Врачани основават конната сотня в опълчението

Мито Анков, Иван Цветков, Коста Бошнаков и Григорий Найденов

Петима служат в щаба на ген. Столетов

150 души от Врачански окръг участват в Опълчението, от град Враца са 64. Десетки от тях са съзаклятници в подготовката на Априлското въстание, а 17 - доброволци в Сръбско-турската война от 1876 г. 11 опълченци от окръга са в конната сотня.

На 25 април аз и Коста Бошнаков отидохме с железницата в Плоещ, за да видим има ли наистина сформирано българско опълчение и как постъпват в него нашите българи. Преди да постъпим в опълчението, намери ни Григор Д. Начович и ни заведе при генерал Паренсов. И на двамата ни предложиха да станем преводачи в руската войска, но ние възразихме, че не желаем, а ще постъпим в българското опълчение, за да се бием с турците за освобождението на майка България - пише в спомените си Мито Анков.

В Плоещ през април 1877 г. са Мито Анков и Григорий Найденов. От Виена, където са били по търговски дела, идват Димитър Бошнаков, синовете му Иван, Коста и Христо и племенникът му Иван Цветков. Всички си купуват коне. Петимата се явяват при началника на щаба, подполковник Ринкевич, с молба да бъдат приети в опълчението като кавалеристи, защото имат свои коне. Генерал Столетов се запознава с врачаните и ги назначава за ординарци към щаба, докато се сформира конница. Започва славният път на петимата, дългоочакваният и жадуван момент - да се бият за свободата на родината.

Командват

бойни действия и

участват в боевете

Героичен е походът на опълченците - в пек и студ през кръвопролитни боеве към заветната цел - Освобождението на България. Свищов и Търново, Стара и Нова Загора, Габрово и Шипка, Казанлък и Шейново - това са постоянните маршрути на петимата. Те са свръзка с части от войската, пренасят важни писма до командирите, снабдяват с храна, извършват разузнавателна дейност.

Летящите конници не само изпълняват тези задължения, но и командват бойни действия и участват в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. При едно посещение в квартирата на ординарците в Казанлък подполковник Ринкевич ги поздравява с унтерофицерски чин. На 19 юли, при боевете за Стара Загора се сформира българската конница в състав около 50 души. Първи в нея с военен чин са включени петимата врачани. За командир е назначен ротмистър Неверов.

За проявена смелост и качества на отлични бойци и командири им присъждат военни звания: Иван Цветков - вахмистър, Мито Анков - младши вахмистър, Григорий Найденов, Коста Бошнаков и Иван Бошнаков - унтерофицери. Петимата са наградени с Георгиевски кръстове за храброст.

Родолюбието и борбения дух петимата врачани носят в сърцата и в душите си. Те са наследени от дедите и бащите им, от обичта и вярата на майките им. В средата на 19-и век Враца е в духовен подем. Врачани първи започват борбата за независима българска църква и български владика в града. Тук учители са Петко Славейков, Кръстю Пишурка, Иван П. Славейков, Христо Даскалов. В края на шейсетте години е основано и читалище, където младежите развиват не само книжовна, но и революционна дейност.

Ученици са на

Йоаким Груев

Мито Анков е син на търговец, добре образован за времето си. Когато през август 1872 г. Васил Левски идва в града и реорганизира Врачанския революционен комитет, Мито Анков е избран за председател. След неуспешния опит за въстание във Враца мнозина, между които и Анков, са затворени във Видинската крепост. След няколко месеца той е освободен и успява да стигне до Румъния.

Григорий Найденов също е син на търговец, завършва българското класно училище “Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив. Съзаклятник е. Арестуван е и откаран в Русе през юни 1876 г. Пред турския съд заедно с него са и 30-ината заловени Ботеви четници. Смазан от бой, той е оставен на лечение в болницата за бедни в града. Успял да се съвземе и отишъл в Румъния.

Братята Коста и Иван Бошнакови произхождат от известна врачанска фамилия. Дядо им Христо е учител във Възнесенското училище и свещеник. Баща им Димитър Бошнаков е крупен търговец на добитък, борец за църковна независимост, защитник на българското учебно дело и радетел за национално освобождение.

Иван Цветков израства от малък в семейството на чичо си Димитър Бошнаков, тъй като баща му умира млад, а майка му се покалугерила в Самоковския манастир “Покров на Пресвета Богородица”. След завършване на врачанското училище Димитър Бошнаков записва Иван и сина си Коста в пловдивското училище, където преподават Йоаким Груев, Димитър Славиди, Никола Ковачев и Спас Зафиров. Още като ученици в Пловдив и двамата се включват в борбите за независима българска църква и национална свобода.

След

Освобождението

пазят

опълченската чест

В началото на септември 1878 г., в опълченския лагер в Пловдив капитан Попов предлага на петимата врачани да постъпят в новообразуваното юнкерско училище, като им казва, че след шест месеца ще бъдат произведени в чин офицери. Те отказват, искат да се върнат в родния си град и да работят за изграждането на свободна България. Уволнени са на 8 септември.

Мито Анков е секретар на Врачанския градски съвет през 1879 г. От 1896 до 1899 г. е кмет на Оряхово. Двамата му синове, възпитани в родолюбив дух от баща си и от майка си Катина - дъщеря на Ботевия четник Давид Тодоров, участват в боевете и загиват по време на Първата световна война.

Григорий Найденов е секретар на Врачанския окръжен съд през 1879 г., след 1880 г. е околийски началник в Бяла Слатина, в Плевен и в Габрово. Народен представител е от Луковитска околия. От 1900 г. живее в София, където е член на общинския съвет, член на Търговско-индустриалната камара и председател на Централното поборнико-опълченско дружество.

През 1880 г. Иван Цветков е избран за кмет на Враца. Той е и първият председател на юбилейния Ботевски комитет в града.

Коста Бошнаков е три пъти кмет на Враца. Димитър Бошнаков, синовете му Коста и Иван, както и братовчед им Иван Цветков са отявлени русофили и защитници на Търновската конституция. Самият Димитър Бошнаков е сложил подписа си под конституцията като депутат в Учредителното народно събрание. По време на заточението си във Враца Драган Цанков живее в неговата къща.

Коста Бошнаков и Григорий Найденов - на Паметника на Царя Освободител

Жена дарява с цветя опълченеца Коста Бошнаков е част от паметника в София.
Жена дарява с цветя опълченеца Коста Бошнаков е част от паметника в София.

Откриването на Паметника на Царя Освободител в София е едно дълго жадувано събитие за българския народ. Чрез него се изразява не само благодарността към руския цар Александър II, но и към редица руски и български личности, допринесли за Освобождението на България от турско робство.

На паметника оживяват съдбовни моменти от българската история - боят на опълченците при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор, четенето на тронното слово от княз Ал. Дондуков-Корсаков пред Учредителното народно събрание в Търново на 10 февруари 1879 г. Изобразени са и Петко Славейков, Атанас Узунов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Стоян Заимов, Иван Вазов.

В релефа от западната страна на паметника са портретувани и опълченци. Сред тях са двама от основателите на конната сотня - врачаните Коста Бошнаков и Григорий Найденов.

Първото честване на Околчица е през 1901 г.

Комитетът, открил лобното място на Христо Ботев. На първа линия са Стефанаки Савов, Коста Бошнаков, Васил Кънчов, Михаил Сарафов, капитан Панайот Сантурджиев.
Комитетът, открил лобното място на Христо Ботев. На първа линия са Стефанаки Савов, Коста Бошнаков, Васил Кънчов, Михаил Сарафов, капитан Панайот Сантурджиев.

След Освобождението всяка година от 17-и до 20 май във Враца почитат паметта на Христо Ботев и на загиналите четници. През 1901 г. по повод 25-годишнината от гибелта на Войводата комитетът “Ботийов” от Враца е изготвил юбилейна програма. Пристигат врачанинът Васил Кънчов - заместник-председател на Народното събрание, Михаил Сарафов - министър на вътрешните работи, четниците Стефанаки Савов, Спас Соколов, Прокопи Дянков, Тодорин Томов-Яврията, Йордан Йорданов-Инджето, Ради Бельов-Бошняка, Иваница Данчев, Марко Василов Бошнаков и Мико Стоянов.

Всички се отправят към Балкана. По спомените на участниците отбелязват позициите на четата, а като лобно място на Христо Ботев посочват връх Камарата, без да уточнят точно къде. Взема се решение на Околчица да бъде издигнат паметник, където полагат основния камък. За всички заключения е съставен акт, подписан от гореспоменатите лица, от членовете на комитета и от кмета на Враца Коста Бошнаков.

Генералският път на Кирил Ботев започва от Враца

ГЕНЕРАЛ КИРИЛ БОТЕВ
ГЕНЕРАЛ КИРИЛ БОТЕВ

През април и май 1878 г. опълченците са пуснати в отпуск - да се върнат по родните си места. Иван Цветков се прибира в чичовата си къща и заварва в стаята си Кирил Ботев. Освободен от заточението си в крепостта Сен Жан д'Акр в Мала Азия, където прекарва почти две години като участник в Ботевата чета, той дошъл в града да търси работа. Димитър Бошнаков го приел в дома си и Ботев вече бил даскал във Възнесенското училище. Кирил споделил на Иван, че иска да постъпи във Военното училище в Пловдив. Иван казал на чичо си и влязъл в Бошнаковото кафене. За кратко време присъстващите събрали необходимите пари за пътуването на Ботев до Пловдив. Димитър Бошнаков му подарил един кон и го изпроводил с добри думи, по бащински.

След години, в началото на 20-и век, Кирил Ботев се връща във Враца, вече като командващ Шеста бдинска дивизия. Със семейството му живее и майка му Иванка. Приятелските отношения между Кирил Ботев, Иван Цветков и Бошнаковите продължават. По нареждане на Кирил Ботев Иван Цветков е погребан с военни почести. 

Врачански опълченци бойкотират княз Фердинанд

На 21 май 1890 г. на централния площад във Враца е открит паметникът на Христо Ботев. Идеята за построяването му е на съзаклятниците от революционната епоха. Но събитието се случва 12 години след Освобождението, по времето на княз Фердинанд и управлението на Стефан Стамболов. По-будните врачани са разделени на два лагера - стамболовисти и цанковисти.

Церемонията е тържествена, на площада и в целия град се е стекъл много народ - врачани и гости. Тук са майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. Князът прерязва лентата и открива паметника.

В това време кафенето на Стефанаки Савов, което е от северната страна на площада, е пълно с русофили. На пейките пред кафенето с руските си ордени от Освободителната война са седнали Ангелаки Сокачев, Коста Бошнаков, Иван Бошнаков, Иван Цветков и др. Князът приближава опълченците, а Стамболов му обяснява кои са. Фердинанд ги поздравява, отдавайки чест на ордените. Седящите не отговарят на поздрава на княза.

Стамболов нарежда на окръжния управител Михаил Македонски да преследва цанковистите на предстоящите избори за общински съвет и да направи всичко възможно никой от тях да не бъде избран.

Откриването на Паметника на Христо Ботев във Враца

Откриването на Паметника на Христо Ботев във Враца
Откриването на Паметника на Христо Ботев във Враца
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене