Модата в сладоледа: шамфъстък, канела и джинджифил

В Болоня излъчиха най-добрите италиански майстори

Да спечелиш националния шампионат на Италия за най-добър сладолед, е като да спечелиш “Мис Италия”. И на финалите за сладолед в Болоня, по подобие на тези за красота, дефилираха най-типичните продукти от всеки регион в Италия. Южните Сицилия и Калабрия се представиха с море от шамфъстък, бадеми, лимони, портокали и мандарини. Северът заля с тирамису, мляко, маскарпоне и ябълки.

Финалният кръг на първенството, завършило тези дни в Болоня, беше само последната фаза от пътя, започнал преди 16 месеца. Близо 1300 майстори на италианския сладолед “джелато” от цялата страна се състезаваха преди това на регионалните кръгове. До финала стигнаха 120 и от тях бяха селекционирани 8 финалисти. Те ще отидат на световното първенство в Римини от 8 до 10 септември, където ще се състезават за титлата World’s Best Gelato с още 32-ма конкуренти от цял свят.

Състезанието за Световната купа се нарича Gelato World Tour и се организира от университета “Карпиджани” в Болоня. Това е единствената Академия на сладоледа в света, нещо като “Харвард” в сферата на сладоледите, и през нея минават всяка година 7000 студенти от цял свят. След това те стават най-добрите майстори на джелато по всички точки на Земята. Шеф на академията е японката Каори Ито.

Италия диктува открай време модата в сладоледа. Всяка година

сладоледеният

бизнес завърта над

2 млрд. евро печалби

на Апенините. Италианецът изяжда средно по 12 кг сладолед годишно.

Кои са сегашните тенденции, очертани на финалния кръг в Болоня?

Най-вече много шамфъстък и канела, към които се прибавят карамелизирани бадеми, джинджифил и дори захаросани маслини.

Трима от осмината финалисти спечелиха надпреварата с най-традиционния и популярен вкус в Италия - шамфъстък. Четвъртият финалист– Алесандро ди Лео от село до Бари (Пулия), изненада с вкуса “сметана с екстравърджин зехтин”. Двама майстори от Сиракуза (Сицилия) – Франческо и Салваторе Мануеле, пък направо стъписаха с изискания си вкус от “фиор ди лате с бадем и халва, със зехтин, настъргана лимонена кора и с

парченца захаросани

маслини”

Шестият финалист е майстор от Аматриче с “Вкуса на Аматриче” – неговата лаборатория за сладолед е била срутена при земетресението.

Седмата победителка е Елизабет Столц от немскоговорещата област Алто Адидже. Нейният солено-сладък вкус включва ябълков сорбет, трохи от крокантен шутелброт (типичен тиролски хляб) и карамелизиран шпек. На практика това е нещо като

хляб, шпеков салам и

ябълки под формата

на сладолед

Осмият победител е Силвия Пенати от Витербо, до Рим, с вкус “мляко и дива мента”. Сред участниците беше и 15-годишната Корин Кафиеро от Соренто, която представи вкус “ягода”.

В журито, което оценяваше представените сладоледи по външен вид, вкус и структура, влизаха известни шеф готвачи, сладкари и журналисти. Близо 15 тона сладолед бяха приготвени през двудневната надпревара.

Цялото количество беше предоставено след това на благотворителнатa организация “Антониано Болоня” – същата, която организира и Детския песенен конкурс “Златната монета”.

За разлика от замразения сладолед “айскрийм”, който издържа месеци, италианският пресен сладолед “джелато” се консумира до 72 часа от приготвянето си. Разликите между джелато и айскрийм са като между прясното сирене моцарела и зрялото пармезан. Става въпрос за два продукта с различни технически характеристики, начини на приготвяне и замразяване. Различно е дори количеството въздух в сладоледа.

Как да различим

пресен джелато от

замразен сладолед,

който ви предлагат за такъв?

Първият начин е визуално – видите ли планина сладолед да се извисява над съдовете за него в сладоледчийницата, значи нещо не е наред. При всички случаи става въпрос за замразен сладолед с хидрогенирани растителни мазнини, които издържат на високи температури. Истинското джелато, което се прави само от пресни продукти и без никакви консерванти, се топи, ако е извън линията за охлаждане на стоманения съд.

Ако видите ярки

цветове

сладолед,

бягайте

При всички случаи те са подсилени с колоранти. Италианското джелато има естествени цветове – при фруктовите вкусове например плодът се окислява при преработката и затова цветовете изглеждат като угаснали при ниските температури.

Истинското джелато не е много студено. Само замразеният сладолед е леден. Италианското джелато е гъсто и кремообразно – ако е твърде “леко”, значи се е пестило от млякото и сметаната в него. Истинското джелато е без никакви кристали и гладко като крем. Лешниковият трябва да мирише на лешник, шамфъстъкът - на шамфъстък. Ако не е така, значи е направен от база”, по подобие на супата от кубчета бульон. След истинско джелато не трябва да чувствате жажда. В противен случай сте яли сладолед с хидрогенирани мазнини.