. 1915-1918”, издание на „Труд”.
Откъсът разкрива какви са били трите възможности пред България относно участието й в Първата световна война. Авторът прави подробен анализ и обяснява причините за решението България да подкрепи Германия.
Глава I
Намесването на България в Световната война
• Букурещкият мир и положението след Балканската война • Националните стремежи на българите • Ролята на българския цар • Трите възможности: неутралитет докрай; намесване във войната към страната на Съглашението; намесване във войната към страната на Съюза • Народните чувства към Русия, Англия, Франция и Германия • Военното положение. Защо отидохме с Германия
През 1912 и 1913 година България води две големи войни за политическото обединение в една държава на българското племе. В съюз със сърби, гърци и черногорци, които също така мереха сломяването на едно иго, което тежеше на техните сънародници, българите туриха на разположение всичките си сили за борба срещу турската империя. След кървави боеве с турската армия, тежестта на които падна изключително върху българския войник, турската съпротива беше сломена и мирният договор за завършване на войната, подписан в Лондон през май 1913 година, даваше във владение на съюзниците всичките европейски територии на турската империя западно от линията Енос – Мидия. Несъгласието между съюзниците за подялбата на тези освободени земи въз основа на принципа на националностите и съобразно сключените предварително договори стана причина за нова война между България и нейните съюзници. В тази неравна борба срещу България се опълчиха още Турция, която отхвърли Лондонския договор, и Румъния, войските на която стигнаха без всякаква съпротива до София – столицата на Българското царство.
Така срещу България застанаха въоръжените сили на Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Турция и на българския народ бе писано да изпие до дъно горчивата чаша на едно поражение след славни бойни дела. Договорът за мир, подписан в Букурещ през юли 1913 година, тури край на войната между България и бившите й съюзници заедно с Румъния, а един по-послешен договор за мир, подписан в Цариград през септември същата година, прекъсна положението на война между България и Турция. По силата на тези договори България биде лишена от територии, които й принадлежаха, и от онази част на Македония, гдето се чува само българска реч и която, според договора със Сърбия, беше предвидена като неделима част от Българското царство.
Така несправедливият Букурещки договор за мир отвори една голяма болезнена рана в здравия организъм на българския народ. Душата на българина, покрусена от една междусъседска политика, която го лиши от плодовете на победи, спечелени с жертви и усилия, които, отделно взети, надминаваха жертвите и усилията, положени общо от сърби и гърци, не можеше да се примири с този акт на насилие. Изгубването на Македония, Добруджа и Източна Тракия тежеше на всички и при общото разочарование на първо време поради безсилието, в което се намирахме, малко по малко се създаваше едно ободряващо настроение в обществото, което се крепеше с надеждата, че времето ще създаде условия за поправяне на неправдата. Самото заявление в царския манифест, с който се обявяваше на армията сключеният в Букурещ договор, че свиваме знамената си за по-добри дни, беше вече един протест срещу насилието и една програма за бъдещето. Още със сключването на мира следователно се готвеше нова война срещу нашите съседи, ако те не биха се съгласили доброволно да ни върнат отнетите земи.
За българския народ и за българската политика във външно отношение имаше една точно определена цел – обединението на българското племе. За постигане на тази цел, която беше идеал на много поколения, българската политика трябваше да си послужи с всички средства, за да сломи упорството на сърби, гърци и румънци, като в краен случай им наложи своето право чрез силата на оръжието. За този последен случай обаче беше крайно необходимо да се избере добре моментът, когато задружната въоръжена сила на нашите съседи не би била в положение да се нахвърли едновременно върху нашата армия.
Избухването на Голямата световна война6 съживи във всички обществени кръгове в България надеждите, че неправдата, извършена в Букурещ, ще може да се поправи чрез приятелски разбирания със съседите или със сила. Въпросът беше само да се изберат най-правилни пътища и да се издебне моментът.
Че Македония, Добруджа и Тракия, жизнена част от българското тяло, бяха страстно желани от българския народ, е безсъмнено. Да се отречем от тях, би значило да се откажем от онова, което е било и което е наша история. Не от чувство на интерес ние желаехме тези земи. Ние искахме Македония, Добруджа и Тракия, ние протягахме ръка към тях с онова топло чувство, с което майката се стреми към своите отделени чеда. Но и в този благороден стремеж към обединение ние не биваше да допуснем, щото чувствата да се разразят в нетърпение, което не ни позволи да преценим спокойно силите на народите, ангажирани във великата война, както и да теглим правилно заключение от настроенията на момента към вътрешността на царството във връзка с обществената култура на българския народ.
До днес не са напълно познати политическите разговори, които са предшествали намесата на България във войната. Но от онова, което се знае, ако се съди по изнесените документи, става ясно, че правителството, което управляваше България през 1915 година, е имало да се спре върху три положения:
1) да стои настрана от световния конфликт, като запази пълен неутралитет;
2) да се намеси във войната като съюзник на силите от Съглашението;
3) да се намеси във войната като съюзник на Централните сили.
Неутралитетът беше едно от положенията, което съвпадаше с настроението на голямото мнозинство от българския народ. Наистина това положение можеше да ни създаде големи мъчнотии поради факта, че ние се намирахме между държави, които воюваха, обаче не можеше да се допусне, че тези мъчнотии биха се изразили в скоро време в един въоръжен натиск срещу България от страна на една от воюващите групировки. Колкото се отнася до Германия, тя не би се решила на една подобна стъпка, която при отрицателното държане на опозицията би означавала увеличение на числото на враговете й с още един. Въоръженият натиск от страна на Съглашението изглеждаше по-вероятен. Като се облегнеше на известни обществени течения у нас, Съглашението би имало всички шансове да види, както по-сетне стана с Гърция, България на своя страна. Пълният неутралитет обаче до края на войната, ако би бил възможен, би имал едно друго съществено неудобство за целите на българската политика – то е да не видим осъществен напълно нашия скъп идеал за обединение. Това последно обстоятелство налагаше само по себе си необходимостта в един пригоден момент да станем от зрители дейци в тази кървава драма, която раздруса от основи европейския свят, защото историята ни учи, и фактите го показват, че в международните спорове правото и справедливостта имат значение дотолкова, доколкото са подкрепени със сила.
Поради мястото, което заемахме, и поради целите, които преследвахме, ако даже бихме били в състояние да запазим неутралитет до края на световната война, ние не можехме да се надяваме на едно снизходително третиране от страна на победителите и бихме били лишени от моралната основа да предявяваме каквито и да било искания, макар и от правна гледна точка неатакуеми, за пълното обединение на нашето племе. Ако е вярно, както казва един стар философ, че всяко същество получава от природата своя дял на право в съотношение със силата, която има за живот и борба, една млада нация като нашата не би могла, без риск на обезличаване, да се държи настрана в борбата, от изхода на която щеше да зависи нейният бъдещ живот. Това е още по-вярно и затуй, че при степента на цивилизация, в която се намират балканските народи, ние бихме станали прицелна точка на тяхната завист и обект на бъдещи действия.
Поради тези причини пълният неутралитет до края на войната, ако даже би бил възможен, не би бил желан. Наистина широките маси на народа нямаха напълно това схващане на въпроса, но те инстинктивно разбираха, че намесата ни в световната война трябваше да дойде като последица от една наложена ни необходимост. Даже и тези, които бяха крайни в желанието си да се пази неутралитет на всяка цена, не бяха чужди на идеята, че неправдата, извършена към България чрез договора за мир в Букурещ, трябваше да се поправи, което в края на краищата пак щеше неминуемо да докара до едно намесване на България в световния конфликт, макар и към неговия край.
Нам следователно предстоеше да избираме рано или късно едно от двете решения: със Съглашението против Тройния съюз, или с Тройния съюз против Съглашението.
Не може да се скрие, че когато се поставяше така въпросът, народните тежнения бяха изобщо да се върви с групировката, в която се намираха Русия, Англия и Франция. Морални причини, чувство на признателност подтикваха българите в голямото си мнозинство да дадат своята дан на отплата към тези, които бяха сродени с тях по кръв и които бяха техни освободители от турското иго. Че в това отношение Русия беше близко до нашето сърце, не иска и дума.
Англия се ползваше с голям престиж на силна и морална държава. Пресни бяха още в паметта на българите спомените от застъпничеството на велики държавници и обществени дейци в Англия в полза на нашето освобождение. Наистина Берлинският конгрес дойде да позатъмни малко светлите и благородни пориви на едни от най-добрите й синове, обаче бъдещето показа, че делото на Биконсфилда не е било насочено против независимостта на България. Голямата подкрепа, която английската дипломация ни даде в тежките борби, които водихме от 1885 година насам за независимост и обединение, отново възвърна вярата на масата от народа в нейното доброжелателство към България. У ръководните хора на страната преобладаваше убеждението, че намесата на Англия във войната означава борба до крайна победа.
Франция в духовно отношение заемаше особено място в нашия обществен живот. Българската интелигенция в голямото си мнозинство беше излязла из френските университети и българската младеж, тъй свободолюбива и тъй демократична, се възпитаваше в духа на френската демокрация. Широкото разпространение на френския език в страната даваше възможност на един по-широк слой от народа да се възпитава и образова непосредствено от френската литература и наука. Това създаваше една духовна връзка и даваше възможност на българите да опознаят Франция чрез нейните най-първи хора и да я обикнат.
Колкото се отнасяше до Германия, тя в духовно отношение играеше доста малка роля в съзнанието на българите. Особено германската солидарност в действието и мисленето правеше впечатление на всички. Германската дисциплина, германският ред, германската работа, германската приложна наука възбуждаха наистина удивление, но германецът остана чужд за българската душа. Още много преди войната германците бяха приятели на турците и реорганизатори на тяхната войска. През време на войната срещу Турция през 1912 година много германски офицери се биха в редовете на турците срещу българите, а през 1913 година, при сключването на Букурещкия мир, германската политика даде пълна подкрепа за задоволяването на гръцките желания. При това положение за някои по-благоприятни настроения на българите към Германия, отколкото към силите от Съглашението, не можеше да се говори. Все пак обаче след Балканската война поради груби грешки на френската и руската политика и поради непочтителния език на френската преса към България известни политически течения в страната потърсиха подкрепа в Германия. Тъй се създадоха връзки, които не намираха здрава опора в чувстванията на българите, но които се крепяха на известен интерес, който в момента не можеше да бъде пренебрегнат.
При тези предпоставки беше ясно, че в морално отношение по-естествен съюзник за българите от Великите сили на Съглашението не можеше да има. И ако при все това българският народ тръгна и се би против тези същи сили, за това има причини, които ние трябва да издирим. Грешката не е само наша, тя е и тяхна, тя е може би толкова наша, колкото и тяхна.
Из „Защо не победихме? 1915-1918 г.”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар